Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Багер изкопава костите на Дедушка, а неизвестни крадат част от останките на комунистическия вожд

През юли 1990 г. гробът на бившия премиер и виден деец на БКП и Коминтерна Васил Коларов, наричан между близките си Дедушка, е изровен с багер. Внучка му Цветана, която вече не е между живите, и семейството й научават много бързо какво се случва. Внукът му, носещ същото име, не е в България, а е на работа в посолството ни в Тунис.

"Сестра ми ми се обади и каза, че гробът на гърба на мавзолея на Георги Димитров е съборен, че със семейството си са се опитали да отидат първи, за да съберат останките от дядо ми, но не са успели. Имало е хора, незнайно кои, които са ги изпреварили и са прибрали част от костите.

Никой не ни е съобщил официално какво става, не се е обадил да ни предложи да вземем останките. Даже не знам дали е било с държавно или общинско решение", разказа Васил Коларов-внук.

Пак тогава той препоръчал на сестра си да потърси съдействие от БСП, но соцпартията не реагирала. Така Цветана Коларова и семейството й отишли да приберат разхвърляните кости на следващия ден, след като багерът е минал и срутил гроба. Това става, когато на 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение тялото на Георги Димитров да бъде извадено от мавзолея и да бъде погребано

Естествено, тогава вниманието е приковано към Вожда, а не към Васил Коларов. В крайна сметка внучка му Цветана Коларова и семейството й препогребали останките в семейния гроб на майка си и баща си на Централните софийски гробища.

На стария гроб зад мавзолея е имало и паметна плоча на комунистическия лидер, където семейството поднасяло цветя и чествало годишнини от смъртта му преди 1990 г. Когато внукът му се върнал в България през 1992 г., решил да я потърси, за да я сложи на семейната гробница на Централните софийски гробища. Отново се обърнал към БСП за съдействие. Тогава обаче тя е в опозиция, на власт е правителството на Филип Димитров. През 1991 г. мнозинството на СДС и ДПС в парламента гласува Закон за конфискация на имуществото на БКП.

От "Позитано" 20 обяснили на Васил Коларов-внук, че паметникът на дядо му

е взет по силата на този закон и се намира в склад на Централните софийски гробища. Наследникът на комунистическия лидер отишъл и там, но не получил паметната плоча, защото тя вече била прехвърлена като собственост на общината и нямало как да я дадат на семейството.

“Сега вече въобще не съм сигурен дали паметникът все още се намира във въпросния склад. След 1991 г. не съм се занимавал повече с този въпрос”, заяви внукът му съименник.

Не само част от костите, но и лични вещи на Васил Коларов изчезват безследно за семейството му. До 1990 г. те са съхранявани в къщата музей, която се намирала на ул. “Асен Златаров” в столицата. По времето на Иван Костов тя е реституирана на наследниците на проф. Шишманов от Софийския университет. Той е бил приятел с комунистическия деец, който живеел на тавана през 40-те години. Семейството научило с два месеца закъснение, че имотът е върнат на законните му притежатели.

Тогава отишли да видят какво е останало от личните вещи, някога изложени в музея на Васил Коларов, и установили, че там стои само голямото и тежко пиано с два свещника отстрани. Внуците му успели да си го приберат, което и сега стояло като спомен в дома на внука му.

Освен упражненията на пиано той свирел и на цигулка. Обичал и да рисува с маслени бои. Част от картините му също са изчезнали.

“У нас има 2-3 портрета. Повечето бяха в архива на БСП. Пазеха се в политехническия музей в двора на къщата на Георги Димитров. Там имаше и негови лични документи - разказва Васил Коларов-внук. - Още през 1992 г. се опитах да ги взема обратно, но от къщатамузей не ми отговориха. Тогава се обърнах към БСП и те първоначално отказаха да ми съдействат. По-късно отговориха, че личният архив на Васил Коларов е предаден на Централния държавен архив в насипно състояние. Тъй като става въпрос за негови картини и лични писма, вероятно ще заведа дело. Държавният архив не дава отговор - не ми отказва достъп, но и не ми връща писмата и картините."

Бившият председател на VI Велико народно събрание и ръководител на временното държавно управление имал и огромна библиотека от 20 хиляди тома, които съпругата му Цветана е дарила на Народната библиотека. Тя съдържала главно обществено-политическа литература.

Внукът му - щатен служител на Държавна сигурност

В Москва получавали допълнителни купони за хляб по време на войната

Животът на Васил Коларов-младши е свързан с Москва и Държавна сигурност. Роден е в руската столица през 1937 г. и се връща с майка си в София през 1945 г. в края на април. Завършва гимназия, след което следва в Москва физика и постъпва на работа във физическия институт на БАН. По-късно - през 1970 г., става щатен служител на ДС на научно-техническото разузнаване. Работил е в посолствата в Тунис, Италия, Франция, Мексико.

Като е бил на 4 г., при бомбардировките край Москва бомба пада в съседна на тяхната къща, но не избухва. Само че постройките са били дървени и се разхвърчават трески. Една от тях се забива в рамото му и се налага да я извадят с операция.

"Много кръв изтече, шиха ме в болница", разказа Васил Коларов. После той, сестра му и майка му са евакуирани в Киргизия. В тогавашните гладни години ядяли костенурки и змиорки. За 2 г. в киргизкото село яли само веднъж месо. И то защото конят, с който си носели продукти от града, си счупил крака и го направили на кюфтета.

По време на войната баща му е лекар в съветската армия. Бил е началник на санитарната служба на гражданската авиация, която превозвала ранени партизани от бойното поле към Москва. Преди това е бил и в Испания като интербригадист.

Това му дало привилегията да получава допълнителна дажба хляб - т.нар. пайок, която също се вземала с купони, както и останалата храна в Съветския съюз. В края на април 1945 г. семейството се върнало в България.

Пътували почти 10 дена с влака от Москва. Композицията спирала постоянно, за да дава път на военните ешалони, защото войната все още не е била свършила. Забранили им да слизат на гарите, за да не попаднат на невзривени мини. Баща ми беше офицер в съветската армия. Имаше т.нар. пайок - допълнителна дажба хляб, за която имахме допълнителни купони. Повечето продукти бяха с талончета. За децата също имаше допълнително.

Васил Коларов-внук твърди, че не е имал никакви привилегии заради произхода си.

Потеклото нито му помогнало, нито му попречило. В гладните години - в края на 40-те и началото на 50-те, се хранел с това, което и съучениците му. Помни, че от "Уницеф" изпращали сандвичи в училището за децата.

Завършил с отличен гимназия, четворка по петобалната система имал само по френски. По ирония на съдбата именно с този език после си изкарвал прехраната.

Интервю

БСП е от основните виновници за кашата в България

Гласувах против преименуването на соцпартията, затова я напуснах

- Г-н Коларов, бяхте кандидат в листата на БСП. Привърженик ли сте на политиката й?

- БСП е един от основните виновници за цялата тази каша, която стана в България. Кой създаде СДС? БСП. Кой прие ликвидация на всичко на кръглата маса? Пак БСП. След това на практика допусна връщането на капитализма у нас. Знаменитата програма Ран-Ът. На практика БСП ги покани тези приятели американци.

- Защо не сте били член на БСП?

- Не влязох, след като гласувах против преименуването от БКП в БСП.

- Други несъгласия имахте ли - с Лилов, с Луканов?

- Лилов не го познавам, но с Луканов имахме много големи разногласия. С него сме расли заедно от малки. Цялата линия, която той проведе след 10 ноември, беше абсолютно предателска спрямо България.

- Към Тодор Живков какво ви е отношението?

- Общо взето, по-скоро положително, отколкото отрицателно. По негово време се направи много за тази страна.

- Поддържате ли връзки с наследниците на Георги Димитров?

- Познаваме се със сина му Бойко Димитров, но не сме близки.

- Имате ли политически амбиции?

- На моята възраст нямам амбиции. Бях в листата на БСП на изборите миналата година, защото бяхме в коалиция. Ние от Комунистическата партия на България предложихме по-млади хора, но БСП не ги прие. Те решиха да ме кандидатират.

 

Коментара ()

Вашият коментар