Да си муза на Пикасо, не е просто чест, но и прокоба, твърдят биографи. Те подчертават, че почти всички от жените в живота на гения са имали нещастна съдба.

Първата му съпруга Олга става алкохоличка, любовницата Мари-Терез се обесва, Дора Маар изпада в депресия, а втората съпруга Жаклин се самоубива в навечерието на негова изложба.

Именно жените са централна тема и в изложбата "Пикасо. Вечното търсене", която гостува в Националната художествена галерия в София до 25 януари 2016 г. 78-те литографии и 7-те керамики са посветени на музите на гения. Творбите обхващат периода от 1920 до 1971 г. и са част от колекцията на къщата музей "Пикасо" в родния град на художника в Малага.

Всъщност тъмната страна на гения е разкрита съвсем категорично още преди години в биографичната книга на внучката му Марина Пикасо. Тя подчертава: "Той обичаше жените и ги използваше." В "Дядо ми" тя говори не за великия артист и гордостта да си негова наследничка. Напротив, разкрива потискани болки, липсата на каквато и да е любов, безчувствеността на Пикасо и ужасните отношения в семействата му. Марина дори обяснява, че той до такава степен е белязал с неприязън детството й, че години наред гледа картините му с отвращение.

Тя разкрива без свян, че най-известният художник на XX век всъщност изобщо не е бил стойностен като баща, като дядо, като личност. Напълно обсебен от изкуството си, той пренебрегва всички.

Марина е дъщеря на Пабло Пикасо, роден от първия брак на гения с балерината Олга Хохлова. Всъщност именно раждането на сина на художника го изпълва едновременно с много радост, но и се оказва огромно предизвикателство.

Пикасо е обсебен единствено от творчеството си и се възхищава на детето като на обект за изобразяване. Той прави десетки рисунки на жена си и на малкия Пол. Но Пикасо не е в състояние да направи друго за детето си, освен да го рисува. Той живее в света на творчеството и не може да се обременява с грижи, внимание към някой друг освен към себе си или каквито и да било всекидневни и обикновени задължения. В неговите очи красивата балерина - муза се е превърнала в скучна, сърдита и ревнива домакиня. Това си проличава и в картините му и портретите на Олга вече са по-скоро плашещи, отколкото възхваляващи женствеността.

Той е готов за жертва дори семейството си в името на изкуството. Двамата така и не се развеждат, но не живеят заедно и безкрайната върволица от нови музи кара Олга да потъне в депресия. Тя става алкохоличка и след няколко години почива. Пикасо дори не отива на погребението й.

Още преди смъртта й той започва връзка със 17-годишната Мари-Терез. Тогава е на 45 г. и се влюбва в младото момиче от пръв поглед. Връзката им е бурна, изпълнена с множество сътресения, но и с много страст.

А това неизменно се отразява и на творчеството на гения.

Той създава емблематични творби по време на любовната им история. Една от тях - "Натюрморт с лалета", бе продадена миналата година за фантастичната сума от 41,5 милиона долара на търг на аукционната къща "Сотбис".

Но успехите в изкуството не са правопропорционални на щастието на музите на художника. След като Мари-Терез ражда дъщеря, Пикасо категорично й заявява, че той няма намерение да създава ново семейство. Купува й имение и я осигурява, посещава я от време на време, но никога не се връща при нея. Според биографи на художника Мари-Терез живее с вечната надежда, че Пикасо някой ден ще осъзнае любовта си и ще се върне при нея. Тя обаче вече не е муза за него. Мечтите й угасват, когато той почива, и няколко години след смъртта му се обесва в собствения си гараж.

Докато е още жив обаче, Пикасо има период, през който е ту при Мари-Терез, ту при новата си любов Дора Маар. Красивата художничка и фотографка го пленява с интелигентността, вкуса си към изкуството и големия си талант.

Любовта им е на привили и отливи и продължава почти десет години. Дора Маар се лута между пълната отдаденост към гения и оскърблението от ужасното му отношение към нея. Егоизмът му я докарва до депресия. Тя не може да приеме, че колкото и да твърди, че я обича, той в един момент сякаш се превръща в друг човек, става и отива при Мари-Терез. Чувства се ненужна, потисната, неоценена. Подчинява се безпрекословно на художника и неговия непредвидим характер, защото е завладяна от гения му. Пикасо на моменти е груб и жесток с нея, но тя никога не се осмелява да го остави, а затъва все повече и повече в депресията, която я погубва.

Прокобата на това да си муза на Пикасо застига и втората му съпруга Жаклин.

Тя е с цели 40 години по-млада от художника и всъщност силна личност, защото категорично забранява на гения да се вижда с която и да било от бившите си жени и любовници. Дори ограничава достъпа на децата и внуците му. Пикасо е само неин.

Тя боготвори художника и прави всичко по силите си, за да му предостави възможност да твори. Нейната привързаност е почти маниакална. Според биографи на художника, когато Пикасо почива на 91-годишна възраст, Жаклин не може да приеме загубата му. Тя не разрешава дори на внука му да дойде на погребението. Разстроен от постъпката й, той изпива шише силен химикал и почива. Жаклин дори не осъзнава какво е причинила, тя съвсем е загубила представа за реалността. Остава да живее сред картините на Пикасо, говори си с негов портрет и така и не иска да признае, че любимият й си е отишъл безвъзвратно. Тринайсет години по-късно точно преди откриването на голяма изложба в чест на Пикасо тя се самоубива.

Единствената жена, която успява да „преживее Пикасо" и да оцелее от неговия разрушаващ гений,

е Франсоаз Жило. Когато се запознават, той е на 62 години, а тя на 21 - студентка по изкуства. Момичето става негова ученичка и му помага в създаването на някои от най-емблематичните му картини. Ражда му две деца и му носи неимоверно много любов. И като другите му музи Франсоаз не е доволна от ролята си единствено на любовница, не е щастлива с този егоцентричен и тираничен мъж. Тя обаче, вместо да потъне в депресия като другите жени, попаднали в плен на убийствения гений, прави немислимото - напуска го.

Франсоаз успява да осъществи това, което нито една преди и след нея не съумява - да се освободи от влиянието на гения, да се отърси от властта му и да бъде щастлива без него. Именно на тази нейна сила е посветен филмът на Джеймс Айвъри "Да устоиш на Пикасо", в който в ролята на художника се превъплъщава великият Антъни Хопкинс.

Франсоаз Жило заема основна част и в изложбата в София - "Пикасо. Вечното търсене". Литографиите на единствената жена, осмелила се да напусне художника, изпълват цяла зала в Националната художествена галерия.