от Красимир Боев и Йоана Пенова
"Емил Димитров беше голям красавец. Жените лудееха по него.
По време на едно от турнетата ни в Чехословакия делях една стая с легендарния ни естраден певец.
Не можех да си доспя заради него. Всяка вечер ме молеше да се разхождам до късно навън, защото беше приел поредната гостенка. Превърнал се бях в сомнамбул заради нощните му забавления", разказва за пръв пред "168 часа" бившият директор на "Балкантон" проф. Александър Йосифов. Той е живата легенда на българската музика. Ръководи държавното звукозаписно студио от 1968 до 1986 г., през което време работи със звезди от ранга на Емил Димитров, Лили Иванова, Васил Найденов, Борис Христов и още много други естрадни и оперни изпълнители. Проф. Йосифов е написал и текстовете на някои от най-незабравимите български шлагери.
След промените
и приватизацията на "Балкантон" той решава да се скрие от светлината на прожекторите и разказва само в най-тесен кръг любопитните случки от срещите си с най-големите родни музиканти.
"С Емил Димитров се познавахме още през 1959 г. - доста преди да се превърне в звезда от международна величина. Служех във Военноморските сили, а Емо беше танкист в хасковско поделение. Още тогава изпъкваше като перфектен акордеонист. Взеха го в сборния военен ансамбъл, който се готвеше за турне в Чехословакия. Мен ме извикаха да свиря на пианото. Покрай репетициите се сприятелихме. В Чехословакия обикаляхме от град на град, а
чехкините му се лепяха
като мухи на мед", разказва Йосифов. Той създава музиката за някои от незабравимите шлагери на музикалната ни икона.
"След като се уволних някъде в края на 1963 г., дойдох в София и започнах да пиша естрадни песни. Емил Димитров, Данчето Христова, Маргарет Николова и Лили Иванова записаха някои от първите си хитове по моя музика. Емо имаше голям проблем с текстовете на песните си. Пишеше му ги Васил Андреев, а той беше недолюбван от доста хора. Обвиниха го, че пише антипартийна поезия. Това пречеше и на Емил да работи нормално", спомня си проф. Йосифов. Той има шанса първи да чуе легендарната песен "Моя страна, моя България".
"Една вечер Васил Андреев ни беше поканил на гости. Бяхме аз, министърът на културата Павел Матев и секретарят на ЦК на БКП Венелин Коцев с жените си. Присъстваше и Емил Димитров. Хапнахме, пийнахме и по едно време Емо ни предложи да ни изсвири най-новата си песен, за да си кажем мнението. Няколко секунди мълчахме след края на "Моя страна, моя България". Още тогава осъзнавахме, че това ще се
превърне в страхотен хит
Малко хора знаят, че Емил изпя "Моя страна, моя България" на голям конкурс в Париж. Там песента беше с друг текст и се казваше "Моника". Стоя повече от две години по върховете на парижката естрада", разказва композиторът. Докато е начело на "Балкантон", той има щастието да работи и с легендарния ни оперен певец Борис Христов.
"Гордея се, че аз съм човекът, който върна Борис Христов в България. През 1976 г. се беше прибрал инкогнито в България, за да оправи гроба на майка си и баща си. Неговият приятел Любен Живков ми се обади да ми предложи среща с Борис, за да поговорим за работа. Запазих маса в ресторанта на хотел "София" зад Народното събрание. По това време Борис Христов беше
на върха на славата си
След вечеря ей така между другото му предложих: "Хайде да направим някакъв запис." Той ме погледна учудено, но не побърза да откаже. Борис стана от масата, погледна навън и след кратко обмисляне ме попита дали можем да запишем църковна музика. Без замисляне отговорих, че няма да има проблеми. Предложих му да работим в зала "България". Той пак ме погледна изпод вежди и отговори, че ще пее само и единствено в "Александър Невски", разказва бившият шеф на "Балкантон". Няколко месеца по-късно най-великият бас от втората половина на XX век се
връща в България
придружен от тогавашния млад свещеник Неофит, който сега е митрополит в Русе. "Неофит би камбаните, за да бъдат записани, а Борис Христов изпълни "Многая лета". Именно това е записът, който и до днес слушаме всяка Нова година и на големите български празници. Тогава за пръв и последен път ни позволиха да бъде ударена и най-голямата камбана в храма, тъй като при нейния звън се разтриса корпусът на църквата. Получи се наистина съвършен запис, но аз имах още идеи. Под мое ръководство бяха записани 15 дългосвирещи плочи с църковна музика."
Записите с изпълненията на Борис Христов и на църковни хорове предизвикват тревога сред хора от комунистическия елит. Обвиняват Александър Йосифов, че опитва да насажда религиозна пропаганда сред младежта. В този критичен момент се намесва Тодор Живков, който защитава шефа на "Балкантон" с думите: "С Борис Христов трябва да се работи, защото той е ценен за българската култура." На страната на Йосифов
застава и Людмила
Живкова, която нарежда да бъдат осигурени всички необходими условия за нормалната работа на Борис Христов в България.
"Не мога да си изкривя съвестта и да не кажа, че Людмила ми даде гръб. Имах нужда от подкрепа от най-високо ниво, тъй като срещу мен се водеше доста мръсна кампания." Записите на Борис Христов моментално се изкупуват от чужда компания и се издават в огромни тиражи. По-късно записите на Райна Кабаиванска, Анна Томова, Николай Гяуров, на диригента Емил Чакъров предизвикват сензация по целия свят.
В най-добрите години на "Балкантон" звукозаписното студиото изнася милиони плочи годишно предимно за Съветския съюз.
"Всеки нов албум на Лили или Емил спокойно правеше тираж между 500 хил. и 1 млн. копия. Имаше моменти, когато нямахме
достатъчно материал
за записване на новите албуми. Това не означава, че най-големите ни звезди са трупали милиони от своя успех. Тогава имаше концертна дирекция към Министерството на културата. Естрадните изпълнители, оркестрите, камерните изпълнители, всички бяха на щат към дирекцията. Нашите звезди печелеха предимно от участията си в чужбина, където получаваха хонорари в долари.
Заплатите се движеха
между 60 и 120 лева. Това хич не бяха малко пари. Сложете и хонорарите от участия и ще се получат доста солидни суми. Емил Димитров печелеше по 300 лв. на вечер, докато беше на турне по морето. Съставът му изкарваше по около 300 лв. на вечер", разказва Александър Йосифов.
"Винаги съм бил прия­тел с Лили Иванова. Тя открай време си е
джаста-праста
Науми ли си нещо, не може да бъде разубедена. Спомням си как є занесох една песен - "Не мога без теб". Тя ми вика: "Музиката е добра, но текстът не става. Как така не мога без теб, аз без всичко мога." Винаги е имала точно ухо и усещане коя песен има потенциал да стане хит и коя не. По моя музика тя изпя "Реквием", "Боянският майстор", "Алеята на влюбените", които до една се превърнаха в шлагери."

Висоцки записан тайно
"Балкантон" единст­вен имаше плоча на Висоцки. Подобен запис в Русия няма до ден днешен. Историята є е много интересна: един ден при мен дойде Иван Славков. Каза ми, че има поръчка за 20 000 плочи. Попита ме дали ще ги издам. Без да мисля много, му казах да. Тогава Славков ми даде много качествен запис на Висо­ц­ки. Оказа се, че за съществуването му дори самият Владимир не знаел", обяснява проф. Йосифов. Директорът на "Балкантон" за пръв път разказва интересната случка. Владимир Висоцки бил на гости на познати в България. Сред поканените бил и Иван Славков. Висоцки взел китарата и
започнал да свири и пее
"Владимир изобщо не подозираше, че го записват" - обяснява историята на единствения до днес запис на Висоцки композиторът. - Висоцки се оказа широко скроен, не е правил никакви проблеми, че е записан и дори издаден без негово знание. Някой друг на негово място сигурно досега щеше да ни съди за авторски права", допълва проф. Йосифов. Той си спомня още срещи със забележителния музикант. "Веднъж Висоцки дойде при мен, страшно задъхан беше. Каза ми единствено: "Труби гарят" - дробовете ми изгарят. Трябваше му малко "гориво". Въпреки това никога не се напиваше", допълва Йосифов.

Алла с басмената рокля
Александър Йосифов дълги години е председател на организационния комитет и шеф на международното жури в легендарния музикален конкурс "Златният Орфей". Той е един от първите, които виждат огромния потенциал на една от най-големите звезди на руската естрада Алла Пугачова.
"Спомням си първия ми досег с Алла. Беше едно притеснено момиченце, облечено в семпла басмена рокличка. Беше толкова страхлива, че не посмя дори да дойде на официалната вечеря. Попадна в неудобна ситуация по време на финалната вечер. Хачо Бояджиев нещо обърка по време на церемонията и тя излезе на сцената, докато още пееше англичанинът. Той се показа като изключителен кавалер и замаскира неловката ситуация. По-късно я предложих на немско звукозаписно студио и така тя започна да покорява Европа", спомня си проф. Йосифов. Той измъква Георги Христов направо от казармата, за да пее на "Златният Орфей". Бисер Киров и Орлин Горанов също са негови открития.

Песен за Гагарин
Александър Йосифов е автор на музиката на единствената песен, посветена на Юрий Гагарин. Текстът е на Генадий Йосифов.
На 12 април 1961 г. руският космонавт става първият човек, който лети в Космоса. Няколко месеца след успешната мисия Гагарин тръгва на обиколка в социалистическите страни, за да обере овациите. Минава и през България, а в негова чест в Евксиноград е организиран тържествен концерт. След края на официалната част Александър Йосифов издебва удобен момент и подарява своята песен на героя. Той от своя страна вади своя картичка и я надписва със "Спасибо за песню - Гагарин". По-късно текстът и нотите са изложени в музея на Гагарин в Русия. И до днес проф. Йосифов си спомня, че припевът звучи по следния начин:
"На добър път в Космоса, майоре,
чакал те от толкова векове."