До 5 г. България може да остане без достатъчно анестезиолози, патоанатоми и педиатри, което може да бъде проблем за здравето на нацията.
Гении, учени, млади хора с добро средно образование и потенциал за развитие, лекари и други специалисти напускат страната с нарастващи темпове, твърдят експерти от всички браншове.
Само между 2008 и 2013 г. са се увеличили двойно приетите български студенти в степените бакалавър и магистър в страни от Европейския съюз.
Общият им брой е 20 хиляди души.
Това сочат данните на Националния статистически институт, подадени от Евростат.
Тук обаче не са включени тези, които са приети в САЩ и в други страни. Но всички те са хора с перспектива, които след като завършат образованието си, в голямата си част ще станат водещи професионалисти.
Гениите, покрили теста на организацията за хора с висок коефициент на интелигентност “Менса”, също в голямата си част заминават за чужбина (повече за тях четете на стр. 4-5).
Преди 3 г. всеки 10-и абитуриент заминаваше да учи в чужбина. Тази година вече е всеки 8-ми.
От 59 хиляди завършващи гимназия и професионални училища това са над 7000 млади хора. Ако тенденцията се запази, след още 6 г. вече ще са заминали над 50 хиляди умни българи.
"Броят на младите хора, търсещи висше образование извън България, постоянно се повишава. През миналата година ръстът беше с 25%. През тази година наблюдаваме увеличение на броя на кандидатурите за образование в чужбина с 28% в сравнение с миналата, а завършващите намаляват", обяснява Ели Тончева, управител на фирма за обработване на документи за кандидатстване в чужбина.
Според нея абитуриентите, които се насочват натам, са хора с конкретни цели, добра подготовка, владеене на чужд език. Най-привлекателната дестинация е Великобритания, защото обучението е на английски език. Засилен интерес има и към Германия заради традиционно високата репутация на академичното образование там, а напоследък вече се предлагат все повече специалности не само на немски, но и на английски език.
"Отзивите от колеги в чуждестранните университети за българите са отлични. Наистина искат да имат български студенти", допълни Тончева.
Най-желаните специалности за бъдещите специалисти са по-модерните като компютърни науки, биомедицина и биотехнологии, екология. Традиционно има желаещи за инженерни науки, медицина, право, архитектура.
Въпреки всички тези фактори държавата няма никаква конкретна информация колко души напускат страната - колко от тях са студенти, колко са учените и колко - висококвалифицираните специалисти. В Министерството на образованието не поддържат база с данни каква част от абитуриентите остават у нас и колко заминават да учат в чужбина.
В БАН също нямат списък с учените от български произход, които работят в чужди институти.
Такива данни няма и в Националния статистически институт.
"Има теч на мозъци и на човешки капитал, каквито са младите хора с потенциал за развитие", коментира доц. Александър Маринов, преподавател в Софийския университет по публична администрация.
Според него вече липсват определени високо подготвени специалисти - и медици, и в областта на социалните дейности, и технически.

"Всичко това трябва да се гледа в контекста на демографската катастрофа. Има един куп доклади какво ще представлява България след 30 г., но нищо не се предприема. Всеки човек е ценен, но в съвременните условия
най-тежка е загубата на образовани хора,
 защото биха могли да работят с нови технологии и да придвижват обществото напред", допълни доц. Маринов. Според него големият проблем е в това, че държавата няма нужда от образовани и знаещи хора, защото у нас действали други механизми.
"Само вижте каква поговорка имаме - "Не ми давай акъл, дай ми пари".
Народът смята, че
няма нужда от ум,
 а само от финансово осигуряване, а не е така", казва още доц. Маринов.
Тенденцията за изтичане на мозъци е тревожна, защото в близко бъдеще България може да остане без определени специалисти. Най-опасно е положението с педиатрите, алармира бившата шефка на Фонда за лечение на деца д-р Ива Станкова. Според нея след 3 до 5 г. у нас ще се усети липсата на такива специалисти. Също
остро намаляват и патоанатомите, които
скоро можело
да се броят на пръсти
Анестезиолозите били грабвани като топъл хляб, защото могат да работят самостоятелно. Подобно е положението и с други лекари с тесен профил. Миналата година бяха изнесени данни, че на ден от страната заминават по четирима лекари. Математически това прави по около 1500 души на година. Сега тенденцията е броят им да се увеличава.
Стремежът им е естествен, защото там намират по-добро заплащане и реализация. Според политолога проф. Васил Проданов обучението на един лекар у нас струва на държавата 800 хиляди долара. По тази логика, ако се направи сметка колко медици са заминали извън България, ще се окаже, че сме изнесли извън граница милиарди. За бедна страна като нашата това е свръхразхищение. Търсенето на реализация в чужбина от страна на докторите може да доведе до много тежки последици.
"Бих казала, че здравето на нацията е въпрос на национална сигурност. Ще ни се наложи да се обърнем към други държави, за да "внесем" лекари.
И понеже всеки търси по-високо развитата държава, най-близо до нас е Македония. Ако искат оттам да дойдат лекари, защото положението е притеснително", допълни Ива Станкова.
Намаляват желаещите да следват медицина у нас и тези, които искат да преподават. Подобно е и положението сред икономистите.
"До няколко години ще има криза за висококачествени специалисти в тази област, защото
чужди фирми идентифицират най-добрите още като завършват
 техникум, гимназия или специално училище. Канят ги да учат, правят магистратури и докторантури в чужбина.
Оттам заемат високи позиции в институции, в бизнеса, в корпорациите. Опасно е, че от България изтича висококачествен мозък, а не просто средно квалифицирани специалисти", коментира проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите.
Интересът към реализация в
чужбина е двустранен
От една страна, високообразовани българи тръгват да работят извън страната, но и тях ги търсят. Има регистриран траен интерес от компании в Англия, Австрия, Германия, Холандия. Тези страни са си създали търсещи системи, които следят талантливите ученици и студенти и им предлагат добро развитие и работа. Тук са регистрирали фирми, които представляват 30-40 английски университета например и предлагат на талантливи българчета да заминат. Същото правят в Германия и САЩ.
"България става като развъдник на млади таланти, които продължават кариерата си навън. У нас остават икономисти от т.нар. среден калибър - счетоводители и финансисти, а за тях няма интензивно търсене", допълни проф. Петков.
Сред реализиралите се българи в тази област са много хора. Например вицепрезидентът на Дойчебанк за Източна Европа със седалище в Лондон Борислав Иванов, обсъжданият за вицепремиер в предишното правителство на Бойко Борисов
проф. Илиян Михов, който работеше в Сингапур,
 а сега вече е във Франция в изследователски институт, най-нашумялата макроикономистка проф. Павлина Чернева, която работи в Ню Йорк. Наскоро нейното изследване за доходите и неравенството в САЩ е било цитирано в американския Конгрес.
С добра реализация е и проф. Румен Димитров, икономист в Австралия, проф. Елена Ценова - в университета “Корнел” в САЩ, където вече защитил дисертация и синът й. Христо Попов пък, който е треньор по предприемачество във Виена, е също от реализиралите се добре икономисти.
Проблем скоро може да стане и липсата на висококвалифицирани инженери. Само в едно българско предприятие в момента се търсят 50 души заради удвояване на производството.
"Кадърните хора заминаха, и то отдавна, а освен това намаля и заложеният прием на студенти в Техническия университет", коментират специалисти от бранша.
Отношението към тази специалност рязко се промени у нас,
 а заплащането им не е на очакваното равнище. На всичкото отгоре непрекъснато стават гафове при изпълнението на строителни обекти, което също доказва, че най-добрите вече са в чужбина.
Българите са сред търсените специалисти. Това показват дори данните от една толкова тяснопрофилна специалност като биомедицина. 32-ма души са утвърдените учени от България, които работят по света, показват данни на Съюза на учените.
Тези дни шефката на синдиката на българските учители Янка Такева изнесе данни, че към други страни са се насочили вече и учителите, защото вземат много пъти по-големи заплати в Канада или в Австрия. Това ще доведе и до спад на качеството на българското образование и отново изпадаме в омагьосан кръг.
Една от професиите, чиито специалисти не напускат масово страната
 и не се вписват в общата тенденция, са юристите. Вече утвърдени адвокати, съдии, прокурори рядко отиват да работят в чужбина, защото са подготвени предимно по българските закони.
Освен това е спорно доколко могат да си упражнавят правата в друга държава.
Разбира се, желаещите да следват право абитуриенти отиват да изучават различни правни системи.