25-годишният Атанас Атанасов можеше да мери сили с най-големите звезди в тениса подобно на своя приятел от детинство Григор Димитров, но още преди години избира Холивуд пред корта.

След като печели пълна спортна стипендия за американския колеж "Уитман" и заминава за Щатите, той рязко сменя посоката и завършва актьорско майсторство. Между другото е и треньор по тенис на деца на холивудски знаменитости, но намира време да заработва допълнително и като майсторски продава пици.
Днес обаче Наско е на родна земя, защото през последните дни е изцяло ангажиран с проекта "Отключи сцената". С него си е поставил за цел да възроди старото читалище в своето село Татарево. Решава да се заеме с тази мисия, след като в запустелия някогашен дом на културата открива случайно тайна врата, която води към забравен театър. Веднага се вдъхновява и пожелава да го възобнови отново за жителите на селото, като на помощ призовава свои приятели от Ел Ей, споделящи неговия афинитет към сценичното изкуство и киното. Наско и неговото подкрепление дори снимат специален филм около организацията на инициативата, който ще бъде прожектиран в Холивуд.
На 18 юли ще се състои концерт "Отключено - от нищо нещо" в Татарево, който трябва да покаже на хората, че духът все още е съхранен и си струва да се бориш за него.
Ето какво разказа пред "168 часа" за себе си всестранно развитият младеж, който признава, че мечтае да промени света.
- Наско, какво ще представлява "отключването" на 18 юли?
- Точните гости ще имат възможността да се насладят на чаша бяло вино и на по половинчасовите изпълнения на китара и кавал, докато разглеждат две изложби. Първата се съсредоточава върху народния бит и духа на село Татарево. Втората изложба е от Чешкия център, София - PET ART на Вероника Рихтерова и Михал Цихларж, и показва как най-обикновени пластмасови бутилки могат да се превърнат в творение на изкуството. Нетипичната комбинация се дължи на нашето убеждение, че читалището е място както за запазване на корените, а по този начин и на своята идентичност, така и място за разширяване на кръгозора.Чешката изложба показва също как от нищо може да стане нещо. След това ще има песни, танци, цигулка, китари, джаз, монолози, сценка. После отвън на площада ще свири Първомайският оркестър, а след това диджей от Холивуд - Стив Астронавта.
- В момента снимате и филм, който ще бъде прожектиран в Холивуд.
- Да. Операторите вече са тук и заснемат целия процес - почистването, подготовката, интервюта с участниците и хората от село.
- Как заплени твоите приятели от Америка да се присъединят към твоята мисия?
- На чужденците българското село им се вижда доста по-привлекателно, отколкото на нашенци на този етап. Целта е да си спомним и ние всъщност какво ценно богатство притежаваме. За мен историята е също изключително лична и свързана със семейството ми. Оттам идва и огромната страст зад проекта, а като има страст и силна вяра, хората са готови да те последват навсякъде.

- По какъв начин помагат те?
- Снимат филма, помагат с кампанията в интернет, с работа, с оптимизъм. Да не говорим, че множеството от средствата идват от дарители в Америка. Тази помощ все пак ни позволява да правим каквото правим.
- Успяхте ли да съберете достатъчно средства в подкрепа на инициативата?
- Засега мисля, че ще се справим. Кампанията в интернет все още е отворена, така че се надяваме хората да дарят повече, след като видят колко упорито сме работили и резултатът го показва. А и получаваме огромна подкрепа с материали от най-близките хора.
- Ще носиш ли отговорност към развитието на читалищния театър и след като го направите достъпен за жителите на селото?
- На този етап не искам да давам никакви обещания. Знам само, че винаги ще искам да се завърна в Татарево. Със сигруност не бих искал целият този труд да отиде на вятъра и ще се постарая да помагам с каквото мога оттук нататък, за да се запази и развива това прекрасно място.
- Как така рязко смени посоката и от тенис корта се качи на сцената?
- Съдба. Срещнах учител, който повярва в мен и ме накара да се влюбя в изкуството. Много скоро разбрах, че това е нещото, което бих искал да правя най-много.
- Чуваш ли се със своя приятел от ученическите години Григор?
- Не сме се виждали отдавна. Като деца сме играли много заедно, но вече
той има един живот, а аз друг.

Целият материал четете в новия брой на в. "168 часа".