Законната лихва за забава у нас - основен лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс 10%, е най-висока от страните в Евросъюза.
Във всички останали държави членки, с изключение на Франция, надбавката е 8%.
В сравнителен анализ от Реформаторския блок са установили, че лихвата за просрочие в България е двойно по-висока от тази в Австрия и Германия и значително по-висока от средната за ЕС по отношение на физическите лица. Това не съответства на разликите в жизненото равнище на българските граждани и на гражданите в другите страни от ЕС.
Освен това практика в някои от европейските държави е да има диференцирана лихва за забава за търговски субекти и за граждани. В Австрия например размерът на законната лихва за физически лица е 4% плюс ОЛП, в Германия - 5% плюс ОЛП, а за търговци е 8% плюс ОЛП. При мизерните лихви на банките в момента лихва от 10% плюс ОЛП е драстично висока!
Почти всички страни от ЕС са избрали именно размера от осем пункта и това не е случайно, защото това е минимумът според изискванията на Директива 2011/700/ЕС.
Само че в преамбюла на Директивата изрично е посочено, че: „Обхватът на настоящата директива следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки. В настоящата директива не следва да се уреждат сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания”. Това означава, че изискването за минимален размер на лихвата за забава се отнася само за сделките между търговци.
У нас обаче този максимален размер от 10% плюс основната лихва е определен и за потребителите. На практика по този начин се поставят в неизгодна позиция най-уязвимите словеве от населението.
 Сред тях са и хората, които имат да плащат просрочени битови сметки или забавени плащания, да речем, за здравни осигуровки или местни данъци. При толкова висока лихва често се получава, че за кратко забавяне те трябва да платят главницата два пъти.
Нещо повече - същият размер държавата начислява на физически лица и в рамките на процедурите по разглеждане на жалби срещу административни актове и за срока до приключване на съдебните процедури с окончателен акт. В резултат след средно две до три години съдебни производства се стига до натрупване на значителна сума от лихви за забава, която лицето дължи, независимо че протакането с години на окончателния съдебен акт не е по негова вина.
Но никак не са рядкост и по-дълги съдебни производства например по обжалване на данъчни актове. Поради фактическата си сложност те траят дори двойно по-дълго и в резултат дължимата законна лихва за забава нерядко се изравнява по размер с главницата на първоначалното публично задължение. Всъщност това е санкция и недопустимо придава наказателен характер на законната лихва.
Въпросът е изключително важен, защото, макар и косвено, има отношение и към начина, по който се определят наказателните лихви при ненавременно плащане на вноските и по потребителските заеми.
Иначе е съвсем нормално, когато плащането към някого е закъсняло, той да получи обезщетение за пропуснатите ползи от натрупаната инфлация за периода и невъзможността да разполага със средствата си.
Обаче 10% над ОЛП са въведени с постановление на Министерския съвет от април 1994 г. По това време не е имало валутен борд, а годишната инфлация и лихвените проценти са били с двуцифрени стойности. Интересна подробност е, че тогава е била въведена и диференциация между законната лихва в левове и във валута, а надбавката от 10% е съставлявала част от самия ОЛП.
Историческият преглед на този вид плащания у нас също показва, че в момента те са прекалено високи. Първоначално от 1951 г. надбавката над ОЛП е била 6%, след това през 1991 г. е намалена дори на 3%.
С влизането в сила на разпоредбите на постановлението от 1 януари 2015 г. годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя според основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя като равен на 1/360-на част от годишния  размер.