Общественото пространство се препълни с приказки за съдебната реформа. Кой я предлага, кой да я направи, как да се реши дали промяната на конституцията е конституционосъобразна. В търсенето на отговори обаче не бива да забравяме защо се нуждаем от съдебна реформа. Коя обществена необходимост я изведе като една от най-обсъжданите теми в обществото.
Мина времето, когато се обсъждаше доверието или по-скоро недоверието в съдебната система и въобще в държавните институции. Съдебната реформа излезе на преден план, когато все по-голяма част от обществото започна да осъзнава значението на съда и на прокуратурата в съдебната система.
Съдът е държавният орган, който дава защита всекиму - на гражданите, когато правата им са накърнени от други граждани или от държавните органи, и на държавата, когато нейният интерес е накърнен от частни или ведомствени интереси. А ролята на прокуратурата е да брани пред съда обществения интерес, бил той държавен или интерес на общността.
Съдебната реформа вече има ясно формулирана цел - да удовлетвори настоятелното обществено изискване да се създадат гаранции за независим и безпристрастен съд и за действена прокуратура в защита на обществения интерес.
Подобряването на съдебната система е непостижимо с общи мерки в противоположни посоки. Поне досегашните опити показват по-скоро неуспех. Съдебната реформа само ще спечели, ако времето до есенната сесия на парламента се използва за обсъждане на предложенията за промени в конституцията и Закона за съдебната власт. Но тя ще загуби, ако през това време се чака да се види ще има ли промяна в политическата конюнктура.
Възможна е съдебна реформа и без изменения в конституцията. Но нуждата от дълбоки промени, които да повишат доверието в прокуратурата и съда и да укрепят доверието в държавността въобще, както и пагубните последици от ширещия се правен нихилизъм изграждат убеждението, че трябва да се започне от конституционната уредба на съдебната власт.
Не може да се очаква реформата да се извърши без съпротива
Сегашното положение има своите защитници в съдебната власт и извън нея. Хора, които се възползват от "завоюваните" позиции. То има и пасивни поддръжници в лицето на нежелаещите да си "усложняват живота". Ще се намерят и експерти, които да твърдят, че нещо е невъзможно или може да стане само по техния начин.
Кои от предлаганите промени са необходими?
Предложенията за промени в конституцията имат решаващо значение за правната рамка, в която да се промени Законът за съдебната власт. Защото при разрешаване на даден проблем в конституцията няма да има нужда в закона за бъдат предлагани палиативни или половинчати разрешения.
Обособяването на отделни колегии за съдиите и за прокурорите и следователите във Висшия съдебен съвет (ВСС) не засяга разделението, нито баланса между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. То променя само структурата на един от органите в съдебната система - орган, който не упражнява съдебна власт.
Целта на това разделение е ясна - да се гарантира правото на независим и безпристрастен съд чрез съобразяване с международно утвърдения стандарт в колективния орган, който взема кадровите решения за съдиите. Броят на съдиите, избрани от съдии, да не е по-малък от броя на всички останали членове.
Защитниците на тезата, че броят на избраните от парламента във ВСС има отношение към баланса между трите власти и може да бъде променен само от Велико народно събрание, би трябвало или да предложат друг начин за спазване на международния стандарт за независим съд, или откровено да заявят, че този стандарт не е техен приоритет.
Тайното гласуване на кадровите решения на ВСС
не е цивилизационно постижение, нито "свещена крава"
То има място в демократичната практика при провеждането на избори (не и при налагането на наказания и освобождаване от длъжност). Но установяването му в конституцията при всяко назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи е неуместно. Дори да се пренебрегнат случаите на превратното му упражняване от ВСС, неговата уредба в закон ще бъде по-диференцирана и по-адекватна.
Отпадането на уредбата на тайното гласуване от конституцията заслужава подкрепа, макар извън вниманието на вносителите на проекта да е останал по-същественият въпрос за правомощието на ВСС да налага дисциплинарните наказания "понижаване" и "освобождаване от длъжност". Това е чисто правораздавателна дейност. Тя предполага мотивиране на постановения акт и гарантиране на правото на независим и безпристрастен съд.

Целият анализ четете в новия брой на в."168 часа".

*Авторът е съдия от Върховния касационен съд и председател на Съюза на съдиите в България. Участва в работната група по проекта за промени в Закона за съдебната власт.