- Хилда, оказва се, че пътувате много след финала на "Като две капки вода". С новия си албум ли сте ангажирана през слънчевите летни дни?
- Не. С много други задачи. За щастие имам страшно много занимания, които правят живота ми твърде разнообразен. Подготвяме и едно турне за пролетта с 10-12 концерта. Дай боже да се случи. Завършването на албума ми не е самоцел. Щом се съберат хубави песни, ще стане, но няма крайни дати. За мен сега по-важно е турнето, защото няма нищо по-хубаво от живия контакт с публиката.
- Остава ли ви време за почивка?
- Да. Сега заминавам на едно приказно място в Гърция. Ще си открадна време със скъпата ми дъщеря и моя приятел.
- Имате ли си любимо място, на което можете да се скривате от време на време?
- Разбира се. Един фантастичен къмпинг на втория ръкав на Халкидики. Там си почивам истински.
- Когато не сте там, а на сцената, какви емоции ви владеят?
- Изживяването на сцената е един обмен на енергия и абсолютно нищо друго не може да се сравни с него. Чувствам се най-много себе си.
Нищо не мога да скрия и да премълча
Там съм това, което съм. С качествата и излъчването, които нося. Харесва ми, че всякакви странични фактори нямат значение в момента, в който прожекторите те осветят. - Бихте ли направили съвместно парче с някой модерен рап изпълнител?
- Не виждам абсолютно никакъв смисъл. Иначе с удоволствие. Покрай "Като две капки вода" се впечатлих от излъчването и таланта на Криско. Изненадах се, че той е наистина ужасно музикален. И все пак не усещам вътрешна потребност от смесването на стиловете.
- Криско не ви ли предложи все пак да запишете съвместен продукт?
- Не сме говорили по този въпрос. Не съм се изчерпала дотолкова като изпълнител, за да имам необходимост от експерименти.
- Новата ви песен "Различна" на вас самата ли е посветена?
- Не съм се замисляла досега. Парчето стана страшно бързо. Моят приятел Боби Христов от група 032 ми прати песента, харесах я на секундата и буквално за двайсет минути написах текста. Получи се по най-лесния, бързия и приятния начин. До голяма степен я отнесох към мен самата, но като мое усещане, а не като някакъв факт от живота ми.
- С какво сте друга днес в сравнение с преди 20 години?
- Надявам се, че съм по-мъдра най-малкото. По-умна. Основната разлика е, че за хубаво или за лошо станах по-търпелива. На 20 години ми липсваше определено това умение. Важно е да го усвои човек, защото е сред най-важните житейски уроци. Мисля, че вече ми се удава по-лесно.
- В клипа към песента има кадри с ваши близки хора и, разбира се, с родителите и с дъщеря ви. Мислите ли все още често за баща си маестро Вили Казасян?
- Непрекъснато. До такава степен, че той
продължава да бъде част от моя реален живот
Сънувам го постоянно, така че в нощите ми почти съществуваме заедно и до днес. След като премина дългият период на огромната болка и стрес от неговата загуба, се освободих от напрежението. Започнах да го приемам спокойно в мислите си и в себе си. И сега за мен той все още е тук.
- Кой е най-важният житейски урок, който той ви предаде?
- Не е един, а са милиони. Начинът му на живеене. Той е най-широко скроеният и благородният човек, когото познавам. Ето дори в момента говоря за него в сегашно време, защото е тук за мен. Ако съм наследила дори частица от хилядите му качества, ще съм най-благодарният човек на света.
- Откривате ли част от него и у дъщеря си Надежда-Мари?
- Да. Неминуемо. Все пак аз съм я възпитала така, както самата аз съм била от него. Тя носи неговото благородство и
една особена мъдрост, неприсъща за нейната възраст
Родена е с нея и мисля, че идва от гена на баща ми.

Какви качества на баща си е намерила у мъжа до себе си и как си спомня Чочо Попйорданов известната джаз певица, четете в пълното интервю в новия брой на в. "168 часа"