- Професор Овчаров, занимавате се с много, и то изключително интересни неща, коя тема ви вълнува напоследък?
- През изминалата седмица стартирах разкопките в Перперикон. Друго нещо, с което се занимавам, е темата с петроглифите. Преди това бях и в официалната делегация в Монголия за откриването на паметника на кирилицата.
- А какво мислите за паметника на цар Самуил, който стана тема номер едно в последните дни?
- Малко изкуствено се превърна във водеща тема. Ако си говорим откровено, естетически не съм много удовлетворен от този паметник
Сега видях и другите проекти и поне един от тях ми харесва повече, отколкото вече реализирания. Познавам Сашо Хайтов и неговия емоционално експресивен характер, но когато човек изпълнява такава задача, трябва да се съобрази не само със собствените си виждания. Това сбърчено лице... Да не говорим за блестящите очи. Макар например очите на Севт ІІІ също да са със скъпоценни камъни. Всъщност главата на статуята също е нещо средно между Севт и възстановката на проф. Йорданов по черепа. Към облеклото нямам някакви големи забележки и короната не е унгарска, както твърдят някои, защото и тази на унгарските крале също е направена във Византия.
От друга страна, естествено, че трябва да има паметник на Самуил. А и мястото не му е чак толкова лошо. Но поне електрическото осветление за очите трябва да се изключи.
- Не е ли положително, че все пак имаме паметник на български владетел в столицата?
- Разбира се. Освен това няма паметник, за който да не е ставало скандал в България. Още бях дете, когато се обсъждаше срещу мавзолея да се направи гигантски монумент на Аспарух. Даже май трябваше да се премахне царския дворец за целта, но така се случи, че премахнаха мавзолея след време... (Смее се.)
За паметника на Крум, за Калоян във Варна също се е спорило, така че около всеки паметник има дебати и това не важи само за България.
- По време на откриването на паметника на цар Самуил президентът повдигна и въпроса за връщането на останките на владетеля у нас. Каква е вашата позиция?
- Президентът Плевнелиев даде хубава насока и смятам, че на базата на неговите думи може да придвижим нещата. През ноември създадохме един комитет, който да се заеме с този въпрос. До момента обаче няма официално искане от българска страна, а не можем да претендираме за нещо, което не сме поискали.
- Вярно ли е, че гръцката страна е поискала в замяна книжнина, взета от българите от някакъв манастир?
- Археологът Муцопулос, който откри останките, е изключително на българска страна. Навремето, когато направи откритието си, новината беше посрещната с ледено мълчание в южната ни съседка. Той много се обиди и затова книгата му се издаде в България. Що се отнася до преговорите - официално няма нищо, но негласно се говори, че гърците искат ръкописите, които са от манастира "Св. Йоан Предтеча" до Сяр.
Навремето ръкописите бяха в Археологическия музей в т. нар. секретен фонд. В края на 80-те ги преместиха в националния музей. Накрая отидоха в Центъра за славяновизантийски изследвания “Иван Дуйчев”. Подговорва се, че това може да бъде използвано като разменна монета. Категорично съм против, че трябва да се правят такива размени с костите на Самуил. Моят апел, залегнал и в учредителния документ на инициативния комитет, в който участват видни наши общественици, беше да се направи официално искане да ни върнат костите, които за тях не представляват някаква ценност. Тогава действително може да бъдат погребани в "Света София". А ако не ни ги върнат, да не се правят пазарлъци.
Има и един друг вариант, резервен, който също съм го предложил. Гърците, които минават за един от най-християнските и православни народи, не могат да допуснат костите на един християнин, най-малкото пък да не говорим, че е и велик цар, който се е сражавал 20 години с техния най-велик император, да стоят в едно мазе.
Съществува и възможността да ги върнат на Свети Ахил. Виждате колко много българи ходят в Гърция, защо това да не стане място за поклонение на тяхна територия?

Още истории на проф. Николай Овчаров, какво се случви на откриването на паметника на кирилицата в Монголия и докъде стигнаха разкопките на Перперикон четете в новия брой на в. "168 часа".