- Г-н Сиромахов, като един от четиримата упълномощени оценители на таланта каква е вашата присъда за дарованията на българите? Има ли много талантливи личности у нас?
- В нашата страна има много даровити хора и форматът "България търси талант" им дава възможност за изява. Има таланти, които са на световно ниво, но за съжаление у нас нямат условия да се развиват. Така е във всички области. Вижте колко много български ученици печелят международни олимпиади по математика, физика, биология. Но като завършат училище, са принудени да заминат в чужбина, защото тук не могат да получат качествено образование. Вашият вестник публикува наскоро една статистика, според която професорите и доцентите в България през 1989-а година са били 1223 души, а само за последните три години са хабилитирани 2609 нови професори и доценти. Това е хиперинфлация на висшето образование. Не може неграмотни хора да стават университетски преподаватели. Държава, в която професорите са повече от студентите, не може да очаква нищо добро.
- Сблъсквате ли се често с липсата на реална преценка у хората както за самите тях, така и за заобикалящата ги действителност?
- Малцина са онези, които имат реална оценка за качествата си. Повечето хора или се подценяват, или се надценяват. И причината за това пак е в образователната система. Българското училище тъпче главите на децата с напълно безсмислени глупости. Каква е ползата да знаеш какъв е съставът на тетрафениламиндихлорида? Какъв е смисълът да пресмяташ кога ще се напълни басейнът, ако две тръби го наливат, докато други три го източват? В същото време в учебната програма изобщо не присъстват наистина важните неща - как да планираме семейния си бюджет, как да пресметнем имаме ли възможност да изплащаме ипотечен кредит и как да постъпим, ако видим припаднал човек на улицата.
Децата усещат, че училището не им дава смислени познания, и затова се резигнират
Гледат да избутат някак си до дванайсти клас и после да заминат някъде, където ще учат нормални неща.
Най-зле е положението с програмата по литература. Още от първи клас се почва с някакви хурки, къдели, ой гиди, гиди, бабините нощви и т.н. Извинете, ама вече сме 21-ви век. Децата се вълнуват от Хари Потър, Дръндьото и Уими Провала. Защо ги мъчите с такива дивотии?
- Бихте ли преподавали някой ден, ако ви се отвори възможност?
- Имам известен опит като преподавател. Миналата година с издателство "Сиела" направихме курс по творческо писане. Записаха се хора от всякакви възрасти, с различни професии, с различен поглед към света. Убедих се, че когато човек преподава, трябва да има индивидуален подход към студентите. Защото всеки очаква да бъде научен на различни неща. Ако просто застанеш пред тях и им изсипеш някакво количество информация, ще се провалиш.
- Като най-продавания автор за 2014 г. и все още начело на класацията за този месец с последната ви книга, смятате ли, че отдавна сте усетили вкуса и апетита на читателите към определени теми и стил?
- За мен е важно книгите ми да стигат до максимален брой читатели. Не съм от онези автори, които пишат някаква псевдоелитарна литература и дори роднините им не ги четат. Само глупаците ругаят вкуса на читателите. Разумните хора се съобразяват с него.
Наскоро се запознах с една изключителна жена. Тя се казва Елена Бояджиева и е училищен библиотекар в строителния техникум в Пловдив. Г-жа Бояджиева се интересува от литературните вкусове на учениците и затова в библиотеката на училището може да намерите романите на Стивън Кинг, на Джон Гришам, на Лий Чайлд. Всички онези автори, които съвременните хора четат. И поради тази причина библиотеката на строителния техникум се радва на голяма посещаемост.
Не е вярно, че младите хора не четат. Те четат толкова, колкото и нашето поколение. Само че трябва да им предложиш книги, които ги вълнуват. А в повечето училищни библиотеки
 от 30 години не е купувана нова книга
По рафтовете им събират прах "Чернишка", "Митко Палаузов" и "Овчарчето Калитко".
- Вие освен всичко сте и доста продуктивен автор. От 2007 г. до днес не сте пропускали година, без да издадете книга. През 2009 г. публикувате две, през 2012 г. - три, през 2014 г. - също две. Какъв е творческият ви режим? Будувате ли по цели нощи, пишете ли по малко всеки ден, или сядате и от раз превръщате вдъхновението си в редове?
- Нямам някаква строго определена система. Пиша, когато ми е кеф. Не си поставям срокове. Когато стане книгата - тогава.

Работи ли Иво Сиромахов по нова книга и как го вбесяват хората, които не различават доброто от злото четете в новия брой на в. "168 часа".