Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мирчо Спасов застрелял най-талантливия агент на Гешев

Никола Милев, най-влиятелният агент на Гешев в ръководството на комунистическата партия, е убит от Мирчо Спасов на 15 септември 1944 г.

Предполага се, че това е станало, за да не издаде връзките на бъдещия лагерен генерал с агентурата на царския суперполицай. За Милев дълго се смяташе, че се е самоубил в "Княжево" веднага след деветосептемврийския преврат.

Само през 1936 г. отдел "Държавна сигурност" в лицето на Гешев разкрива 156 комунистически конспирации в България и задържа 1036 души. В крайна сметка

присъди получават 598 комунисти,

като 8 от тях са осъдени на смърт, а 4-ма доживотен затвор. Именно на доносниците се дължат големите успехи на Никола Гешев по разкриване на ходовете на БРП, твърдят историците.

Безспорно най-големият агент, контролиран от Гешев, е Никола Милев, който успява да се издигне до член на ЦК. В архивите той присъства с конспиративното име Парвус. По занятие е млекар от София, живее на ул. "Княгиня Клементина" №107 (днес "Ал. Стамболийски"). Благодарение на него Никола Гешев прави ювелирните си пробиви в нелегалното комунистическо движение.

Преди Първата световна война Милев е само един от многобройните преселници от Македония. Настанил се в бедняшкия софийски квартал "Ючбунар", той се препитавал от бояджийство.

Шансът му да направи кариера като таен агент

се появява по време на световната война, когато започва да пише първите си доноси. Точно тогава тесните социалисти издигат лозунги против войната и се опитват по всякакъв начин да саботират бойните действия. Благодарение на сведенията, събирани от Парвус, той се издига до фелдфебел.

Попаднал във взвод, командван от бъдещия известен политик от Демократическата партия Стойчо Мошанов, с негова препоръка Милев е вербуван и от Обществената безопасност.

Така агентурната дейност на Парвус продължава цели 25 години. Заинтригуван от ценните му информации, шефът на отделение "А" в политическата полиция Никола Гешев решава лично да ръководи способния агент. На практика двамата работят плътно от 1936 г. до 9 септември 1944 г.

Проникнал до върховете в комунистическата партия, Милев бързо успява да се наложи като най-ефективния му шпионин сред комунистите.

Дори участва като делегат и на известната Витошка нелегална конференция, където се вземат радикални решения за продължаване на въоръжената борба. Предполага се, че една от първите му жертви е Вълчо Иванов, удушен в Дирекция на полицията през 1925 г.

Разбира се, не всичко в работата на Милев минава безметежно. Изложен на постоянен риск още в самото начало като редови комунист, секретният сътрудник допуска грешка и си навлича подозрението на едни от най-влиятелните дейци на БКП. Заради допуснатия гаф шефът на Военната организация Коста Янков и Антон Иванов дори нареждат на ючбунарската си група да го наблюдава по-внимателно. Персонално с тайната задача да следи действията му е натоварен довереният комунист Стефан Аврамов. Последният с цената на много усилия най-накрая открива уличаваща следа. Той установява, че Милев е член на ударна антикомунистическа група, създадена от Съюза на запасните офицери, в който членува. На това основание веднага вземат мерки за изолирането му от всички партийни мероприятия. Въпреки че

Парвус е почти напълно разконспириран,

тежките репресии след атентата в черквата "Св. Неделя" нанасят големи щети точно на ючбунарската група. Голяма част от неудобните за него свидетели вече са "безследно изчезнали" и Милев успява необезпокоявано да продължи да работи за царската Държавна сигурност. 

Дори участва като делегат и на известната Витошка нелегална конференция, където се вземат радикални решения за продължаване на въоръжената борба. Предполага се, че една от първите му жертви е Вълчо Иванов, удушен в Дирекция на полицията през 1925 г.

Разбира се, не всичко в работата на Милев минава безметежно. Изложен на постоянен риск още в самото начало като редови комунист, секретният сътрудник допуска грешка и си навлича подозрението на едни от най-влиятелните дейци на БКП. Заради допуснатия гаф шефът на Военната организация Коста Янков и Антон Иванов дори нареждат на ючбунарската си група да го наблюдава по-внимателно. Персонално с тайната задача да следи действията му е натоварен довереният комунист Стефан Аврамов. Последният с цената на много усилия най-накрая открива уличаваща следа. Той установява, че Милев е член на ударна антикомунистическа група, създадена от Съюза на запасните офицери, в който членува. На това основание веднага вземат мерки за изолирането му от всички партийни мероприятия. Въпреки че

Парвус е почти напълно разконспириран,

тежките репресии след атентата в черквата "Св. Неделя" нанасят големи щети точно на ючбунарската група. Голяма част от неудобните за него свидетели вече са "безследно изчезнали" и Милев успява необезпокоявано да продължи да работи за царската Държавна сигурност.

Нещо повече - жени се за сестрата на един от софийските ръководители на комунистите, което със сигурност му гарантира бързо израстване в нелегалната партия. Окуражен от успеха, тайният агент се заема с елиминирането на противниците си. Шумно застава на крайни революционни позиции, което му спечелва симпатиите на съпартийците и издига авторитета му. Талантливият шпионин успява така да спечели доверието на червените, че когато Стефан Аврамов долага за двойствената му дейност на най-високо ниво - в Изпълнителното бюро на партията, никой не обръща внимание на сигналите. Освен това обвиненията в предателство в този период не са на мода. Много от най-изявените партийни дейци като Цола Драгойчева продължават да са на почит сред своите, въпреки че са си изпели всичко пред органите на полицията.

Стига се и до парадокси. Едва успяло да се измъкне от лапите на полицията, ръководството на комунистическата партия се събира в най-сигурната си нелегална квартира с една-единствена задача - да разбере кои са шпионите в нейните редици.

Като истински царски агент един от най-дейните на срещата е самият Никола Милев. Ръководен пряко от Гешев, по негово предложение са предприети незабавни разследвания за неутрализиране на "вътрешния враг".

Според спомените на Цола Драгойчева на срещата Милев майсторски насочва подозренията към тогавашния окръжен секретар в София Стефан Димитров. Агентът се аргументира, че далечен роднина на набедения е бил полицай, и предлага Стефан Димитров да бъде изключен не само от ЦК, но и от партията. Следващата му стъпка е незабавно да се отърве и от тези от ръководството, които не са съгласни, като Йордан Милев и Митю Станев. По инициатива на самия Парвус веднага плъзва мълва, че някой в ръководството, носещ собствената му фамилия - Милев, е предател. В подкрепа на твърденията му се обажда един адвокат от БЗНС, който свидетелства, че Милев е виновен за ареста му по време на парламентарните избори.

"Без съмнение този ваш човек е предател!", категоричен е по телефона земеделецът. Комунистическите вождове успешно са пуснати на шейната. Те незабавно възлагат на доверената си връзка с превратаджиите от 1934 г. в армията - Петър Вранчев да провери дали сигналът е достоверен. В крайна сметка изключително наивното запитване е отправено, не към кого да е, а към директора на полицията след деветоюнския преврат Владимир Начев. По всяка вероятност той се свързва с Гешев и съвсем логично от партията е отстранен поредният правоверен комунист Йордан Милев. Само защото фамилията му съвпада с тази на хитрия Парвус. Така върху невинния социалист е хвърлена вината за редица партийни провали, между които и Витошката конференция.

Чак през 1940 г. Никола Милев е отстранен от ръководството на софийската партийна организация на БКП. Причината е

сериозно отклонение от задълженията му

Проблемът е, че през цялото време полицейският доносник бил известен със силното си влечение към нежния пол. Въпреки че съпартийците му не отдавали голямо значение на тази му страст, в един момент нещата станали нетърпими. Милев прекалил. След бурните му авантюри с няколко млади партийки той се прицелил във вдовицата на Наим Исаков - влиятелен социалист и съратник на Димитър Благоев от самото основаване на партията.

Облаците над секретния сътрудник се сгъстяват още повече, когато покрай скандала с оплакването на огорчената от задирянето жена колегите на Милев се сещат да му поискат и сметка за изразходваните средства по време на последните избори. Все пак, макар и отстранен, благодарение на връзките си с комунистите Парвус успява да бъде полезен на властта почти до края на войната

След 9 септември 1944 г. го търсят усилено. Откриват трупа му след около седмица в района на "Княжево". Прострелян е с пистолет. Дълги години официалната версия е, че се е самоубил заради страха от справедливо възмездие от новата власт.

Но според по-нови изследвания той е убит заради информацията, която е притежавал. Знаменитият таен агент е станал жертва на други, свързвани с Гешев комунистически дейци. Доказват го спомените на някои видни представители на червената партия.

Ето какво пише по този повод в спомените си партийният функционер Стефан Богданов:

"От работещия в нашето посолство в Букурещ бивш началник на ДС в град Плевен - другаря Станю Карапетров, научих следния факт. Мирчо, смъртно напил се от предложената му в голямо количество ракия, разказал на Карапетров, че той лично при секретната помощ на Никола Петков (Моряка), арестували и убили над "Княжево" най-крупния провокатор - полицейски сътрудник в нашата партия - Никола Милев. Последният вероятно е знаел неприятни факти за работата на Мирчо и негови близки приятели."

Според Богданов може би затова лагерният генерал е

проявил прекомерната си жестокост и към друг комунист

със съмнения за връзки с Гешев - Трайчо Костов.

"Все същата безкомпромисна "класова омраза и към враговете с партиен билет" Мирчо демонстрира с циничната си постъпка при обесването на Трайчо Костов - пише Богданов. - По разказа на очевидеца - бившия отговорник на следствената група в Дирекция на ДС, криминален затворник и екзекутор при тежките следствия, известен под прякора Само Бакията, след обесването на Трайчо присъстващият там Мирчо Спасов изстрелял цял пълнител от автомата си в още топлото му тяло. Този акт напълно характеризира Мирчо като пресметлив садист, който се бои от мисълта да не бъде разкрит."

Защо Гешев дава псевдонима Парвус на най-високопоставения си агент? На практика Никола Милев е бил истински сив кардинал в комунистическата партия. Интригите и подходът му силно напомняли на маниера на тайния спонсор на Ленин - митичният Парвус. За истинското име на международния авантюрист все още се спори. Знае се само, че той е мозъкът на Октомврийската революция.

Роден е в Минск, но израства в Одеса. С Ленин се запознават в Базел, където учат в университета. И двамата мечтаят за шеметно забогатяване. Владимир Илич смятал, че това най-бързо може да стане, като предизвика революция в Швейцария, за да заграби златото на богатите й банки. Парвус през цялото време настоявал, че Русия е с много по-големи ресурси и условията за смяна на режима там са назрели. Логиката му е, че може да се предизвика световна революция само ако се контролира банковата система на някоя богата страна. След което със златото й лесно може да се завладее финансовата система в развития свят.

Дипломат от висока класа, той успява да убеди Германия да изпрати провизии и оръжия на Турция и България, за да ги спечели на своя страна във войната. Втората част от плана му е Берлин да финансира с 50 млн. златни марки метежниците около агресивния Ленин. В замяна на това Германия ще спечели за съюзник най-мощния си враг във войната - Русия. По времето на Елцин руските историци успяха да извадят достатъчна фактология по този въпрос от архивите.

Планът на Парвус е

логичен и сработва

Лозунгът на Ленин да се граби награбеното и да се даде на трудещите се и селяните бързо набира привърженици. С помощта на Германия шайката му първо издавя 50-те хиляди офицери, единствените, които могат да се противопоставят на метежа. След което безнаказано прави опис на всички руснаци с доход над 500 рубли. Който отказва да предаде парите, банковите си спестявания, семейните бижута или картини, е разстрелван. Не са пощадени дори дребните занаятчии, които симпатизират на червените превратаджии. Докато чакат революционерите да им дадат по нещо от заграбеното, самите те били ограбени или убивани, ако откажат да предадат спестяванията си.

Голямата част от заграбеното с кръв злато отива по сметките на бандата около Парвус и Ленин. След революцията авантюристът се оказва горд собственик на четири банки и къщи в цяла Европа. Според руски историци в сметката на Владимир Илич като начало са преведени 5 млн. златни рубли. Само през 1921 г. в сметките на метежниците около Ленин постъпват между 65 и 80 млн. швейцарски франка, пише "Ню Йорк таймс" и призовава щатските банки да привлекат авоарите на комунистическите лидери, а не те да ги държат само в Цюрих и Женева.

Друга част от заграбеното с цената на хиляди убити злато се насочва към комунистическите партии

в различните страни. Целта е световна революция и контрол над все повече банки, което да направи метежниците още по-богати. Като полицай от висока класа Никола Гешев е наясно с меркантилните планове на комунистите. И със замисъла на ментора им Парвус. Затова срещу тях той изправя своя вариант на Парвус - Никола Милев, който безпощадно създава интриги между тях, за да се избият помежду си.

"Гешев е наясно, че се бори срещу терористична мрежа, много по-опасна от днешна "Ал Кайда", сензационно разкри пред "168 часа" историкът Пламен Николов. Той е сред малцината български експерти, които през 1995 г. успяват да получат достъп до българските архиви в Москва. След което те отново са засекретени и така е до днес.

"Това бе по времето на Елцин, тогава руските колеги много помогнаха да се запознаем с доста документи - разказва той. - Имаше купища, камари интересни документи, чудиш се кое да четеш по-напред. Запознах се с невероятни материали от архива на Коминтерна, на нашата компартия."

Колко милиарда долара бяха необходими на Москва, за да купи нашите комунисти и да направят 9 септември, четете в следващия брой.

Коментара ()

Вашият коментар