Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Теди Москов

- Какви са ви впечатленията от протестите в момента? Струват ли ви се инсценирани, или на хората вече просто им е писнало от актьорското майсторство в парламента?
- Във въпроса се съдържат два ваши отговора като подточки, от които да си избера. Само тези възможности ли ми давате? Махнете си подточките и тогава ме питайте. А и не обиждайте театъра, като използвате понятията "инсценировка" и "актьорско майсторство"! Обиждате също и протестиращите, а извисявате политиците, превръщайки ги в творци на театъра. Театърът е храм, парламентът не е такъв.
- Вие излязохте ли да протестирате?
- Протестирам не по улиците, а с поведението си, с работата си, а и с материалите, които пиша по вестниците. Включих се в групата на интелектуалците, загрижени за състоянието на Едвин Сугарев. Също като тях настоявам за конкретна позиция на президента по случващото се в страната. Той единствен все още не е загубил доверието на хората.
- Комици или трагици виждате сред политиците?
- Не виждам политици. По-скоро кукли. Сред куклите виждам марионетни и механични, навити с ключе, кукли. Спомням си една много интересна куклена карикатура - Господ водеше куклата на дявола, а дяволът - тази на Господ...
- Те сякаш са загубили връзка с реалността, но... вие виждате ли алтернатива на това правителство?
- Стига с тая алтернатива! Все едно да се търси алтернатива на едно заболяване с друго. Вие каква алтернатива виждате на гнойната ангина!? А ако някой се "развежда", невинаги трябва да си е намерил "любовница" преди това!
Учудва ме обаче, че столетницата не си "чисти мухъла",
нали си има младежка организация, и тя ли се е родила с татуирани петолъчки на...?
- Промените след протестите от 1989 и 1997 г. оправдаха ли очакванията ви?
- Вярвах, че комунизмът си отива-а-а. Но комунизмът си остана-а-а, най- вече в капитализма като скрит хляб в кюфтетата. "Назначи си" капиталисти. А капиталистът се прави сам, никой друг не може да го направи. В това е смисълът на този строй - "естествен подбор"! Така че капитализмът днес не съществува и ние се оплакваме от нещо, което го няма. Честни комунисти пък не се появиха.
Социалисти дори не се появиха. Наричащите се така празнуват конгресите си от времето, когато са убивали невинни хора, дошли на молитва в църква... И от времето, когато са вкарвали в концлагер други хора само заради това, че срещу тях е написан донос. Вкарвали са и доносника, ако не си е написал доноса.
- Късно ли е да търсим справедливост за престъпленията на комунистическия режим?
- Мисля си напоследък, че латинският език може да се използва като "извинителна бележка" за мръсни думи. Например "пенис" звучи научно за разлика от трибуквения му синоним - този, който започва с "к", и този, който започва с "х"! Същото важи и за
тоталитаризъм - "омекотител" за издевателства над човек!
Гаврещите се с нас си умират да казват тоталитаризъм или тоталитарно минало за гадостите, които извършваха! Касапите не са "тоталитаристи"! Пробват да ни внушат, че са вършели нещо "латинско", научно, антично, неизбежно дори. Лошото е, че успяват да го постигнат сред младите - те нямат спомени. Ако обаче потърсим справедливост, ще заприличаме на тях.
На шега бях предложил всички бивши членове на БКП да бъдат глобени по 1 лев
Или да ходят 2 седмици на селскостопански бригади, без да им се плаща за това... или да се явят на принудителен изпит по история - "Зверствата на комунизма", а от оценките им да зависят размерите на пенсиите им. Скоро изумен чух от един млад прокурор, че реституцията е била грешка!? Отнемането на имуществото той не отчиташе като грешка - какво се чудим на съдебната система, ако представителите й са със сходни убеждения! Комунистическото право за разлика от римското се подчиняваше на презумпцията за виновност!? "Всеки е виновен до доказване на противното"!?
- Трябва ли България да приеме закон за лустрацията за агентите от ДС? Има ли нужда от подобни мерки в изкуството?
- Вече е късно! В изкуството пък това не е от особено значение. Ние си ги знаехме доносниците още от време оно. Трябваше обаче да отделят доносника от агента. Подлецът няма нищо общо с разузнавача! Освен това напоследък си мисля, че в понятието "държавна сигурност" не е упоменато коя е държавата. Това позволява на сътрудниците й да се разгърнат в международен мащаб, без да можем да ги укоряваме!
- Кои са най-големите пропуски и грешки, допуснати в изкуството от министрите през последните 24 години?
- Липсата на какъвто и да е бюджет за култура. В България той е най-ниският в света!? Тук "нисък" по естествен път се превръща в "низък"!
- И въпреки това продължавате да творите в България. Какво ви задържа тук?

- Засега трупите на Варненския куклен театър и на театър "Зад канала". Също така артистки като Мая Новоселска, Светлана Янчева, Ирини Жамбонас, Жорета Николова, Илиана Коджабашева и Христина Караиванова и... Нарочно не слагам мъже, че те са по-обидчиви, ако пропусна някого.
- Вредна ли е олигархията за културата?
- Вредно е патологичното желание за печалба в подпомагащите театъра и телевизията.
- Обществото израснало ли е с годините, или по-скоро деградира?
- Протестите доказват, че е израснало. А малкият процент гласували на последните избори - че не е! Една част деградира, друга расте. С други думи, обществото "се люлее"...
- А успяхме ли да станем европейци?
- Питайте европейците! Иначе нашите оркестри свирят химна на Европа великолепно. Но за "пустите клисурци, станали московци, а панагюрци - донски казаци", е много трудно да станат каквото и да било друго.
- Какво ви провокира да отговорите на критиката на Гергана Пирозова за пиесата ви "Ричард III"?
- Защо всички се чудят на нещо толкова обикновено като отговор на критика! Естествените неща у нас будят учудване! Повечето театрали ме обвиняват, че съм паднал до нейното ниво. Може би е така.
Но недоумявам, че човек като нея, чел толкова много за театър, може толкова малко да го усеща!
Тези, които приемат обвиненията й, че съм допринесъл за евтината телевизионна комедия, създавайки артисти за нея, нека гледат отново "Улицата".
А за бозавия един и същи износен виц, който постоянно използвам: търсих го в 14-те си серии на това тв шоу - не можах да го намеря. Търсих го и в 50-те си постановки в кукления и драматичния театър в България и Германия - няма го и там. Не го открих нито в игралния си, нито в документалния си филм. Открих го в нейните едни и същи статии срещу мен.
- В писмото пишете, че цел на спектаклите ви е да дразните съсловието. Защо?
- Невъзпитано е да дразниш старец, грозно е да дразниш луд, лошо е да дразниш куче, опасно е да дразниш тигър и тъпак, а да дразниш театрално съсловие, е необходимо. То е твърде кротко. (за творчеството му става въпрос).
- Само у нас или и в другите държави е така?
- Ако ме командировате да проверя, ще ви кажа. Ще ми трябват една-две години...
- В провокацията ли се крие успехът на едно представление?
- В провокацията се крие по-скоро неуспех. Провокацията винаги е насочена към единици.
- На базата на личен опит ли стигнахте до този извод, или са ваши наблюдения?
- На базата на базата на артистите в Ахтопол. Не е шега, а метафора. Повечето артисти не желаят да рискуват в нещо непроверено. А и публиката не иска да ги вижда в друго амплоа. Театралните провокации имат публика за около 10 представления. Засега най-успешна с публиката моя провокация е "Едно малко радио" - моноспектакъл на Мая Новоселска.
- Наскоро взехте голямата награда на Друмевите театрални празници "Нова българска драма"с "Недоразбраната цивилизация". Чувствате ли се удовлетворен, когато трудът ви е оценен?
- Най-удовлетворен се чувствам, когато ме спират хора по улиците! Когато ме спират катаджии - не!
- Какво се случва, когато ви спират катаджии? Помага ли ви това, че сте известен?
- Нямам намерение да коментирам - да си играеш с КАТ, не е полезно за умерените нарушители на правилника за движение.
- А как се чувства един творец, когато е неразбран?
- За такъв ли ме смятате? Благодаря! И "неразбран", и "творец" са комплименти у нас.
- Какво ви предстои занапред?
- Във Варненския куклен театър работя над "Професия лъжец, или какво ми хрумна, докато четях "Джелсомино в страната на лъжците" от Джани Родари". Има ли нужда да казвам, че "страната на лъжците" прилича на една позната нам държава...

Коментара ()

Вашият коментар