Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Журналист пуснал предварително новината за атентата в "Света Неделя". Най-кървавият в българската история - 280 души загиват СЕНЗАЦИЯ: Съобщението за атентата излиза на първа страница във в. "Днес".

На 16 април 1925 г. Йосиф Хербст в своя вестник "Днес" е пуснал предварително новината за атентата в катедралата "Света Неделя", в който загиват 280 души.

По идеологически причини повече от половин век никой не е посмял да пише за допуснатия гаф, за който навремето е имало и свидетели. Точно този факт става и причина дългогодишната икона на българската журналистика в крайна сметка да изчезне безследно. След взрива Хербст веднага е арестуван, а по-късно формално е пуснат от полицейския участък и най-вероятно е бил ликвидиран от агентите на военното разузнаване.

"В следобедното второ издание на в. "Днес" на Йосиф Хербст, отпечатано на 16 април преди 15 часа, има съобщение за атентата и дори само от текста става ясно, че

той е имал от по-рано информация за кървавото събитие,

тъй като описаното напълно отговаря на предварителния сценарий, който е бил известен само на конспираторите", казва полковник доц. д-р Георги Кокеров, който от години изследва темата.

"Важно е да се знае за този странен и особен факт, неразкрит до днес от изследователите на тези събития. Как, по какъв начин и откъде способният журналист има информация още в този момент с толкова подробности за атентата? Това по наше мнение поставя под съмнение и създадения образ на Йосиф Хербст като мъченик и хуманист", смята ученият.

"Вестникът е излязъл от печатницата преди взрива и това не е останало незабелязано.

Затова си спомняха и свидетели, съвременници на събитието, с които съм разговарял преди години. Нещо повече, това е документално доказано от тогавашните служби за сигурност. По-специално от Трета секция на РО-2*, която, след като е сигнализирана за случая, незабавно проверява тефтерите на печатницата, в които е записано, че вестникът е бил готов преди атентата. Това, което пише в по-късни издания, че след час или дори два е излязло извънредното издание, не е вярно, тъй като по това време Йосиф Хербст вече е бил арестуван.

Съгласно тогавашната практика по-късно той формално е бил освободен, само за да се отрази официално в документите, но още на излизане от участъка тайно е закаран на друго място, където вероятно е ликвидиран", обяснява доц. Кокеров.

"168 часа" се усъмни в логиката да се бърза с публикация за атентата още преди неговото извършване. Тя не би дала кой знае каква преднина във времето спрямо другите вестници при описанието на сензационния случай. Но пък тя би била самоубийствено разобличение на издателя Хербст като съучастник на атентаторите.

Ако не е целяла да осуети атентата чрез предварителното му оповестяване, публикацията за него би имала смисъл само като предупреждение, с цел да се намали броят на жертвите. Впрочем такава практика по-късно се установява при много терористични движения. Ирландската републиканска армия (ИРА) например редовно уведомяваше предварително пресата в Англия за заложен взрив, но времето на обаждането в редакциите бе изчислявано така, че да не стигне за обезвреждане на бомбата, а само за евакуация. Поради това в десетилетната борба на ИРА срещу окупацията на Северна Ирландия от англичаните почти няма граждански жертви при стотиците атентати.

Ето защо "168 часа" самостоятелно издири за анализ извънредното следобедно издание на в. "Днес" от 16 април 1925 г. В него на първа страница с голямо заглавие "Сатанинското злодеяние. Адската машина в Свети Крал. Много ранени" действително е поместено известие за терористичния акт. То е без снимка, а текстът буквално преповтаря сценария, който изпълняват терористите. Така например с голяма точност във вестника се казва, че "на покрива на черквата изглежда да е била поставена адска машина и целият покрив се срутва върху пълната черква".

"Знае се - пише още в изданието, - че на опелото на генерал Коста Георгиев са присъствали "почти всички министри, както и некои чужди пълномощни министри".

Изненадващо в статията се изказва предположение, че всички членове на правителството са загинали,

"защото министрите са се намирали точно под главния купол на черквата, където е била заредена бомбата"

Това описание в точност повтаря замисъла на атентата. В действителност обаче министрите и премиерът Александър Цанков се спасяват по случайност. В последния момент заради събралото се множество владиката Стефан помолил да преместят ковчега по-навътре в храма. Така официалните лица се отървават само с леки наранявания, тъй като се оказват встрани от големия купол. Редакторът на "Днес" обаче не знае за тази промяна.

Освен това в статията се твърди, че цар Борис III със сигурност не е бил в храма по време на атентата - информация, която според съвременници на събитието е била неизвестна дори много часове по-късно, освен на тесен кръг от служители в двореца.

Съмнение буди и началото на съобщението, в което е написано: "В този момент, когато вестникът се печаташе, 3 и половина часа, ужасен гръм разтърси столицата." Всъщност гърмежът е малко по-рано - към 15,20 ч. Заради силата на експлозията това е единственият лесно установим факт, ако приемем, че статията е писана след нея.Голяма част от останалата информация е предадена с общи и кратки фрази, които могат да бъдат написани за всеки подобен взрив.

“Паника обзе целия град... Ужасът е неописуем... Множество ранени... Спасителни санитарни власти, пожарната команда, както и целият почти гарнизон веднага пристъпиха към разравяне на затрупаната църква.” Хербст пресмята и че “числото на убитите и ранените требва да надминава неколко стотици”.

 Въпреки това според официалната биография на Йосиф Хербст второто издание на вестника е излязло “един-два часа след атентата”

 Така е записано и в биографичните бележки към книгата “Йосиф Хербст - Вик за правда” - издание на “Партиздат” от 1975 г.

 “Същата нощ Хербст е арестуван в IV полицейски участък. На 17 април е отведен в Обществената безопасност (по спомен на Ланчелото), след което следите му се губят в ареста на VI пехотна дружина - София”, се казва в книгата.

Всъщност споменатият в партийното издание свидетел “Ланчелото” е известният земеделски журналист и поет Трифон Кунев, който е бил задържан по същото време в полицията. Според по-късни спомени именно на него Йосиф Хербст е подарил и репортерското си тефтерче преди вероятно да бъде убит от агентите на Разузнавателния отдел на щаба на войската.

Партийните писачи академик Владимир Топенчаров и професорите Ефрем Карамфилов и Георги Боршуков най-вероятно го споменават само с псевдоним, тъй като след 9 септември 1944 г. известният със сатиричната си рубрика “Ситни, дребни като камилчета” Трифон Кунев заради смелите си критики към новата власт в опозиционния печат е затварян и интерниран от комунистите.

 По тоталитарно време Йосиф Хербст е обожествяван като “най-добрия български журналист” и е даван за пример като смел борец за демокрация. В действителност

и в биографията му, и в творчеството му има доста противоречия

Йосиф Хербст е първият директор на печата по времето на управлението на Демократическата партия от 1908 до 1911 г. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и е носител на орден “За храброст”.

 През 1913 г. цар Фердинанд по съвет на австро-унгарския император Франц-Йосиф създава специална длъжност директор на печата, за да “обуздае” българската преса и да я постави в служба на правителствената политика. На този висок пост по препоръка на Симеон Радев и д-р Никола Генадиев е назначен Хербст. Той го заема, убеден, че така най-много може да допринесе за осъществяването на българските национални идеали.

С изключително усърдие журналистът прокарва прогерманската политика на правителството. През 1917 г. обаче влиза в остър конфликт с щаба на армията, с министър-председателя Радославов и с цар Фердинанд. Вследствие на това е уволнен и изпратен на бойното поле. Там написва своето знаменито писмо, в което предрича войнишки бунт и катастрофа, ако не се вземат радикални мерки.

След войната се оттегля от политиката и журналистиката и се жени за Виола Каравелова, сестрата на Лора Каравелова, с която заедно отглеждат децата от предишните си бракове. Освен “Днес” Йосиф Хербст списва вестниците “Вестник”, АБВ, “Ек” и сп. “Вик за свободни хора”.

Веднага след Септемврийското въстание през 1923 г. творчеството му е насочено с особена острота срещу правителството на Александър Цанков. Със същия ентусиазъм, с който преди е защитавал “империалистите”, Хербст се заема да брани комунистическите идеали и политиката на Съветска Русия и Коминтерна. На страниците на сп. “Вик” през юни 1924 г. той открито признава: “Аз съм комунист”. През 1923 г. излиза и книгата му “Вчера, днес и утре”. В нея четем:

“Има нещо още по-справедливо от пропорционалната система - “гражданино”, не трепери! - съветската система,

съветската система не на управление, а на народно представителство.”

През февруари 1925 г. Хербст описва изхвърлянето на трупа на комуниста Вълчо Иванов, убит от група офицери, с което окончателно си спечелва омразата на властта. Нарочен е и поводът, който сам дава със съобщението за атентата в “Света Неделя”, решава съдбата му.

* Разузнавателният отдел при щаба на армията. Трета секция на РО-2 e контраразузнаването, което се занимава с преследването на съветски шпиони. Комунистите с ужас го наричат “отделението на смъртта”.

Други материали по темата:

Проклятие: В ужасяващи инциденти умират 19 атентатори от "Света Неделя"

В последния момент обадили в двореца, че "Света Неделя" ще гръмне

Коментара ()

Вашият коментар