Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да махаме коня? А защо да не го позлатим?

Годината е 2012, а сякаш сме се върнали с век и нещо назад в историята, когато русофилско - русофобските страсти в България са давали тон на политиката. Миналата седмица БСП направи събор на русофилите на язовир “Копринка”, а синият депутат Лъчезар Тошев предложи паметникът на Царя Освободител да бъде заменен с паметник на Хан Аспарух: “Преекспонирането на паметници на видни руски личности в центъра на София е довело до това, че няма къде да се поставят паметници на видни български личности”.
Ето, това е силата на ГЕРБ. Тази партия може спокойно да бъде русофоб с русофобите и русофил с русофилите. На 3 март президентът Плевнелиев успя за произнесе официално слово за Освобождението без изобщо да спомене Русия. Сега обаче изпрати на “Копринка” сърдечно русофилско поздравление: “Съборът е много добър повод отново да припомним, че без решаващата помощ на Русия, без героизма на руските воини свободата на България щеше още дълго да остане нереализиран идеал за нашите предци.”
У нас всеки русофоб крие в себе си русофил, който крещи да излезе. И обратното.
Но да започнем със самата личност на Александър Втори, която явно дразни г-н Тошев. Може би ще смекчи позиципте си, ако знае, че във вените на Царя Освободител няма руска кръв.
Той е чистокръвен немец от рода Холщайн - Готорп
Фамилията Романов е запазена за благоприличие. В продължение на около век и половина императорите от династията Романови са чисти немци и на това отгоре се женят все за немски принцеси, с изключение на Александър Трети, който си взема датска.
Този принцип е толкова силен, че когато Александър Втори овдовява и се оженва за истинската си любов - княгиня Екатерина Долгорука, той сключва морганатичен брак. Това ще рече, че трите му деца от руската аристократка не могат да го наследят. Така той се отказва от пряк наследник, тъй като бракът му с Мария Хесенска е бездетен. За Романови руските князе са простолюдие.
Освен че е чист немец, Александър Втори е най-демократичният и прозападен монарх на своята епоха. Може да се твърди, че е много по-велик руски реформатор от Петър Велики. Вярно, Петър Велики изгражда модерни фабрики и заводи, но в тях настанява да работят крепостни селяни - на практика роби. Следователно той модернизира феодализма. Александър Втори прави точно обратното - той отменя крепостничеството и прави всичко възможно, за да модернизира социалните отношения в Русия. Ако не бе убит от революционерите през 1881 г., вероятно Русия щеше да продължи по пътя на демокрацията.
Нп практика
Александър Втори дава
 на България Търновската конституция,
една от четирите най-демократични конституции в онази епоха. Нейният първоначален вариант е изготвен в канцеларията на Временното руско управление след консултации с българските общественици. Вярно, след това той е доста променен от Учредителното събрание в Търново, но без съгласието на руския император това не би могло да се случи.
Добре е да се знае, че по времето на Александър Втори всички български политици са били русофили, включително Стефан Стамболов и Захари Стоянов. Те стават русофоби при Александър Трети, наследника на Царя Освободител.
Прозвището “Освободител” му е дадено заради отмяната на крепостничеството през 1861 г., но ние по-скоро го свързваме с освобождението на България от “турското присъствие”. Така че у нас той е двоен освободител. Подобни чувства за него имат и финландците, тъй като той възстановява финландския парламент, въвежда финландската марка и дава официален статут на финландския език. Но може би най-доволни от Александър Втори са жителите на Аляска, тъй като той продава тази заледена територия на САЩ малко преди да започне златната треска.
Впрочем точно при царуването на Александър Втори в САЩ се води Гражданската война. И от всички велики сили само Русия активно подкрепя Севера. Както е известно, Велипобритания е на страната на Юга, а Франция се дистанцира. Така че освободителят на руските селяни е единственият европейски монарх, който подкрепя и освобождението на американските роби. Затова по време на руско-турската война
десетки американски градчета
се кръщават “Плевна”
 А сега депутатът Тошев иска да му махне паметника.
Ако някой народ силно ненавижда Царя Освободител, то това са поляците. Освен че потушава с кръв полското въстание от 1863 - 1864 г., той изселва половината шляхта в Сибир и дори забранява публичната употреба на полския език. Представете си у нас да забранят българския. А сега да прескочим век и нещо. Както е известно, неформалното световно правителство в момента е Тристранната комисия. Официално тя е призвана да наложи хармония и разбирателство между САЩ, Европа и Япония, а неофициално е подозирана, че се опитва да манипулира света. Според мен твърденията, че Тристранната комисия назначавала американските президенти, са доста пресилени, но тя вероятно координира кой кандидат да получи по-голяма финансова подкрепа. Преди 4 години големите пари застанаха зад Обама, днес отиват при Ромни.
Между Тристранната комисия и големите световни постове сякаш има въртяща се врата. Например сегашният италиански премиер е бивш неин ръководен член, а бившиян шефпна Европейската централна банка - настоящ. Според официалния списък в европейския клон на комисията членуват трима българи - Цветелина Бориславова, Меглена Кунева и Петър Стоянов: http://www.trilateral.org. Гарантирано поне 10 наши политици мечтаят да попаднат там. Според мен най-големи шансове има Росен Плевнелиев след изтичането на мандата си, стига да си изиграе добре картите.
А тази игра се играе най-добре, ако се следват идеите на Збигнев Бжежински - архитекта на Тристранната комисия. Както е известно, Бжежински е може би най-знаменитият жив геополитик. Но преди всичко той е поляк, който ненавижда всичко руско. Освен към руснаците поляците имат големи резерви и към немците. Затова от всички руски царе най-неприятен им е Александър Втори - едновременно и немец, и руснак, и полски душманин. Това е духът, който тръгва от Бжежински и неизбежно се просмуква в нагласите на “световното правителство”. Видните българи, които участват в срещите на Тристранната комисия, със сигурност се облъчват с глобалната визия на Бжежински. Той е вече престарял, оттеглил се е от комисията, но продължава да подрежда нейните геостратегически идеи. “В Русия скоро ще се случи нещо, усещам го” - заяви той през февруари, рекламирайки най-новата си книга, “Стратегическа визия”. Според нея Путин трябваше скоро да си отиде, след което Русия бързо ще се присъедини към Запада и ще се прпсъедини към коалицията от САЩ и Европа, плюс Турция. Уви,
нещата не се развиха, както
 предполагаше Бжежински
 и Путин получи още 6 години на кормилото. Нищо не му пречи да ги направи и 12. След като се върна в Кремъл, руският президент обяви война на прозападните фондации, които имат директен излаз в “световното правителство”. Това изостри много конфликта. Мит Ромни посети Тристранната комисия, получи нейната подкрепа и веднага след това заяви, че враг №1 на САЩ е Русия!
Не знам как приемат това българските управници, но според мен те са между чука и наковалнята, между Сцила и Харибда, между днешните интереси на България и българския национален дух. Затова те са принудени да мислят едно, да говорят второ, а да правят трето и четвърто.
Те не са виновни. Това е разкраченото положение на самата България в едно време, когато над нашия регион надвисват облаците на сериозна война. Границите се променят пред очите ни и най-малката грешка може да ни струва много, много скъпо. Ние сме най-усърдният съюзник на САЩ. В същото време руският бизнес на практика владее страната ни. Геостратегическите интереси на Русия са причина за самото съществуване на България, но днес те носят опасност. Ако разсърдим с нещо САЩ и НАТО, това може да ни струва суверенитета. Най-розовата перспектива зп България е, ако някой ден светът повтори времето на Александър Втори, когато САЩ и Русия са били най-близките съюзници.
Затова според мен Царят Освободител трябва да се реставрира и да се върне на мястото си, където да очаква по-добрите времена. И ако държавата има пари - да го позлати. Просташко е, но ще ни отива.

 

Коментара ()

Вашият коментар