Филип Димитров, бившият премиер, който изключително рядко дава изявления за медии, беше любезен да отговори на въпроси на "168 часа" дали са необходими предложените промени в конституцията.

Реформи очевидно са необходими и затова в множество насоки за тях има обществен консенсус. А щом има обществена готовност да бъдат предприети някакви законови, в това число и конституционни промени, има смисъл да бъдат направени. Правителството също показва решимост да ги извърши.
Не вярвам, че конституционните промени ще забавят реформите,
но от друга страна никой не може да очаква, че те магически ще решат всички проблеми.
Проблемите в крайна сметка ще ги решават хората, които носят отговорността и от тях зависи как точно ще стане това.
Така че за мен изобщо е погрешно да се противопоставят двете тези - тази, че трябва да се направят промени в уредбата, и тази, че са необходими подходящите хора, които да ги приведат в действие. И двете са важни.
Не съм в парламента в момента и не мисля, че е редно да коментирам конкретните детайли, които ще са обект на дебатите. Но по принцип важни са две неща:
Едното е, че съдията, съдът е власт, а не висококвалифицирана услуга. И в този смисъл трябва да има достатъчно сила, за да може да отстоява тази си позиция. Той е власт, която трябва да спира власт.
От друга страна обаче всяка власт подлежи на контрол и всяка власт трябва да бъде публично достъпна за такъв контрол. Затова съдът трябва да има сила и да си бъде господар на залата, но и да бъде - макар и опосредствано -
под публичен контрол, а не затворен сам в себе си
Не трябва да бъде (по думите на Хамилтон) "ограден с китайска стена".
Що се отнася до разделението между съда и прокуратурата, това е въпрос, за който много пъти съм имал възможност да се изказвам - не мисля, че поставянето им в един кюп е изгодно за някого. Ясно разграничение между съда и прокуратурата е необходимо.
Вярно е, че отдавна говорим за промени в конституцията в тази насока, но всяко нещо става тогава, когато може да стане.