Човек може да познае на какъв етап е Русия по това кой е на мода - Ленин или Сталин? В момента е Сталин и следователно Русия е в патриотичен възход. Добави Крим.
През 80-те г. беше Ленин и Русия отиваше на изуй-гащи. През 90-те г. наистина ги изу, а Ленин и Сталин се сринаха заедно. Днес в Русия Сталин отново е на мода, сякаш е готов да приеме парада на Червения площад на 9 май. (Макар че приживе той не е обичал да се явява там.)
Посмъртните перипетии на Ленин и Сталин не би трябвало да ни вълнуват, нали вече сме в НАТО. Но уви, те ни вълнуват много повече от Рузвелт, създателя на НАТО. Проблемът е в това, че лявото у нас има нужда от идеология. А левите "експерти" винаги са гледали и още гледат към Русия. И какво да видят? Пак Сталин.
Вярно, българските леви експерти все още не произнасят това име. Но понеже съм любопитен, знам добре от къде се вдъхновяват. Например проф. Димитър Йончев е написал една дълбока философска книга за националната сигурност. Три четвърти е за философията на Хайдегер, която е напълно неразбираема за 99,9 на сто от философите.
И от къде му е дошло да бръкне така дълбоко? От къде? От Александър Дугин, официалния идеолог на Путин. За него без Хайдегер няма задълбочено понятие за сигурността на нацията. А който твърди, че е разбрал Хайдегер, значи нищо не е разбрал.
От Хайдегер Дугин минава в геополитиката. Забелязвате ли, че край БСП кръжоците вече се занимават само с това - ГОЛЯМА ИГРА между лошия морски, англосаксонски свят и добрите континентални, сухоземни сили. Великият Туран, телурокрацията, срещу таласокрацията (сушата срещу морето). От тук до великия Сталин е само една крачка.
Затова си струва да припомним как се котираше Сталин у нас. Когато бях малко дете,
той бе въздухът,
който дишахме
Мусала беше връх Сталин, град Варна - град Сталин. Ленин рядко се споменаваше. Един от първите ми спомени в този живот бе смъртта на Сталин през 1953 г. От всяка сграда висеше черно знаме, радиоапаратът плачеше с човешки сълзи. Вероятно поне половин София е ликувала, но тайно.
И ето, че през 1956 г. Хрушчов низвергна Сталин с един таен доклад за "култа към личността". Докладът се прочете и у нас на партийни събрания, верните партийци изпаднаха в потрес и дълго ходеха като замаяни. Тодор Живков дължи възхода си именно на този доклад. Той направи чистка по върховете на властта, лагерите и пусна оцелелите "врагове на народа" да си доживеят живота под кестена.
Ето как свалянето на Сталин от пиедестала промени съдбата на цяла България за добро. Военният комунизъм бе отменен. Но групата около Брежнев свали Хрушчов, Сталин пак излезе на мода и у нас реакцията не закъсня.
Хрушчов падна през октомври 1964 г., а през декември в София партизанският комисар Иван Тодоров - Горуня и група висши офицери вече заформиха сталинистки заговор. Сред тях бе и комендантът на софийския гарнизон генерал-майор Цвятко Анев. Обвиниха ги в маоизъм, но това бе, за да не дразнят съветските другари. Разстреляха ги.
При Брежнев управляваха маршалите на СССР
Затова и имиджът на Сталин бе изчистен и лъснат. За съжаление през 1961 г. Хрушчов извади тялото му от мавзолея, иначе той и до днес щеше да си лежи вътре до Ленин, а чуждите делегации да полагат венци отпред. Но той бе погребан в кремълската стена и плочата му до ден днешен не остава без цветя. Включително и от някои по-крепки чужди делегации. Втората епоха на Сталин продължи от 1964 до към 1985 г. Един след друг съветските маршали издаваха военни спомени и всеки от тях бе венец пред гроба на Вожда на народите. Само най-близкият до Сталин човек, Вячеслав Молотов, не издаде никакви свои спомени. Това е трагедия за историческата наука, защото само Молотов знаеше какви игри е играл Сталин с Хитлер и защо така лошо тръгна Великата отечествена война.
Краят на втората сталнистка епоха дойде със смъртта на маршал Дмитрий Устинов през 1984 г. - тогава министър на отбраната и главен стълб на старото поколение във властта. Именно тази смърт отново низвергна Сталин и отвори вратата пред Горбачов, който от своя страна сложи край на епохата наТодор Живков у нас. И точно тогава, след 1985 г., звездата на Ленин заблестя най-ярко.
Ленин се оказа първата муза на капиталистическите реформи
Няма майтап.

Целият анализ четете в новия брой на в. "168 часа"