Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

- Как ще коментирате бедственото положение, в което изпадна Тв 7?
- Не мога да повярвам, какво може да се случи с една национална медия в нашата държава. Ние сме журналисти и много добре знаем, че професията ни никак не е лека. Но днес ни се налага да защитаваме работата си и правото си на глас.
Отскоро съм част от екипа на Tв 7, но заставам зад колегите си. Вярвам, че професионализмът и свободата на словото са ценности, които трябва да защитим заедно.
- Кога и как дойде предложението за новото ви предаване "Дневникът на Венета"?
- От февруари работим по продукцията. Бях си дала един месец почивка през януари и след това вложих цялата си енергия в реализирането на този проект. Благодаря на всички от Tв 7, които помогнаха това да се случи.
- Колебаехте ли се дали да станете лице на продукцията, като се имат предвид проблемите на телевизията, произтекли от фалита на КТБ?
- Не е имало място за колебание, защото точно това е, което исках да правя.
- На 2 май имате рожден ден. Как се чувствате на 41 години?
- Чувствам се жива, здрава и много щастлива. Бог ми даде много повече, отколкото съм посмяла да мечтая, така че много му благодаря. Изпълнена съм с много енергия и щуро настроение.
- Как планирате да отбележите празника?
- Ще го реша в последния момент, защото на другия ден, при всяко положение, съм на работа в телевизията от 9 ч сутринта и няма да имам възможност нито да пътувам, нито да отбележа повода с големи вечерни веселби. Миналата година посрещнах рождения си ден в Париж, а тази година, ако нямам време за себе си, няма да ми е проблем. Работата преди удоволствията.
- Кои са най-ценните житейски уроци, които усвоихте през последните 20 години?
- Думата "урок" ми е малко далечна, защото не приемам живота за училище.
Вярвам, че сами избираме какво да ни се случи още преди да се родим. Няма място за драми и уроци. Моето схващане за живота и смъртта е крайно повлияно от книгите на д-р Майкъл Нютън. Научила съм се да приемам ставащото като част от пътя.
- От изповедник на родните знаменитости се преквалифицирахте в слушател на истории от живота на обикновените хора. Чувствате ли се комфортно в тематиката, която задава предаването "Дневникът на Венета"?
- Винаги съм казвала, че най-силната ми страна като водещ е, че умея да чувам какво казва гостът срещу мен. А дали той ще е известна личност, или обикновен човек, за мен няма никакво значение. В крайна сметка животът е еднакъв за всички. Всеки от нас, независимо дали го дават често по телевизора или не, има своите мъки и радости, болести, сватби и разводи. Затова за мен е абсолютно еднакво дали задавам въпроси на известните в "Горещо", или на обикновените хора в "Дневникът на Венета". Всъщност и в двете предавания показвам истинските истории на хората, които ми гостуват, без маска и грим, без режисирани актьорски етюди.
- Преживявате ли лично драмите, с които се сблъсквате?
- Да. Освен това много често разпознавам в историята на госта и мои лични преживявания, емоции или проблеми.
- Наистина ли седите на "прокълнат диван", който е бил част от интериора на "Терминал 7"?
- Не, разбира се, седя на едно кресло. Не знам за какъв прокълнат диван говорите, аз лично не вярвам в подобни неща. Сега си спомням, че всъщност диванът, на който сядат гостите ни, е същият като от студиото на "Биг брадър". Това предаване десет години ми е носило късмет, така че всъщност можем да го обявим за късметския ми диван.
- От какво според вас зависи добрият късмет?
- Да си свършиш работата по възможно най-добрия начин, на който си способен.
- Вие самата само на много труд ли разчитахте в кариерното си развитие през годините? Или сте се радвали и на доза късмет?
- Всичко съм постигнала с много работа. Още от 18-годишна залагам само на здрав труд. На 31 май 1992 г. беше моят абитуриентски бал. На следващия ден започнах работа във в. "Хайлайф", след като бях спечелила конкурс. Месец по-късно се явих и на конкурс за водещи по БНТ и от 2000 кандидати бях една от петимата, които бяха избрани от Нери Терзиева. Предаването се казваше "Цветовете на нощта", вървя кратко, но след това започнах да водя социалното предаване "Частен случай". Била съм и репортер, и водещ, писала съм статии за вестници и списания. И в два през нощта да ме събудиш и да ме пратиш да взема интервю - считай го за направено.

За отношенията на Венета Райкова с Нова телевизия, бъдещите й планове и мнението й за българския шоубизнес четете в новия брой на в. "168 часа"