Дванайсет издатели отхвърлят "Хари Потър", сценарият за "Игра на кодове" е сметнат за прекалено скучен от продуценти, шефът на Уолт Дисни дори обявява, че е "без капка въображение", Моника Белучи е заклеймена като "дебела".
Да имаш възможността да си човекът, открил Джоан Роулинг, Стивън Кинг, Елвис Пресли, Майкъл Джордан и... да им откажеш с довода, че са бездарни. Колко издатели, мениджъри, продуценти и треньори са правили грешки за милиони?
Жената, която става първата официално обявена за "писател милиардер" в историята - Джоан Роулинг, е олицетворение на успеха, но за да стигне до него, тя се сблъсква с множество провали. Днес от яд си скубe косите не един издател, а дванайсет - отхвърлили ръкописа на "Хари Потър".
Роулинг е в тежък момент - разведена, с малко дете, без никакви доходи. Живее от социални помощи и понеже невинаги успява да плати сметките в миниатюрното си жилище,
ходи да пише в местната кръчма, където поне е топло
Тя обаче не се отказва от идеята си за света на момчето магьосник. Написването на първия роман й отнема години на лишения и несигурност.
Дори когато вече историята е готова, успехът не идва лесно. Роулинг предлага ръкописа на няколко издателски къщи, но той е отхвърлен с какви ли не доводи - че е прекалено дебел за деца, че описва магии, че е скучен, че сюжетът никога няма да привлече интереса на читателите. Дванайсет издателски къщи, без да подозират,
отхвърлят възможността да се превърнат в едни от най-влиятелните Единствено от "Блумсбъри" решават да рискуват с този противоречив ръкопис, като имат едно изискване - Роулинг да се подпише с мъжки псевдоним. Доводът им е, че начинаещ писател мъж има повече шансове от начинаеща писателка жена, и така се ражда Дж. К. Роулинг, която става една от най-известните писателки на всички времена. Седемте книги за младия магьосник се продават в над 450 милиона копия в цял свят и са преведени на над 70 езика, включително и на латински. Приходите от филмовите адаптации надхвърлят осем милиарда долара.
В своята реч на официалната церемония за дипломирането на випуск 2008 в Харвардския университет Роулинг заявява: "Важно е да запомните, че неуспехите са част от живота. Колкото и усилия да полагате, все някога нещо няма да стане, както сте го предвидили. А не бива да живеете прекалено предпазливо, защото животът просто ще мине покрай вас. Това вече е истински провал! Всеки неуспех ни носи и нещо положително - а именно възможността да се дистанцираме, да видим нещата в по-глобален мащаб, да се откажем от несъщественото в живота си и дори да преосмислим себе си... Всеки неуспех е ценен урок, невъзможно да бъде усвоен по друг начин. Затова
след всеки провал сме по-силни, по-мъдри, по-дисциплинирани, по-упорити
Човек никога не може да тества себе си, ако не е изпадал в беда. Това познание ми даде много повече, отколкото всички квалификации, които бях придобила. Ще кажа, че животът не е списък от постижения и придобивки. Квалификацията и автобиографията не са животът, въпреки че има много хора на моята възраст, които бъркат тези неща. Животът е трудно и сложно нещо и не може да бъде контролиран от никого."
И ако дванайсет отказа изглеждат много, то какво да каже Стивън Кинг, получил трийсет пъти "не" за ръкописа на първия си роман "Кери". Авторът, по-късно е обявен за един от най-добре продаваните за XX век. Той знае колко болезнен може да е отказът, но истинското разочарование остава за издателите, отхвърлили шанса да са първите, публикували творба на Кинг.
Всъщност Стивън от малък е хитър и когато започва да пише още в първите класове в училище, вместо да се хвали със своите разкази и да ги дава на всеки желаещ да ги чете само заради удоволствието от одобрение, той ги продава на съучениците си. По-късно като студент работи какво ли не, за да се издържа, и въпреки че иска просто да пише, му се налага да работи в обществена пералня и дори като гробар. Когато става преподавател по английски език, започва да публикува разкази в различни издания, но хонорарите са толкова ниски, че на Кинг и жена му им се налага да живеят в каравана и често остават без ток и телефон заради неплатени сметки. Първият роман, който се осмелява да предложи на издателите, е "Kери".
30 редактора.и му отказват, убедени, че у него няма никакъв писателски талант
и уклонът му към мрачни сюжети не би могъл да привлече читатели.
Истината е, че Кинг е разочарован и дори се отказва от идеята да е писател. Жена му е тази, която го насърчава да упорства отново и отново, и най-накрая "Кери" е одобрен за печат. Започва шеметното изкачване по стълбата на успеха, довело до над 350 милиона копия романи от Стивън Кинг, продадени в цял свят. Днес авторът е категоричен: "Талантът е по-евтин от солта на масата.
Това, което разделя талантливите от успелите, е якото бачкане!"
Всъщност мнозина са световноизвестните писатели, сблъскали се с отказ от ограничени издатели и критици. Дори наскоро отишлият си Тери Пратчет в началото на кариерата си среща повече подигравки, отколкото одобрение. Пратчет е двайсетгодишен, когато написва първия си роман - "Килимените хора", и първоначално е обявен за "бездарен" и "несериозен драскач". Много издатели, редактори и критици са убедени, че това ще е първият и последният роман от този странен автор, описващ "пълни измишльотини". Пратчет обаче не се страхува нито от отказ, нито от критика и ги опровергава с уникалния си ритъм на писане по две книги на година. "Бездарният" автор получава британската награда за фентъзи, отличен е от английската кралица за постижения в литературата и е провъзгласен за втория най-четен автор във Великобритания.
Но не само издателите правят грешни избори за милиони. Често и продуцентите отказват проекти, в които не виждат хляб, а след това, когато лентата получи номинация за "Оскар",
най-вероятно просто
си блъскат
главата в стената
Интересно какво ли правят, ако получи не една, а цели осем номинации за престижните награди? Това се случва всъщност с изключително успешния филм "Игра на кодове". Когато е предложен за първи път на американска филмова компания през 2011 г., сценарият е отхвърлен. Днес никой не може да си представи как даден продуцент може да реши, че историята на Алън Тюринг е безинтересна. Човекът, смятан за един от най-блестящите математически умове на XX век, създател на теорията, стояща зад съвременните компютри, както и първият учен, дефинирал критериите за изкуствен интелект. И ако това не е достатъчно, за да се събуди интересът на зрителите, Тюринг е и "разбивачът на кодове", съкратил Втората световна война с няколко години.
Сценарият все пак получава втори шанс от киностудиата Black Bear Pictures и Bristol Automotive. Бюджетът е едва 14 милиона долара, но филмът става един от най-добрите за 2014 г. с осем номинации за "Оскар", четири за "Златен глобус", както и четири приза от холивудските филмови награди: за най-добър режисьор - Мортен Хилдум; за най-добър актьор - Бенедикт Къмбърбач, за най-добра актриса в поддържаща роля - Кийра Найтли, и за най-добър композитор - Александър Десплат.
Десетки са примерите за неправилни решения в киноиндустрията. Един от емблематичните откази може би е уволнението на Уолт Дисни. Бъдещият носител на двайсет и две статуетки "Оскар" е изгонен от работата си на карикатурист от вестник. Според шефа си
няма достатъчно добри идеи и „нито капка въображение"
Всъщност Уолт Дисни се сблъсква с още откази и провали, преди да познае успеха. Създава собствена компания за анимационни филми, но разпространителите отказват да работят с него, а когато през 1927 г. за първи път предлага героя Мики Маус на студиото MGM, отговорът отново е категорично "не". "Специалистите" кинематографи са убедени, че герой мишка никога няма да бъде добре приет и по-скоро ще буди страх у зрителките домакини.
Телевизионните продуценти правят не по-малки грешки. Истината е, че самата Опра Уинфри - жената, синоним на телевизия, първоначално е уволнена от позицията на репортер от телевизионен канал в Балтимор. Доводът? Че Опра просто
"не е подходяща за екран и няма нужното излъчване"
Как ли се е чувствал шефът, измислил подобна критика, когато всекидневно през следващите трийсет години му се е напомняло, че е отказал на една от най-известните водещи в света.
А когато става дума за музикални продуценти, осъществили загуби за милиони заради неправилен избор, за първото място на най-големите издънки се конкурират двама. Първите са музикалната компания Decca Recording, които отказват на млада британска група, представила им десетина свои парчета. Намират ги за прекалено демоде и категорично им заявяват: "Вие просто нямате никакво бъдеще в шоубизнеса." Групата се нарича "Бийтълс".
Подобен гаф прави и мениджърът на музикалния клуб Grand Ole Opry в Нешвил, когато отказва на млад изпълнител да го наеме с думите: "От теб музикант няма да излезе.
Най-добре се върни към карането на камиони." Неизвестният тогава певец е Елвис Пресли!
Истината е, че всяка една професия си има по един емблематичен "неуспял", достатъчно упорит обаче, за да се превърне в звезда.

С какви неуспехи са се сблъскали Моника Белучи, Майкъл Джордан и Стив Джобс четете в новия брой на в. "168 часа"