Казват, че родителите са огледала на нашето бъдеще, затова техният пример понякога буди много страхове. Дори най-известните и най-богатите не са пощадени от тежкото наследство от родителите си.

След като през 2013 г. Анджелина Джоли предизвика полемики с решението си да се подложи на двойна мастектомия, за да намали максимално риска от развитие на рак на гърдата, преди дни тя отново разбуни духовете. Пред в "Ню Йорк таймс" тя заяви, че се е подложила на сериозна превантивна операция - този път за премахване на яйчниците и фалопиевите тръби. Актрисата разкрива, че никак не е лесно да се вземе такова решение, но за нея то е единственото възможно. Тезата й е, че не иска да причини на децата си това, което тя самата е преживяла. Джоли е категорична, че ще направи всичко по силите си, за да не се наложи на децата й да кажат един ден: "Мама умря от рак на яйчниците."

Психолозите подчертават и друг аспект от страха, породен от наследството от майките и бащите - в много случаи ние се страхуваме не толкова да не станем като родителите си във физически и здравословен аспект, а в чисто психологически.

Големият син на Джон Ленън от първия му брак - Джулиън Ленън, споделя, че цял живот живее с ужаса да не стане като баща си.

Странно изказване за Джулиън, който също е музикант и би трябвало да се стреми към славата на легендарния си татко. Той обаче признава пред в. "Дейли мейл", че страховете му засягат личния му живот - Ленън-младши не смее да създаде семейство и да има деца заради травмата, която Джон му нанесъл, когато бил малък.

Джулиън разказва как

баща му напуска съпругата

си Синтия, за да се посвети изцяло на Йоко

Това е тежък удар за хлапето, защото, изоставяйки първата си жена, Ленън изоставя и петгодишния си син.

Музикантът дава всичко, което не е дал на Джулиън, на втория си син Шон. Или поне с такова усещане расте Джулиън. Днес той разкрива, че тази травма винаги му е пречила в неговите връзки. Според него това е причината да не може да се реши да създаде семейство и да има деца. Джулиън е категоричен: "Баща ми възпяваше любовта, но не ми даде и частица от своята обич!"

Той признава, че се страхува да не стане като баща си. Причината е, че разпознава в себе си някои от най-лошите черти на Джон, заради които самият той е страдал като дете - агресивност, егоизъм и способност да пренебрегва другите.

Джулиън е категоричен, че не иска да има деца, за да не им причини това, което му е причинил Джон. Въпреки всичко той с надежда добавя, че

някаква част от него все пак се надява да срещне жена,

която да го накара да промени това свое решение.

Неговите близки обаче твърдят, че той е неспособен да поддържа връзки с жени и често се кара дори с приятелите си. Негов познат коментира пред в. "Дейли мейл": "Единствената продължителна връзка в неговия живот е тази с майка му." Психолозите сигурно имат много какво да кажат по въпроса.

Но Джулиън не е единственият. Шон Ленън признава пред в. "Таймс", че винаги е живял в страх от феновете заради трагичното убийство на баща си.

Още като дете той е насърчаван от майка си Йоко Оно да се посвети на музикалните си дарби, но Шон дълго време предпочита да участва в малки проекти или да има изяви пред ограничен брой хора. Той разкрива, че са му трябвали години, за да разбере, че всъщност сам си вреди, като потиска желанието си да създава музика от страх известността да не му изиграе лоша шега.

Шон е категоричен, че убийството на баща му на 8 декември 1980 г. в Ню Йорк е доживотна травма, която дълги години му е пречила да бъде себе си. Той разказва, че

още като дете е живеел в страх от отвличане заради случилото се с баща му

и не можел да отиде никъде сам без охранител. Днес музикантът си спомня колко травмиращо е било това за малко дете. От една страна, да нямаш свободата да се разхождаш сам по улиците, а от друга, да живееш в постоянен ужас, че някой може да те нарани.

В по-зряла възраст травмата не само че не отшумява, а дори се задълбочава. Когато самият той вече изпитва нуждата от изява, ужасът от известността и феновете се оказва пречка за кариерата му. Музикантът разказва как си е забранявал да твори, но не можел да се бори с вътрешното си желание; как не смеел да споделя създаденото не защото няма да бъде харесано, а напротив - от страх да не би да бъде харесано и той да стане известен. Шон разкрива, че

изпада в кризи, всеки път, когато убиецът на баща му подава молба за помилване Марк Дейвид Чапман, който излежава доживотна присъда, страда от психични проблеми, вече осем пъти е подавал подобна молба с довод, че има нужда от специално лечение. Шон Ленън обаче категорично се обявява против неговото освобождаване и изпитва ужас само при мисълта, че Чапман може да бъде пуснат от затвора.

Шон се подлага на психотерапия и е категоричен, че терапевтът много му е помогнал за преодоляването на ужаса от известността. Днес той заявява: "Аз съм музикант и не мога цял живот да се боря срещу същността си, единствено воден от страх."

В крайна сметка Шон се посвещава на таланта си и прави три солови албума. Участва в множество проекти с други музиканти, дори създава своя група - Ghost of a sabertooth tiger.

Въпреки всичко дори и днес той разкрива, че никога не празнува рождения си ден, защото това е денят на баща му.

Шон е роден на същата дата като баща си - 9 октомври, и още от малък приема това повече като рожден ден на баща си, отколкото като свой собствен. И до днес на тази дата той предпочита да организира или да участва в юбилеи за баща си, отколкото да отбелязва своя празник.

Целият материал четете в настоящия брой на в. "168 часа"