На 14 юли ще излезе нова книга от признатата за една от най-добрите писателки на XX век - Харпър Ли.

Авторката на превърналия се в класика "Да убиеш присмехулник" е известна с това, че обича уединението и много пъти е подчертавала, че няма да пише и издава нови книги. Точно заради това новината, че повече от 55 години след излизането на първата й книга през юли се очаква Go Set a Watchman, разбуни литературните среди и предизвика вълна от множество спекулации и въпроси. Кои от кои по-абсурдни.

Жива ли е Харпър Ли?

Това се запитаха много читатели. Дори някои почитатели на „Да убиеш присмехулник" останаха учудени дали този нов роман не се издава посмъртно. И причината за това не е само неосведомеността на читателите, макар че винаги има и доза невежество.

Нека цитираме един от култовите бисери от миналогодишния софийски панаир на книгата, събрани на сайта "Аз чета", а именно думите на потенциален купувач, обърнал се към редактора зад щанда с: "Извинявайте, "Да убиеш присмехулник" наръчник за лов на птици ли е?"

На фона на това дори въпросът дали Харпър Ли е жива не звучи чак толкова невежо, но е факт, че много читатели си го зададоха. Най-вече защото писателката от години живее в усамотение и избягва публични изяви.

След голямото й интервю за в."Ню Йорк таймс" през 1964 г. тя не е имала подобни изяви. За последно се появи пред много хора през 2007 г., когато президентът Буш й връчи президентския орден "Свобода".

"Не мисли, че човек е храбър само когато има оръжие в ръка. Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай. Тогава много рядко побеждаваш, макар че понякога и това се случва." (откъс от „Да убиеш присмехулник")

Наистина ли ръкописът

е на Ли?

Много читатели и критици се питат дали новият роман е ръкопис на Харпър Ли и ако да, защо не е публикуван по-рано. Според официалната информация текстът е предаден на издателство "Харпър Колинс" не от самата авторка, а от адвокатката й - Тоня Картър. Всъщност именно Картър е тази, която твърди, че е открила ръкописа случайно сред стари книжа на Ли.

Go Set a Watchman е първият опит на Харпър Ли за роман - в него тя описва същите герои, които след това ще станат любими на читателите в "Да убиеш присмехулник". Разликата е, че действието се развива двайсет години по-късно - вече голямата Скаут се завръща в родното си градче, за да навести баща си, и я залива вълна от спомени.

От издателството разкриват, че не са обсъждали със самата писателка романа и издаването му, но адвокатката й им е занесла официално изявление от Ли, в което тя подчертава, че е завършила ръкописа още през 50-те години на XX век. Тогава той е бил отклонен от издател със съвета да го превърне в роман от гледна точка на Скаут като дете. Писателката споделя също в това изявление, удостоверено за автентично от адвокатката й, че десетилетия наред е

смятала ръкописа

за загубен

и много се е развълнувала, когато Картър го е намерила.

Авторката споделя, че първоначално се е колебаела дали да го публикува, но насърчена от свои близки, се решила да наруши мълчанието си след 55 години. Скептично настроените виждат прекалено много случайни съвпадения и прекалено много "официални документи", предоставени единствено от адвокатката на писателката. Затова въпросите и съмненията не спират.

В първите дни на лятото ме помоли да се оженя за него и веднага след това го забрави. Загради ме, беляза ме като своя собственост, каза, че аз съм единственото момиче, което ще обича цял живот, после престана да ми обръща внимание. Набих го два пъти, но и това не помогна... "(откъс от "Да убиеш присмехулник").

Защо чак след 55 години?

Успехът на "Да убиеш присмехулник" е толкова голям, че според правилата на книгоиздаването и писателят, и издателите щяха да направят всичко възможно да излезе нова книга в рамките на година-две. Освен това писателката получава "Пулицър", а екранизацията на книгата с блестящото участие на Грегъри Пек печели три статуетки "Оскар" и три "Златен глобус".

Всеки един от тези поводи е достатъчна причина да се смята, че към втори роман от писателката ще има огромен интерес, но Харпър Ли не само че не бърза да издаде втора книга, а години наред категорично подчертава, че никога няма да го направи, поне не приживе.

"Ню Йорк таймс" цитира нейни съграждани, които казват, че от години са имали съмнения, че авторката е написала и други книги, но са изключително изненадани, че Харпър Ли е решила да издава точно сега.

Сю Селър - нейна съседка от 48 години - подчертава, че писателката винаги е изразявала притеснение да издаде втора книга заради сравнението с "Да убиеш присмехулник", която е романът на живота й.

Друг близък на Ли - д-р Томас Бътс, смята, че причината да не иска да публикува книга години наред не е толкова литературен страх, а притеснението й от това да е в центъра на вниманието. Той подчертава, че Харпър Ли никога не е приемала

добре публичните изяви,

даването на интервюта и позитивите от това да си известен.

Друга нейна съгражданка - Карен Хейър, пък изтъква пред "Ню Йорк таймс", че Харпър Ли понякога е имала колебания за издаването на втори роман, но е била категорична, че предпочита да стане след смъртта й. Всичко това поражда съмнения, че авторката може би е била притисната да издаде романа, а някои читатели дори поставят под въпрос достоверността му.

"Може да чуете доста неприятни неща в училище, но ще те моля да направиш нещо заради мене - дръж високо главата си и ниско юмруците си!" (откъс от "Да убиеш присмехулник").

Някой възползва ли се

от писателката?

Вестник"Вашингтон пост" цитира жители на родния град на писателката Монровил, според които Харпър Ли не е в добро ментално здраве, за да вземе самостоятелно решение за издаването на нова книга. Според тях не е случайно и че новината за нов роман идва сега - малко след смъртта на сестрата на Харпър Ли. Години наред тя пазеше интересите на авторката и я подкрепяше в желанието й за уединение.

Вестник"Гардиън" споделя съмненията на читатели на Ли, че тя всъщност в момента е „напълно под властта на адвокатката си Картър, за която всъщност се знае толкова малко".

Спекулациите са подклаждани от факта, че писателката, която получи удар през 2007 г., живее в дом за възрастни хора в Алабама и почти е загубила зрението и слуха си.

Дори биографът й Чарлс Шийлдс изрази пред "Вашингтон пост" съмнение до каква степен решението за издаването на втора книга е инициирано от самата Харпър Ли и до каква степен е с нейно разрешение. Той е категоричен, че

Харпър Ли е притисната от адвокати и издатели,

които поставят собствените си интереси преди нейните.

Прототип на кой герой от "Да убиеш присмехулник" е Труман Капоти - четете в последния брой на в. "168 часа".