В предишeн брой ви представихме Хитлер в неочаквана светлина - тази на художник, на творец, изобразявал селски пейзажи и мирни картини, натюрморти с рози и орхидеи.
Артист, който мечтаел за творческа кариера, но на два пъти бил отхвърлян от Академията за изящни изкуства във Виена. Картините на този нереализирал се художник днес се продават за баснословни суми - последният търг за негов акварел достигна 130 хиляди евро.
Дали световната история щеше да е по-малко кървава и жестока, ако някои от най-големите диктатори се бяха посветили на артистичните си заложби, на науката или спорта. Въпрос, неведнъж задаван от историците и предизвикващ множество научни полемики.
Защото Хитлер не е единственият.
Генерал Франко също
е обичал да рисува,
но според специалистите е бил посредствен художник. Обявен от едни за диктатор, а от други - за "водач на Испания по Божията милост", генералът често посяга към четката. Пред в. „Телеграф" най-големият внук на генерала, кръстен на него - Франсиско Франко, разкрива: „След вечеря той се затваряше в кабинета си, за да рисува. Имаше много точна ръка. Произведенията му може и да не са шедьоври от артистична гледна точка, но представят изключително реалистични образи, непостижими за повечето любители."
Внукът на генерала казва, че дядо му бил насърчаван да рисува от личния си лекар, който искал да го разтовари от стреса на управлението.
През 2011 г. внукът Франсиско Франко дори издава книга, посветена на човека, управлявал Испания с жестокост и сила. Озаглавена е "Добротата на Франко - когато дядо ми беше човек" и в нея освен спомените на внука са включени и 15 от картините на генерала - повечето изобразяващи ловни сцени, но също така и портрет на дъщеря му Кармен. На друго платно генералът се е изрисувал във военна униформа и с бинокъл в ръка.
Заглавието на книгата не е случайно. Внукът споделя как
дядо му го водел
на лов или риболов
Тогава му разказвал истории от младостта си и те винаги започвали с изречението: "Когато бях човек."
В увода на книгата Франко младши пише: "Искам да покажа дядо в различна светлина от тази на строг управляващ. Искам да представя образа, който ние виждахме - на спокоен човек, обичащ семейството си и
стремящ се да прекарва всяка свободна минута с нас,
да се разхожда, да рисува. Той беше много внимателен и любящ дядо, мой ментор и приятел."
В свой анализ за в. "Телеграф" известният британски художествен критик Марк Хъдсън пише: "Генерал Франко изобразява предимно ловни и морски сцени. Той самият е запален ловец и картините му на тази тематика показват добро владеене на четката - предимно неговите собствени наблюдения, а не препратка към традиционната ловна живопис, процъфтявала в Испания през XVI и XVII век, към чието величие и стойност самият Франко признава, че се стреми. Друга негова любима тема са ветроходните кораби, но при интерпретацията на тези сюжети се наблюдава известна дистанцираност, сякаш картините са копирани, а не създадени от развълнуван артист."
Друг, известен със суровостта си лидер, също изненадва с романтично хоби. Много преди да стане генералисимус, роденият като Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили се посвещава на литературата.
Сталин е обсебен от книгите още от ранна възраст
Той има дълбоки познания по руската литература и въпреки че има забрана на семинаристи да се записват в библиотеката, той намира начини да се сдобива с произведения на Гогол, Чехов, Текери, Виктор Юго. Но Сталин не само чете, а и пише. Първите му произведения са стихове, сътворени на грузински - родния му език. Страстта към литературата никога не напуска лидера.
В своя очерк "Сталин", публикуван на български в сп. "Литературен свят", известният британски писател и биограф Чарлс Пърси Сноу пише: "Сталин е бил много по-образован в литературен смисъл от всеки от съвременните му държавни деятели. В сравнение с него Лойд Джордж и Чърчил са учудващо лошо образовани. Както впрочем, и Рузвелт.
Чърчил на стари години за първи път в живота си отвори книгите на Джейн Остин и Тролъп
А Сталин - и в този план и всички съветски лидери след него до наши дни - изучава класическата литература още като ученик. Самият той разкрива: "Обичам Русия. Обичам я от дете, от времето, когато като момче бях очарован от руската литература. С какво ме завладя тя, не знам, но не можах да устоя пред тази сплав от реализъм на широките натури и скритата страст към спасение."
Години по-късно Сталин четял ръкописите на повечето известни писатели преди публикуването им отчасти по политически съображения, но очевидно и поради личен интерес."
Някои литературни критици се питат как човек с поетична душа и сърце, посветено на литературата, може да се превърне в жесток и лишен от илюзии диктатор.
Друг пример за суров водач, обичащ да излива чувствата си чрез думите, е Саддам Хюсеин. Историци твърдят, че той първоначално задоволява страстта към писането единствено като преписва на ръка Корана. Според някои версии - с кръв. Но след години вече започва сам да пише романи. Един от най-спорните, за който съществуват съмнения дали наистина е дело на диктатора, е "Забиба и кралят" - любовна новела, в която се разнищва и историята на Ирак.
Друг роман - "Укрепеният замък", се представя по държавната телевизия като „изключително художествено произведение", името на писателя не е уточнено обаче, а върху корицата пише многозначително „роман от своя автор".
Мнозина твърдят, че това е самият Хюсеин. И в тази творба любовта се преплита с военни действия и с историята на страната.
Още няколко романа се приписват на диктатора, като повечето от тях неизменно са свързани със случващото се в Ирак. Според специалисти в едно от произведенията си - "Махай се, Нечестиви",
Хюсеин дори предрича свалянето си от власт
През 2012 г. най-голямата от дъщерите на диктатора - Рагхад Саддам Хюсеин, обявява, че притежава ръкопис на мемоарите на баща си. Тя подчертава, че те са писани на ръка лично от него и тя е готова да ги предложи на отговорен издател. Съществуват и специалисти, съмняващи се в достоверността на тези мемоари, както и във факта Хюсеин сам да е писал романи. Според тях той е използвал услугите на много писатели, за да развиват идеите му.

За творческите интереси на Мусолини, Пол Пот и Иди Авин Дада четете в последния брой на в. "168 часа"