Класикът Иван Манчев и експериментаторът Таньо Шишков се запознават, когато са призовани да се изправят един срещу друг в кулинарна битка за рекламна кампания на световна търговска верига.
Така покрай този ангажимент топготвачът шеф Манчев и сомелиер №1 Шишков откриват в лицето на другия съратник, с когото да се впуснат в обща мисия - промяна на възгледите на клиента. Половин година след своето запознанство двамата вече могат да се похвалят и с нов верен приятел като нямат нужда от много време за размисъл, за да изтъкнат най-добрите качества на другия.
Опитни професионалисти и горди бащи, те отдавна са овладели всички опасности в кухнята, а пред "168 часа" чистосърдечно си признаха, че извън нея имат само по един страх - от високо и от турбуленция.
- В очите на хората двамата бяхте успешно противопоставени един на друг, но по какво всъщност си приличате като професионалисти?
Манчев: По това, че вървим в една посока и искаме да променим възгледите на потребителя, за когото са предназначени нашите услуги. Иначе Таньо е по-иновативен в своя подход, а аз съм класик.
Шишков: И двамата държим на високия стандарт и критерий в работата си, иначе имаме различни възгледи за концептуалността на кухнята.
- Като образи си пасвате идеално и именно поради тази причина не сте ли мислили да се изявите в някой нов тв проект заедно?
Манчев: Със сигурност и това ще дойде. Хората ни харесват, защото сме добронамерени и позитивни. Още не сме седнали, за да планираме обстойно предстоящи проекти, но в интерес на истината аз
вече имам някои идеи Подметнах му част от мислите си и на него му стана ясно, без да му обяснявам, защото се разбираме и с две-три думи.
- Смятате ли, че днес майсторите готвачи са новите рок звезди?
Шишков: Определено да, както го е казал самият Джейми Оливър. Те са по кориците на списанията, те са с големите фен клубове, с най-гледаните предавания и с ужасно много последователи в социалните мрежи. Смятам, че е ерата на готвачите. Вече всеки един човек може да назове поименно 10-15 известни готвачи. Все повече се засилва и този вид туризъм, защото хората предпочитат, вместо да обикалят църкви, музеи и т.н, да си подарят едно приятно изживяване в уникален ресторант. Така е, защото глобализацията вече позволява на всеки от дивана вкъщи спокойно да си разглежда фреските в Сикстинската капела. Хората вече пътуват с други цели - да консумират и да изживяват.
Манчев: Той е страшно информиран и ме държи постоянно в течение с интересните събития от деня.
Шишков: Така е. Фен съм на случващото се онлайн и не съм си включвал телевизора от близо осем години вкъщи, нямам и намерение да го направя.
Манчев: Щастлив човек.
Шишков: Богатите нации си купуват книги, а бедните нации си купуват телевизори
- Кой е най-уникалният ресторант, в който сте били?
Манчев: Бил съм в много такива. Например наскоро посетих такъв в Ню Орлианс, който е на 130 години и има запазени изключителни традиции. Ние, българите, нямаме такива. Мястото се посещава от всякакви холивудски знаменитости, но по-важното е, че на клиентите им харесва фактът, че могат да се хранят с ястия, които са се консумирали и преди век.
Шишков: Харесвам много един стек хаус в Лас Вегас - концептуален, отлична кухня и безапелационен сервиз. Също така едно чудесно бистро в Париж на площада зад черквата "Сакре Кьор", защото там се усеща
истинската отдаденост и любов на хората
към готвенето
- Какво обича да хапва българинът?
Манчев: Изключително консервативен е. Разбира се, има и хора, които са отворени към новото, но хоризонтите се отварят чрез пътувания и опознаване на света. Днес повече хора могат да си го позволят за разлика отпреди и затова в крак с времето кулинарията е и един от най-развиващите се отрасли. Българинът обаче трябва да знае да цени труда на професионалистите в този бизнес и да знае, че в момента ние му подаряваме услугите си, защото той няма пари. Не можем да си върнем истинската стойност на усилията и качеството, вложени в продавания от нас продукт.
Шишков: Така, както българинът е консервативен по отношение на храната си, е два пъти по-консервативен и по отношение на това, което пие. От доста години се опитвам да се преборя с този проблем и с домашното производство на алкохол. Не казвам, че е лошо, но смятам, че човек трябва да се доверява на професионалистите. Няма как виното в дамаджаната да се сравнява с качествената напитка. Все едно сам да си сглобиш автомобил.

Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168 часа"