Ивайло Трифонов: Срещаше се на четири очи само с Доган

Eдинствено с председателя на ДПС Ахмед Доган д-р Желев се срещаше на четири очи. Аз, в качеството си на директор на канцеларията на президента, не присъствах на тези срещи.

Логично е по време на разговорите с г-н Доган да е обсъждана темата за срамния за страната ни Възродителен процес, свързан със смяната на имената на българските граждани с турски етнически произход - спомня си днес Ивайло Трифонов, шеф на канцеларията на д-р Желев. - Но тези разговори не бяха протоколирани, така че вече само почетният председател на ДПС може да разкрие подробностите. Срещите бяха залегнали в седмичната програма на държавния глава, която се изготвяше от, светла й памет, Юлия Гурковска.

По време на първия му мандат д-р Желев се срещаше често с двамата премиери Андрей Луканов и Жан Виденов. Няма да забравя, че

към правителството

на Виденов д-р Желев беше особено критичен

Не пестеше на Виденов упреците, че страната отива към гибел, както се и оказа. Виденовата зима 1996-1997 г. бяхме в хиперинфлация. Не се провеждаха реформи. Защо рухна банковата система. Имаше един министър на икономиката Климент Вучев, който инструктираше директорите на държавни предприятия с думите: "Вземайте заеми от банките. Няма да връщате".

Д-р Желев преживяваше много тежко такива абсурдни изявления. Осъждаше това поведение.

С премиера Луканов пък д-р Желев бе много принципен. Казваше му в прав текст: "А бе Андрей, ликвидирайте веднъж за винаги монопола в търговията и производството. Дайте възможност за конкуренция". Луканов кротко му обясняваше: "Да, прав сте. Ние се опитваме , но е трудно. Тежка работа."

През пролетта на 1990 г. Андрей Луканов поиска среща с президента Желев. Къде? В ресторант "Крим". На такива срещи д-р Желев никога не ходеше сам. Аз бях плътно до него. Дойде и Петко Симеонов. Причината за срещата -

Луканов поиска

подкрепа от СДС,

затова че неговото правителство налага мораториум върху плащанията върху външния дълг. А това изолира България от финансовите пазари. И нанесе непоправими щети върху икономиката ни. Д-р Желев беше повече от ясен - не оказа подкрепа на Луканов, преди да има официално становище на СДС.

А съюзът естествено се обяви против този мораториум. С въпросната среща много се спекулира.

Д-р Желев бе особено чувствителен към спекулациите. Като тази, че Луканов е създал СДС. Какви са тези глупости?! Вярно е, Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров веднъж го поканиха на среща. Замисълът - "Дайте да спрем с противопоставянията. И заедно да работим за демокрацията в България".

Отговорът на Желев бе повече от ясен - няма да стане, тъй като в момента се създава Съюз на демократичните сили. Той ще е политически опонент на БСП. И опозиция.

Цялата история ще намерите в новия брой на в. "168 часа"

 

Емил Кошлуков: Счупихме прозореца у тях, за да заглушим бръмбарите на ДС

Не искаше да се мести в  “Бояна”, трудно се съгласи да има охрана, Маруша готвеше  гъбена супа на момчетата

Желю беше кротък, скромен, добър човек. Беше човекът, който в Националния координационен съвет на СДС успокояваше всички страсти. Ако не беше той, не знам как в началото на 1990 г. щяхме да стигнем до изборите, както скачаха разни колеги срещу Петър Дертлиев.

Желю умее да претегля аргументи, внасяше здрав разум. Тогава всички бяхме много крайни и запалени, а той имаше впечатляващото умение да ни укротява. Въобще не искаше да става президент, не искаше да чува за официални резиденции, за охрана и коли. Възприемаше ги като част от високомерието на комунистите, дразнеше се. Много трудно се реши да се пренесе в резиденция "Бояна". Тогава

Маруша, бог да я прости,

готвеше гъбена супа на

момчетата от охраната

Като сме ходили горе, виждахме, че тя готвеше. Семейството им никога не се е чувствало от специална каста за разлика от други политици и висши управници.

Желеви бяха наистина съвсем човешки устроени. Отличаваше се с човешка чувствителност, знаеше какво искат хората и наистина това го интересуваше не само на думи. Президентът живееше скромно, с високи морални принципи, които много хора ни ги предлагат високопарно, но при него това беше начин на живот. Желю много обичаше приятелите си, които бяха от интелигенцията - Георги Мишев, Марко Ганчев, хората от киностудията.

Аз знаех кой е заради книгата му, когато излезе през 80-те. Бях чул за него. Тогава бях гимназист в Пловдив и Желю Желев ми се струваше като митична фигура. Като четях "Фашизмът", все едно се докосвах до просвещенски писател. Изпитвах към него огромен респект.

Като излязох от затвора, чрез приятели потърсих срещи с неформалните организации. Това беше през 1989 г., вече го имаше Клубът за гласност и преустройство, съществуваше Екогласност.

Чрез общи приятели се запознах с Желю Желев. Не помня кой беше - дали Чавдар Кюранов или проф. Николай Василев.

Беше на една от сбирките на неформалите

Разказах на Желю моята история, чу за преживелиците ми в затвора, за съпротивата от другата страна на барикадата. Сприятелихме се, а през есента на 1989 г. аз вече дойдох да уча в Софийския университет “Климент Охридски”.

С Желю имахме тогава обща идея да направим по примера на поляците студентска младежка организация извън комсомола. Понеже моите съученици завършваха по онова време, нямах много познати сред студентите. Понеже бях ходил в затвора, се записах по-късно и учех с по-малки от мен. А и бяха софиянци, не ги познавах.

Тогава Желю ме запозна със Станка, дъщеря му, която беше студентка и имаше доста познати. Станка доведе сина на Марко Ганчев – Димитър, и така с деца на част от членовете на Клуба за гласност и преустройство започнах първите стъпки. Оттам нататък изградихме студентското движение.

И покрай него с Желю станахме приятели. За последно го видях на рождения ден на Миро Севлиевски преди 15-ина дни. Изглеждаше напълно добре за възрастта си, съвсем адекватно. Знам, че бе почти на 80 г., но всички бяхме изненадани от смъртта му. Научих от Станка, която ми се обади.

А през 1989-1990 г. всеки ден горяхме, случваха се милион истории. Стилът на Желю беше умерен, балансиран.

Никога не съм го чул да вика и да крещи, не си спомням да е вдигнал скандал. Напротив - потушаваше ги и решаваше споровете.

Спомените от онези години са хиляди. Помня как ходехме в резиденция “Бояна” на оперативка, когато вече стана президент. Желю хич не обичаше да става рано. Налагаше се да го чакаме, за да говорим нещо. А той идва на терасата или в хола на вилата, станал е към 10-11 часа и ще каже непринудено: “Момчета, прочетохте ли вестниците?” И така се извиняваше за закъснението, все едно беше видял вестниците.

Спомням си и падането на Тодор Живков - бяхме у тях със Станка и още един човек от френското посолство, който дойде с бутилка шампанско. Сигурно имаше информация и ни донесе новината. Ние от неформалните дружества подържахме връзки с френското посолство. Дали беше предишната вечер преди падането на Живков, дали беше същата, но още не бяха обявили промяната, вдигнахме чаши с шампанско. Даже в началото го питахме дали е добре нашият френски приятел да ни говори, че Тодор Живков е паднал.

Та почти всичко в онези години се случваше у Желеви

Имаше едно счупено стъкло, което беше абсолютно нарочно. Смятахме, че така звукът ще вибрира и обърква, ако Държавна сигурност ни записва. Те със сигурност ни записваха от сутрин до вечер, а ние умирахме от студ. Желю и Маруша обичаха хубавите компании, канеха гости постоянно. Вратата у тях беше отворена за всеки.

 

 

 

Димитър Луджев: Луканов му каза: "Стани президент, нашите ще те приемат"

Сърна изникна на пътя, докато пътувахме с жигулата му. Той искаше да си плати глобата в горското, където я занесохме

Познавам се с Желю Желев от 40 г. Имаме дълго приятелство и много общи спомени. През 1976 г. бях аспирант и вече бях под наблюдение на службите. Бях свързан с кръг хора, с които разпространявахме забранена литература.

Събирахме се у сем. Черневи, които бяха уредници към криптата на храма “Александър Невски”. Тогава четяхме на машинопис книгата на Желю Желев “Тоталитарната държава”. По-късно излезе със заглавието “Фашизмът”.

Бях впечатлен и поисках да се запознаем. Мой колега, който го познаваше, ни уреди среща в кафенето на университета.

Отивам аз там с представата, че Желю е едър, представителен

И се изненадах, като видях един дребен и скромен човек. Седнахме и започнахме да си говорим. Веднага си допаднахме, видях, че е действително енергичен, динамичен човек. Лъхаше на сила, на характер. Усещаше се, че живее с някаква мисия, че вярва в себе си, че има призвание да направи България демократична държава. Желев много респектираше всички. Не случайно най-големите интелектуалци му бяха приятели.

През 1988 г. бяхме на гости с него на моя колежка историчка, която имаше къща в габровското село Стойчевци. Тръгваме с него към София, той караше една жигула. Изневиделица на пътя изскочи сърничка. Желю заби спирачка, но животното падна. Той излезе да види какво става. Качихме сърната на багажника и я закарахме в горското. Желю се чувстваше ужасно и дори искаше да си плати глобата, хората оцениха жеста, че е докарал животното при тях, и не го глобиха.

Много общи спомени имаме. Сещам се за една конференция в Трявна през 1986-1987 г. Тя беше интердисциплинарна - изказваха се и философи, историци. Желев тъкмо беше завършил книгата си “Релативна теория на личността”, за която получи титлата "доктор на философските науки". По тази тема бе и изказването му.

Той имаше една любима теза за това кой е личност и кой не е. Според него личността е човек, който отстоява принципите си и дори е заплатил с живота си. Като Джордано Бруно, а не Галилей, който се е отказал от вижданията си, спасил е живота си, но това е накърнило личността му, която не е истинска.

Много пъти сме спорили за това. Обаче, като приключи дискусията, с Желю и проф. Николай Генчев, който му бе много близък приятел, отидохме извън града да се разходим и да видим има ли гъби. Връщаме се и проф. Генчев казва: “Желю,

ние с Митко, понеже

не сме личности,

отиваме в кръчмата

Ако искаш да си личност, отиди на кладата.”

И други спорове сме водили. На един семинар в Банкя в края на ноември 1989 г. се бяхме събрали уж учени, но времето беше такова, че се говореше за политика. В почивката излизаме и Желю ми казва: “Виж, какво, тук сме решили сме с еди кои си - земеделци, зелени, социалдемократи, да създадем СДС.”

Те се събираха в неговата кухня. Обяви, че трябва да се направи голямо движение, коалиция и да я наречем СДС, защото много хубаво се скандира на митинги. Аз подскочих, като чух, защото тези хора не ги познаваме, не знаем нито какъв е приносът им в обществените борби, нито като хора в обществото какви са. Казах му тогава:

“Ако направим СДС коалиция от тези измислени партии, ще дадем път на партизанщината и ще направим водачите им национални герои. Не се знае какво ще стане.”

Мислех, че опозицията трябва да е като форум, какъвто бе чешкият модел. Но Желю имаше фикс идея да създаде силна опозиция. И ме попита: “Откъде ще вземем други хора, то че няма партии, няма, но това е положението.” Така че

СДС е плод на Желю Желев,

той измисли политическа формула, която можеше да работи в България. Аз и до ден днешен мисля, че трябваше да бъде форум, а не коалиция.

И идваме до момента, в който Желев стана президент. Никак не бе лесна тази работа. СДС няколко пъти предлагаше Петър Дертлиев. Събрахме се нашата парламентарна група в залата на Отечествения съюз на “Витошка”, а не в Народното събрание. И земеделците, зелените и радикалдемократите се обявиха против него.

 Като почнаха гласуванията, се видя, че не само комунисти са против Дертлиев, но от 145 души група на СДС 110-115 бяха за, останалите 30-35 души гласуваха редовно против. Дойде инфарктният момент, в който комунистите започнаха да ни шантажират. Бяха решили да правят Виктор Вълков президент. Тогава той ми каза:

“Дори да ме изберат, кажи на Желев, че се отказвам, няма да стана президент”

Тогава само 4 гласа не му достигнаха, защото помолих Луканов и Пирински да не го допускат. Това щеше да означава разпад на Великото народно събрание.