- Г-н Абумелих, как бихте се представили?
- Баща ми е лекар иракчанин, завършил в България. Майка ми е българка. Женен съм за австралийка. Имам три прекрасни деца.
Семейството ми е разпростряно на
3 континента
Завършил съм информационни технологии, но никога не съм се занимавал с това.
Цял живот съм работил в частния сектор, а от година и половина съм народен представител.
- Как са се срещнали майка ви и баща ви?
- На спирката в Пловдив, били са студенти. Той е дошъл от Ирак да следва медицина, а тя е учила инженерство.
- А жена си къде я намерихте?
- Срещнах я в един форум в интернет. Не е за вярване, но е факт.
- Тя как се нави да дойде чак до България?
- Ами ето така, нави се. От 15 г. съм женен вече. Поканих я, дойде на гости за един месец, влюби се в мен от пръв поглед, както и аз в нея. И остана.
- Съпругата ви с какво се занимава?
- Командва в Бургас бизнеса, защото аз трябва да ходя в парламента в София и по обиколки из избирателния регион.
- Тя знае ли български?
- Научи се.
- А вие в България ли сте израснали?
- Моите родители работеха в Алжир, Франция и Ирак. Там съм израснал. През 1993 г. се върнахме окончателно в България цялото семейство. Така че плътно съм живял тук 21 години. В детските години сме идвали на ваканция през лятото.
- А къде сте учили български? Не усещам да имате чуждестранен акцент.
- Никъде специално, вкъщи съм учил от майка си.
- Кога отидохте в Ирак?
- Нашите заминаха от Алжир за Ирак през 1980 г. и до 1994 г. бяха там. Аз дойдох в България една година преди тях. Тоест реално след войната в Персийския залив.
Преживях цялата операция "Пустинна буря" в Багдад
Баща ми беше главен лекар на университета.
- Как живеехте там по време на тази война?
- Като на война. Бяхме се барикадирали в една къща извън Багдад, понеже знаехме, че бомбардировките ще се насочат към столицата и ще са сериозни.
- Излизахте ли изобщо по време на войната?
- Не излизахме, нямаше никого по улиците. 30 дена си стояхме барикадирани вкъщи, бяхме се запасили и не излизахме. Това е положението. В един голям склад бяхме паркирали семейните автомобили. И аз
ходех от време на време през 2 дена да припалвам колите,
за да са в готовност, ако се наложи да бягаме.
- По времето на Саддам какъв живот водехте?
- Бяхме много добре. Баща ми беше на много висока позиция. Майка ми също беше уважаван инженер в един от най-големите заводи за производство на камиони. Тя е конструктор. Аз бях студент, студентският живот навсякъде е хубав. Общо взето, бяхме добре.
Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168 часа"