- Г-жо Йорданова, защо пуснахте писмо до медиите?
- Причината беше в множеството спекулации дали ще се кандидатирам за председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Исках да кажа, че не съм кандидат.
- Защо не сте кандидат, нали бяхте категорична през октомври, че ще се явите?
- През октомври, когато подадох оставка и исках да има публичен конкурс и изслушване, ситуацията беше различна. Тогава се изразиха съмнения, че съм в конфликт на интереси, макар че не бях. Сега, ако бях подала документи, щях да съм. Не е тайна, че председателят на агенцията се назначава със заповед на премиера, но след решение на Министерския съвет. Явяването ми на този конкурс и евентуално последващо предложение за този пост, ако концепцията ми бъде сметната за най-добра,
би представлявало реален конфликт на интереси
Така че от една гледна точка се сбогувам с една своя мечта.
- Стара мечта ли беше агенцията за българите в чужбина за вас?
- По-скоро беше кауза, защото съм живяла в чужбина. Половината ми семейство е в САЩ, другата половина - тук. Аз самата 5 г. съм живяла в Америка, там съм получила едното си образование. Майка ми вече е американски гражданин. Сестра й повече от 20 г. живее в Италия. Голяма част от приятелите ми са навън.
- Защо се върнахте?
- Съдбата си знае работата. Върнах се по независещи от мен причини и тогава си мислех, че светът се срутва. Сега съм благодарна.
- Визата ви ли изтече, че се върнахте?
- Изтече ми визата. 5 г. от живота на един 25-годишен човек, на колкото бях тогава, не е малко време. Майка ми живее там. Градил си някакъв живот, приятели, образование, кариера и в един момент обстоятелствата ти налагат промяна. Това са шокови моменти в живота.
- Как преживяхте шока, затворихте ли се, какво се случи?
- Не съм от хората, които ще се затворят
Изключително активен човек съм. Веднага щом се върнах, си казах: "Добре, тук съм. Трябва да помисля какво мога да правя." Това беше през 2011 г. Съвсем случайно попаднах във фейсбук на информация, че Меглена Кунева търси доброволци за кампанията си за президент. Симпатизирах й много преди това. Знаех, че г-жа Кунева е склонна да поема рискове и мисли иновативно за българската реалност. Извикаха ме на интервю, одобриха ме и започнах след два дена. Работех по-отблизо с кандидата за вицепрезидент Любомир Христов. Той беше живял в САЩ и се разбрахме от раз за маниера на работа като комуникация и отношение. Лесно се сработихме. Така изкарах по-голямата част от кампанията. Накрая работех в екипа, който проучва опонентите. След изборите г-жа Кунева направи сдружение "България на гражданите". Покани ме да се включа и аз го направих.
- А как се издигнахте така бързо до ръководството?
- Много естествено беше всичко. Когато дойде идеята за формиране на партия, г-жа Кунева ме покани да се включа.
- Каза ли ви с какво сте я спечелили?
- Не искам да говоря от нейно име, но през онази една година, в която работехме заедно, предполагам, че видя в мое лице млад амбициран човек, който работи за кауза, а не за лична облага. Вероятно е преценила, че може да ми гласува доверие и да бъда едно от младите лица в партията. По стечение на обстоятелствата другите млади хора, с които сме приятели и в живота, не само в партията, сега са народни представители. Повечето от тях са образовани в чужбина. Бяхме 6-7 души под 35 години и бяхме ядро от мотивирани за работа младежи. Г-жа Кунева ме покани да бъда като представител на тази млада част и член на Националния съвет.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"