"Kажи, на Дядо Коледа момчето. Да. Няма сняг тази година и мисля да слагам на шейната колелца. Ще се видим на 25-и", Иван Петрушинов затваря телефона и е готов да отговаря на въпросите на "168 часа".
Актьорът от Малък градски театър зад канала разчувства милионни хора в над 90 държави, преобразявайки се като Дядо Коледа от рекламата на "Кока-Кола". Още откакто през 2010 и 2011 г. става световноизвестен като белобрадия старец, Петрушинов остава такъв и до днес. Всяка година облича отново костюма не само за да зарадва малки и големи с подаръци и да ги зареди с настроение, а и за да сподели вярата на децата в магията и съществуването на един добър, щедър и обичлив човек от Лапландия.

- Как ще отбележиш празника тази година? Ще пътува ли Дядо Коледа, или ще почива?
- Дядо Коледа ще е навсякъде, и в София, както и аз. Две от дъщерите ми живеят в чужбина, но ще се видим виртуално, както се казва.
Тази година не мога да замина никъде, защото имам възрастни родители, а единият от тях има нужда от ежедневни грижи. Не че не мога да намеря човек и да пътувам, но не съм с такава нагласа. Около Коледа и Нова година, особено ако има много сняг,
празничното настроение ме тегли към гората
Обичам да се скрия в някое забутано китно селце, в уютна хижа, но не и да обикалям лъскави западни столици.
- Ще имаш ли повод да сложиш все пак бялата брада и да метнеш на рамо чувала с подаръци?
- Да. Трябва да посетя децата на племенника, както и други тържества, за които са ме поръчали, така да се каже. Голямо удоволствие е да си Дядо Коледа, когато трябва да зарадваш особено по-малки деца, които вярват страхотно в този образ.
Споделят, говорят, смеят се и са готови на всичко, за да получат одобрение и подаръци. Това е време, в което човек не трябва да е алчен, а напротив, но пък и дни за работа, в които Дядо Коледа да изкара някой лев. Сашо Кадиев се шегува и ми казва: "Сега за теб е жътва." Макар да ми плащат, все пак гледам да не е скъпо, защото не съм човек, който цели печалбата. Първата година, когато нашумях много с рекламата, ме поканиха от общината да запалим елхата в София. Нямах костюм и им казах, че трябва да ми осигурят. Наеха такъв за 359 лв., а хонорарът ми беше по-малък. Не трябва да има такова разхищение. За самата реклама ми платиха малко, но достатъчно.
- Напоследък се забелязва една носталгия по соца. Липсва ли ти на теб нещо от онова близко минало и какво?
- Да. Имаше една особена свобода и спокойствие тогава. Сега мога да правя каквото си пожелая и да замина навсякъде, но пък за да си го позволя, трябва да работя много. Не си спомням по време на социализма да съм се заключвал, а
сега навсякъде
висят катинари
Кражбите стават на всеки ъгъл. Страшно обидно е някой да те преджоби в автобуса. Наистина има носталгия по соца у повечето хора, кито са живели тогава. Чувството идва и главно заради това, че в онези години сме били млади, а животът е най-красив на двайсет, когато си енергичен, пълен с мечти и готов да постигнеш мечтите си. Струва ми се, че хората милеят по-скоро за младостта си.

- Какво мислиш обаче за несправедливите старини на културните ни дейци и звезди на онова време, които днес преживяват с жълти стотинки като Борис Годжунов?
- Идвайки насам в колата, чух неговата песен "Надежда" и си помислих как така се връзва с неговото състояние. Ако днес музикантите ни се броят за звезди, той беше суперзвезда през 60-те и 70-те. Не познавам Годжунов лично, но за съжаление много хора изпаднаха в подобно положение, и то най-вече личности, които са скромни и не познават нахалството.
- При вас, актьорите, пък се наблюдава една невъзможност да се разделите със сцената дори след възраст за пенсиониране?
- Самият аз обичам да играя на сцената, защото тя удължава нашия живот. Като че ли тези, които я напускат по-ранно и по-бързо угасват, докато актьорите, които остават до последно, продължават да горят. Разбира се, изхабяването е жестоко, когато работиш над 40 години, защото боравиш най-вече с чувствата и се изчерпваш. Натоварваш се емоционално, психически и физически понякога. Някои колеги са толкова заети, че пък не успяват да живеят извън сцената.
 

Четете цялото интервю с Иван Петрушинов и какво пожелава той на всички за новата 2015 г. в новия брой на в."168 часа".