Становището за своето бъдеще, с което ДАНС излезе през седмицата, по неуместност може да бъде изместено единствено от самономинацията на Марин Райков за посланик в Италия.
Да, вярно, служебният премиер ще остане завинаги ненадминат: назначеният от Росен Плевнелиев външен министър Марин Райков иска и получава одобрение от премиера Марин Райков посланикът в Париж Марин Райков да бъде назначен от Росен Плевнелиев за посланик в Италия.
Тази схема я няма дори в най-смешните домашни видеоклипове, но все пак, когато става дума за власт, която не е облечена в пагони, за макар и висша, но все пак администрация, извън сянката на службите, можем да присвием леко очи.
Когато обаче става дума за ДАНС - най-мощната служба в България, родното ФБР, Утигъра, който хапеФ, както казваше най-издирваният българин Петко Сертов, - тогава ситуацията е коренно различна.
Основен принцип в работата на всички контраразузнавателни и разузнавателни служби по света е да работят за държавата денонощно, безотказно и възможно най-тихо и незабележимо.
Никъде на планетата няма да видите спецслужба да изразява становище, което никой не й е искал. Напротив - те са пословично известни с нежеланието да дават информация, често и в моменти, когато законът и ситуацията го изискват.
В този смисъл становището на ДАНС за мястото на ГДБОП е най-малкото неуместно. Да, наистина, 95 процента от операциите, с които службата се хвали всеки месец, идват точно от отделите, откъснати от ГДБОП - най-често наркотрафик, търговия с антични предмети, източване на кредитни карти.
Така че, обяснимо е нежеланието да се лишиш от единствения ресурс, който ти носи положителен рейтинг.
За самото контраразузнаване така и не чухме нищичко още от създаването на тази суперслужба, та чак до наши дни. Агентите не направиха абсолютно нищо смислено срещу корупцията във високите етажи на властта, бяха под пълна упойка и когато шумно се източваше КТБ. Чат-пат по някоя акция - задължително срещу политик от опозицията, задължително с провален финал в съда.
Няма никакво съмнение - ДАНС бе зачената в грях, за да задоволи стремежа на Сергей Станишев да се противопостави на крилото в БСП около Георги Първанов. Гръмко и страшно бе само името й.
А добавянето към нея на ГДБОП при управлението на същите хора бе върхът на безсмислието и арогантността. Тези резки движения ще носят щети още дълги години - няма как да е иначе, когато си играеш със съдбите на стотици хора и променяш рязко приоритетите и враговете им с всяка смяна на властта.
Трябва да е ясно, че партиите убиха службите, като ги лишиха от приемственост и независимост и назначаваха там професионално немощни, но послушни недоразумения, които се обкръжаваха с още по-отчайващо нелепи кадри.
Тепърва ще се разбира какво се е случвало в ДАНС през тези години. Какво въобще е правило контраразузнаването? Работило ли е срещу политическите противници на управляващите - лидери, хора от обкръжението им, кметове на партията в опозиция, неудобни общественици и журналисти? От това, което лично аз чувам, всичко това ще се потвърди с пълна сила.
Но за какво ни е потвърждение? Нима забравихме голямото подслушване и следене на трафични данни на "лоши" журналисти, политици и бивши фигури от службите в аферата "Галерия"?
Няма съмнение, ДАНС, тази суперслужба, която се оказа беззъба в годините, има нужда от оздравително сътресение. А най-нелепият елемент в становището й бе мнението, че, видите ли, не трябвало президентът да назначава председателя й. Този момент от съобщението на ДАНС е връх на лошия вкус и наглостта - председателят Владимир Писанчев ни посочва кой точно му е удобно да го назначава и уволнява.
Нещо като Марин Райков, който обяви, че самономинацията му е "решение - принципно и заслужено".
А най-тъпото в това становище е, че то предизвиква в обществото и в главите на новите управляващи единствено раздразнение. Какъв контраразузнавач и анализатор трябва да си, за да не го предвидиш?