Колко нелепо е да отмениш законността на видеонаблюдението на Пътна полиция и да те блъсне кола, докато пресичаш неправилно точно пред камера, която обаче се оказва бутафорна и не успява да заснеме шофьора беглец.
Това най-добре знае висшият магистрат Лозан Панов, който претърпя пътен инцидент край Южния парк в София, но се усъмни, че сблъсъкът не е случаен, и се отказа от битката за поста на съдия номер 1 (виж още на 13-а стр.). Може би така е по-добре, защото точно в този момент на България са нужни съдии, по-смели от всякога, чиято кариера не ги кара да търсят дълбоки конспирации зад тривиални престъпления.
Със сигурност днес съдия Лозан Панов вече е силен привърженик на въвеждането на повсеместно видеонаблюдение. Фен на камерите е и вътрешният министър Веселин Вучков. Само преди дни на национално съвещание той обяви, че с тях разчита да намали рязко престъпността в малките градчета. Щяло да струва само лев на човек.
Дали обаче, като е градил тази дългосрочна стратегия, новият вътрешен министър е знаел, че вече изграденото видеонаблюдение в София и в цялата страна не прави записи от повече от 6 месеца и това се явява главната причина за изчезването без никаква следа на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов и за неразкриването на стотици други престъпления?
Оказва се, че двама негови предшественици не са имали средствата, времето, а може би и достатъчно воля да решат този скандален проблем (чети подробности на 4-та стр.). Така дългът към фирмата за поддръжка бил 200 хиляди лева при министър Цветлин Йовчев, за да нарасне до 300 хиляди при служебния министър Йордан Бакалов, а днес възлиза на почти половин милион лева.
От години там, където МВР следи ситуацията с камери, престъпността пада с над 70 процента. Но когато тази техника не записва случващото се, ефектът от нея се срива. Днес министерството няма средства в бюджета, за да реши този твърде дълго пазен в дълбока тайна проблем (виж още на 5-а стр.).
Оказва се, че българската държава не може да поддържа една от малкото ефективни системи, предприети в последните години срещу престъпността. В същото време бюджетът на прословутия Авиоотряд 28 за догодина е увеличен с 1 милион лева, точно толкова отгоре ще получи и президентството. Съвсем между другото последната смяна на автопарка в парламента струва 1,5 милиона лева, а бюджетът на Народното събрание е единственият, който не е докосван и с върха на ножа в последните 10 години.
Всичко е въпрос на приоритети...