Българин е най-добрият ученик на основателя на модерната микроневрохирургия проф. Маджид Самии.
Доцeнт Венелин Герганов е част от топспециалистите, работещи във водещия световен център в областта на неврохирургията International Neuroscience Institute в Хановер, или както е известен в Германия, просто „Мозъкът".
Доцентът е завеждащ отделение в института и специалист по оперативно лечение на тумори на главния мозък, гръбначния мозък и периферните нерви, тумори на черепната основа, хипофизни аденоми, селарни тумори, съдови заболявания на главния и гръбначния мозък, както и дегенеративни заболявания на гръбначния стълб.
- Какво е усещането да сте ученик на най-добрия неврохирург в света проф. Маджид Самии?
- Професор Самии безспорно е един от най-добрите активни неврохирурзи. Той е, така да се каже, суперзвездата на неврохирургията не само защото наистина е най-добрият в някои сфери, но и защото е допринесъл много за съвременната неврохирургия. Той е един от основателите на модерната микроневрохирургия и е единственият от пионерите, който все още работи. Все пак е на 77 години. На научните конференции привлича внимание точно като суперзвезда, винаги има почитатели, които просто искат да го поздравят, да се снимат с него, да се докоснат до него. Изключително съм щастлив, че имам възможност да работя тясно с професора и да черпя от безкрайния му опит. Горд съм, че написахме заедно труда „Хирургия на понтоцеребеларния ъгъл", която е короната на неговата научна дейност.
- Вие как попаднахте в екипа на този топспециалист?
- Беше шанс, както много неща в живота. Човек трябва да е подготвен да вземе правилното решение, когато се появи този шанс, но и да има късмет. Темата, на която беше докторската ми дисертация - "Хирургия на вестибуларните шваноми", беше свързана с това, с което професор Самии е най-известен по света, и беше нормално да отида на специализация при него. След три месеца той ме покани да остана. Истината е, че имах известни колебания, бях много доволен от работата си в този момент, защото неврохирургията в България има много добри традиции, но получих шанс и реших да се възползвам.
-Институтът, в който работите, е болница без бюрократични ограничения и без разграничаване на отделения и специалности. Как се постига това?
- International Neuro- science Institute е уникален в няколко отношения. Той представлява визионерска концепция за организация на болничната помощ. Един от основните принципи, които следваме, е да няма разграничаване на отделения и специалности. Тоест принципът не е както в стандартните болници - пациентът да се адаптира към болничната структура, а напротив - тя се напасва спрямо проблемите на конкретния човек. В нашата болница е възможно в рамките на един ден да се започне терапия на три-четири заболявания, ако човек страда от повече от едно, което в алтернативната структура би означавало приемане в едно отделение, изписване, след това приемане в друго отделение, по друга клинична пътека и т.н.
Второто нещо, което отличава болницата, е че всеки един от хората, които работят в нея, е лидер в световен план. Ние имаме топспециалисти от различни области на неврохирургията,
както и водещи невролози, неврорентгенолози т.н.
Освен това „Мозъкът", както го наричат, не е просто клиника, а е институт, защото в него се осъществява сериозна научна дейност. Това е огромен позитив, защото дава възможност да се комбинират работата с пациенти и изследователската дейност. Незаменимо е усещането да правиш нещо, което никой преди теб не е осъществявал.
В чисто архитектурен план това, което отличава болницата, е, че е построена под
формата на мозък
Може да се създаде и асоциация със земното кълбо и това не е случайно - ние сме болница без каквито и да било ограничения или селекция по отношения на пациентите. Разбира се, става дума за хора с проблеми с централната нервна система, главния мозък, гръбначния мозък, гръбначния стълб. Имаме болни от над 80 страни и се стараем да намерим правилния подход към всеки един от тях, съобразявайки се с религия, народопсихология и т.н.
- Имали ли сте пациенти от България?
- Много българи са се лекували и се лекуват при нас. Но са по-малко в сравнение с броя на пациентите от други страни, дори от съседните Румъния или Гърция. Причините са комплексни, но според мен сред българите битува мнението, че лечението в чужбина винаги е добро и често пациентите не се информират за кой тип заболявания къде са най-доказалите се клиники и избират първия или най-лесния вариант, убедени, че навсякъде в чужбина лечението е на ниво. А това за съжаление невинаги е така.
А ако става дума за конкретни примери, мога да ви разкажа за 28-годишна българка - майка на две деца, която дойде при нас с тумор на мозъчния ствол, който в много страни по света се смята за нелечим и неоперабилен.
Ние успяхме да премахнем напълно успешно тумора,
който се оказа доброкачествен, и сега тази жена е в перфектно състояние.
Имаме и български пациент с наследствена болест, при която организмът има склонността да образува нови и нови тумори. Оперирали сме това дете, което още няма 15 години, вече три пъти. И трите пъти успешно и то води много добър живот. Но всеки един от тези тумори може да стане инвалидизиращ за него, ако не се оперира навреме или правилно.
Трябва да спомена и едно момиче, което дойде при нас в инвалидна количка,
като можеше да движи единствено пръстите на едната си ръка. Диагнозата й беше краниоспинален тумор - който заема мозъчния ствол и горната част на гръбначния мозък. Българката беше лекувана неуспешно в друга клиника в чужбина и това затрудни лечението. Но за щастие успяхме да премахнем целия тумор.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"