Двама софийски крадци станаха истински звезди в престъпния свят тази седмица. Полицията в цялата страна е по петите им, а последният им удар се коментира от сутрин до вечер в цялата държава - от министър-председателя и главния прокурор до последния анонимен интернет кибик. Крадците се сдобиха с вещ, която няма да занесат в първата заложна къща, но липсата й може да препъне дело за корупция, по което бившият шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов бе осъден на 3 години и половина затвор.
Едва ли, когато сутринта на 5 ноември са подготвяли в софийския кв. "Овча купел" стария номер "пукаме гумата и докато шофьорът я сменя, му крадем чантичката", двамата мъже са предполагали, че дни по-късно ще бъдат първа новина във всички централни телевизионни емисии.
Защото, след като са извадили от чантата на вещото лице Стефан Бенчев кеша от 180 лева, двамата най-вероятно са изхвърлили в някоя кофа служебното тефтерче на Златанов, което издаде как той поръчково е разследвал и без повод някои неудобни държавни служители и е прикривал престъпленията на други - по-удобни за хората, които са го назначили.
Ако новината за кражбата бе разгласена още същата вечер, имаше някакъв шанс крадците да разберат каква скъпоценност са свили. Това увеличава шанса да я запазят като уникален трофей или пък да я подхвърлят на подходящо място, за да стигне в крайна сметка до прокуратурата.
Изумителната кражба обаче бе пазена в тайна почти седмица, което рязко намалява шанса апашите да са оценили какъв хит държат в ръцете си. Правилото в такива моменти е да се отървеш възможно най-бързо от всичко, което може да те компрометира - при обира на Стефан Бенчев това в никакъв случай не са неговите 180 лева, но при всички случаи са тефтерчетата на Златанов.
И понеже, когато бързат да се отърват от крадена стока, "гепачите" никога не губят време да я изхвърлят разделно на боклука, най-вероятно култовото тефтерче седмица след кражбата не е рециклирано, а е депонирано заедно с хиляди тонове други боклуци на сметището в "Суходол".
Големият въпрос в тази история е правилно и законно ли е подобни доказателства да се разнасят от вещите лица, все едно си носят сутрешния вестник и сандвича от вкъщи? Ако си припомним най-новата история, ще видим, че кражбата на Златановото тефтерче не е най-драстичният пример за лошо съхранение на веществени доказателства.
Няма да забравя колко бе изумен един турски адвокат, когато му разказвах преди години как в България се унищожават цели следствени дела за извършени тежки престъпления.
От началото на прехода този юрист защитава в Турция, но и у нас най-тежките фамилии в балканския наркобизнес. Над 20 години той пази от затвор кралете на хероина и е видял какво ли не, включително и липсата на правосъдие у нас, но не можеше да повярва, че в България изчезват, крадат се или изгарят до пепел цели томове по неприключили следствени дела. "Да бъде убит важен свидетел на прокуратурата - окей - спореше той с мен, - но да изчезнат всички документи? При нас това е невъзможно, пазят се в огромни сейфове, защитени от пожар, със солидна охрана."
Представям си го сега адвоката как чете в някой сайт новината за изчезналото тефтерче на Филип Златанов и мига учестено срещу екрана на айпада си. Вече съм сигурен, ако работи някой ден по особено труден казус, той вероятно ще поръча да откраднат следственото дело с всички веществени доказателства по него, за да си реши проблема.
Това е подход, съвсем естествен у нас - преди 7 г. крадци задигнаха цялото разследване за нагъл обир за 550 хиляди лева, представете си, от сградата на столичната полиция. Година по-рано техни колеги откраднаха делото срещу адвоката на автомафията директно от Върховния касационен съд.
Не е един случаят, когато престъпници палеха на различни места в страната актуални съдебни архиви, за да се измъкват по делата. Дори знаменитият измамник Илия Георгиев-Баровеца - прототип на героя на Тодор Колев в "Опасен чар", по същата схема драсна клечката на съда в Радомир. Нека не забравяме, че с един голям палеж започна и преходът в България. През лятото на 1990 г. в исторически пожар в Партийния дом бе унищожена голяма част от архива на ЦК на БКП.
Така че унищожаването на доказателства у нас е национален спорт. А социологическите изследвания, в които българинът сочи с цели 17 процента социализма като успешен строй, показват, че фактите в България се изтриват напълно успешно. Защото само след четвърт век преход водят до тотална подмяна на историческата истина.