Цензура над еротични моменти от "100 години самота" наложили в Издателството на Отечествения фронт през далечната 1971 г., когато книгата излязла за пръв път у нас. Това разказа преводачът й Румен Стоянов. Днес той е професор в СУ "Св. Климент Охридски" в катедрата по испанистика и португалистика.
При първата си среща с колумбийския писател в Барселона през март 1972 г. изпаднал в неловка ситуация. Габо вече знаел, че в Съветския съюз са издали книгата без определени откъси. Затова попитал Румен Стоянов как е с българското издание - има ли промени. Той се поколебал за секунда какво да отговори, така че хем да не злепостави България, хем да му каже истината, че има отпаднали моменти.
"Изглежда, Маркес се досети и се позасмя леко. Тогава ми каза: "Добре де, в България как ги правите децата?", разказа Румен Стоянов пред "168 часа". В първото издание някои неща били пипнати от издателството.
"Смяташе се, че
човек не бива да попържа - поне в книгите
и в печата", добави Стоянов. Според него имало и излишни издребнявания. Книгата минала през двама редактори и впоследствие го извикали в Издателството на Отечествения фронт, като искали да се променят някои неща.
"Принципно латиноамериканският начин на изразяване е по-свободен и аз се бях съобразил. След това обаче цензурата продължи и от страна на печатарите. Когато беше одобрена и вече беше пусната на машините, ме извикаха, за да махнем думата "бардак". Възмутили се. Освен това не искаха и думата "лайнян", не можело да пускаме такива мръсотии, но аз настоях, защото я имаше в съветския превод. Тогава
сравнявахме българското
с московското издание
дума по дума
Освен това им казах, че такива думи ги има и в "Декамерон", и в "Кентърбърийски разкази", разказа още Румен Стоянов.
Още преди първата си среща с Габриел Гарсия Маркес двамата си писали няколко писма. Тогава нямало интернет, нито гугъл и преводачът се затруднавал с някои думи и изрази, уточнявал смисъла. Но когато на път за Рио де Жанейро отседнал за няколко дни в Барселона, поискал да се види с колумбийския писател. Помолил свой приятел да го свърже с Маркес и той се отзовал на поканата. Румен Стоянов му подарил художествено изработена кутия за цигари, защото знаел за страстта му към пушенето.
"Тогава ми направи впечатление на много сърдечен човек - типично по латиноамерикански. Прегърна ме, потупа ме по гърба, благодари ми за кутията. През цялото време пушеше обилно. После ме заведе до агенция "Кармен Балселс", която държи авторските му права, да ме представи. За моя голяма изненада в колата, докато пътувахме, той пусна "Ролинг стоунс", които тогава бяха много нашумели. Не знаех какви са неговите музикални вкусове, но се изненадах, че не слушаше латиномузика", добави Румен Стоянов. Габриел Гарсия Маркес му говорел на "ти" през цялото време, но преводачът от уважение към големия писател не посмял да мине и той на "ти".
Втората среща на двамата била в София през 1979 г., когато Габо дошъл в София. Тогава той вече бил награден задочно с Димитровска награда и бил поканен да посети България. Според спомените на заместника на Людмила Живкова в Комитета по култура Емил Александров първите думи на Маркес, като кацнал в София, били: "Къде е Румен?" Но според тогавашния протокол преводачът не бил на посрещането. Той дори не знаел, че Маркес ще идва у нас. Затова, когато вечерта някой позвънил в дома му, не знаел какво да очаква. Попитал кой е. И отвън му отговорили: "УБО." Румен Стоянов се учудил какво ли е направил, че държавната охрана го търси вечер вкъщи.

Как 32 песос не стигнали не великия писател да изпрати роман на издателя си, четете в новия брой на в. "168 часа"