С екзотичния прякор "Мери-Лу" се сдобил в началото на 90-те години човекът, който върна Държавна сигурност във Външно министерство. Причината за това обръщение към уволнения постоянен секретар на МВнР Георги Димитров била закачка с преименуването на столичния бул. "Георги Димитров" на "Мария-Луиза".
Шегичката била изобретена от негов колега и подхваната охотно от бъдещия кръг "Монтерей", който тогава бил просто приятелска група от Министерството на външните работи. Източниците на "168 часа" разказват, че Георги
Димитров е от близкото обкръжение на всеизвестните "генерали" Любен Гоцев и Виктор Вълков и участвал в сбирките им.
"Те са му били шефове в МВнР. Оттам датира приятелството им. Впоследствие използваха прякора "Мери-Лу" за Георги Димитров по друг повод. Когато се наложи да говорят с кодови названия, защото се опасяваха от подслушвания по времето на синьото управление и да не се разбере за кого говорят, му казваха "Мери-Лу", обясниха запознати с навиците на кръга "Монтерей". Самият Георги Димитров не отрича, че се е учил от Любен Гоцев и Виктор Вълков на професионална дипломация.
Пак около кръга "Монтерей" гравитирали и голяма част от приятелите му, които също са от Външно министерство и заедно бяха съветници на Георги Първанов по време на президентстването му. Георги Димитров бил от най-приближените душеприказчици на ексдържавния глава. Без него Първанов никъде не отивал, когато ходел на посещения в чужбина.
Дипломатът е близък приятел с Ирина Бокова от години. Дотолкова, че дъщеря му, която завършила във Франция, останала на работа в ЮНЕСКО, оглавявано от Бокова. Момичето на нейния втори мъж Калин Митрев пък получава управлението на фирмата на Димитров през 2002 г. Външно министерство обяви, че го уволнява заради лоши атестации и заради участието му в търговско дружество. Той обаче извади документ от 2002 г., че е прекратил участието си и е прехвърлил управлението на Мая Калинова Митрева.
Самият Димитров, а и хора, които го познават, го определят като човек с чувство за хумор и бохем.
"Никога
не възприема нещата
100% сериозно
Все гледа да пусне шегичка, макар че внимава къде и как, защото е дипломат до мозъка на костите си", коментират хора, които го познават. Според техните думи той е винаги усмихнат, любезен, готов да откликне на молбата.
Стилът му е по-скоро небрежен. Когато няма строго протоколни срещи, носи спортни сака без вратовръзка, не като чиновник, който спазва устава до последната буквичка.
Димитров е добре приет в АБВ на Първанов, но има проблеми с БСП заради Сергей Станишев, твърдят още източниците на вестника. Бившият соцлидер и екссъветникът на президента били в личностни противоречия, които не е ясно по какви причини са възникнали.
Сега обаче противоречията му с Даниел Митов се получиха заради това, че като постоянен секретар издига в кариерата много бивши сътрудници на ДС. Макар че това не е официалната причина за освобождаването му.
Още в началото на мандата на служебния министър Даниел Митов било ясно, че Димитров ще бъде сменен. Новият шеф на Външно няма връзки с бившата ДС. Напротив, известен е с отрицателното си отношение към тези хора. Още в първите дни от встъпването си в длъжност той бе категоричен, че няма да изпраща посланици или служители в мисиите зад граница, които да са имали вземане-даване със службите на комунистическата държава.
Миналото на бившия постоянен секретар на Министерството на външните работи, свързано с ДС, бележи професионалния му път.
Георги Димитров
е установен за секретен сътрудник и агент
на Първо главно (разузнаването) и Второ главно управление (контраразузнаването) на ДС и е обявен от Комисията по досиетата. Псевдонимите му са били Антон и Боил. Вербувал го е ст. лейт. Станимир Сърбиновски през 1985 г., който го е ръководил. Впоследствие водещите му офицери стават майор Георги Деничин през 1987 г. и ст. лейт. Б. Геновски.

Вербовчикът на Димитров - Станимир Сърбиновски, не е случайна личност. Той е син на човек, който е бил лична охрана на Тодор Живков. Впоследствие
Сърбиновски се утвърждава като активен вербовчик на доста дипломати
 Той привлякъл Георги Димитров към службите в първите години на кариерата на бъдещия постоянен секретар на Външно министерство, когато е 28-годишен.
Според документите на Комисията по досиетата Георги Димитров е сътрудничил към отдел "Чужди журналисти" на контраразузнаването. Става въпрос за структура, която е шпионирала кой пуска информация към други страни, както и да осуетява опитите на чуждите служби да вербуват служители на Министерството на външните работи. Впоследствие Димитров се е включил в 10-и отдел на разузнавателната служба, която е работа по секретния щат. Служителите в нея не са влизали всеки ден в МВнР, а
общували с водещия офицер в
тайни квартири,
там получавали задачи и се отчитали. Никой освен началника на отдела и кадровикът, който ги е назначил, не знаел, че работят в Първо главно управление.
Пак по данни на Комисията по досиетата към папката на Георги Димитров има разходни документи, отчетени от оперативния работник, записки от ръководилия го щатен служител, регистрационни бланки, картони от образците 1, 3 и 4, два броя регистрационни дневници, лично дело и работно дело. 

Доскорошният постоянен секретар на МВнР е свален от оперативен отчет на 4 май 1991 г. поради невъзможност да сътрудничи за новите приоритетни задачи на Националната разузнавателна служба, правоприемник на Първо главно управление на ДС.
Досието на Георги Димитров е разкрито, защото е бил извънреден и пълномощен посланик в Белград от 21 септември 2005 г. до 30 септември 2010 г. Преди това - от 2002 до 2005 г., той беше съветник на тогавашния президент Георги Първанов по външнополитически въпроси. Именно
там е и меката на неговия приятелски кръг
 - Горан Йонов, Златин Тръпков, Атанас Павлов, Андрей Караславов. Всички те са били от обкръжението на Първанов и стават негови съветници. Голяма част от хората в този кръг са възпитаници на прословутия институт за дипломати в Москва МГИМО. Там е завършил висшето си образование и Георги Димитров.
Той заемаше поста на първи професионален дипломат в МВнР малко повече от година. Назначи го бившият министър Кристиян Вигенин, който е член на БСП. Постоянният секретар отговаря за бюджетното разпределение и за кадровото развитие на служителите. Под неговото ръководство в последния момент в посолството в Казахстан е изпратен бившият депутат от БСП и настоящ шеф на партия "Българската левица" Иван Генов, който също е свързан с ДС.
За да не се поднася заповедта за подпис на Росен Плевнелиев, е използвана вратичка,
че той е само временно управляващ. Според закона посланиците трябва да имат подкрепата и на президента. Казахстан винаги е бил пристан за хора, на които се търси място. Така например там беше изпратен бившият главен прокурор Никола Филчев.
Освен това пак в последния момент братът на Георги Димитров - Стефан, пък бил повишен в ранг "съветник" спешно преди оставката на кабинета "Орешарски". Главният секретар на МВнР Веселин Вълчев получил дипломатически статут, като така може да остане на поста си и при новото правителство. Вълчев е бивш шеф на кабинета на министъра по времето на Ивайло Калфин.
Георги Димитров назначил съученика си от френската гимназия Димитър Коевски да отговаря за имотите на външното министерство.
Самият Георги Димитров отрича да е вземал предвид сътрудничеството към Държавна сигурност като повод за издигане на дипломати.

 

Уволненият постоянен секретар на МВнР Георги Димитров:
Говоренето за ДС е мастурбация за импотенти

Любен Гоцев и Виктор Вълков са моите учители
По-добър съм от много политици на карти, тенис, футбол, плуване и карат

- Г-н Димитров, кой измисли прякора ви Мери-Лу заради преименуването на бул. "Георги Димитров" на "Мария-Луиза" в началото на демокрацията?
- Това беше в рамките на шегата. Измисли го близък приятел, няма да му кажа името, защото не ме е упълномощил. В някои форуми го използват немного приятелски, но не се задълбочавам. Не е прякор, който битува във Външно министерство, а закачка от човек, който отдавна е в чужбина.
- Не е ли някой от кръга "Монтерей"?
- Не е от кръга "Монтерей", но не знам кой друг го използва.
- Близък ли сте до кръга "Монтерей"?
- Какво означава да съм близък? Любен Гоцев ми е бил заместник-министър и началник. Виктор Вълков ми е бил министър. Уважавам ги, работил съм с тези хора и нямам основание да спестя познанството си и доброто си отношение към тях. Те са добри дипломати, учил съм се от тях в професията, а другите неща на кръга "Монтерей" не ме засягат.
- Ходите ли не техните вторнишки обяди?
- Когато имам възможност - веднъж на 2-3 месеца, отивам да ги видя, не съм редовен посетител.
- Изглежда, че винаги сте добре дошъл там. Така ли?
- Така е, но и моят предшественик и сегашен заместник като постоянен секретар на МВнР Иван Сираков е там редовно, когато е в България. Питайте кръга "Монтерей" колко често е при тях.
- Засичали ли сте се с него?
- Засичал съм се там с него, макар че той го крие, аз не го крия.
Ако отворите книгите на Любен Гоцев, мен ме има на снимки, това не е нещо ново.
- Любен Гоцев ли ви издигна?
- Как един зам.-министър издига едно аташе? Когато Любен Гоцев напусна министерството, бях трети секретар. Страшно ме е издигнал. Забележете, че през 1990 г. бях на 33 г. и току-що бях станал трети секретар. Сравнете сегашния състав на Външно министерство и вижте как бързо растат по стълбицата. Вижте дали има някой да е израснал по всичките стъпала. Аз минах по целия път - първо езикова гимназия, после 5 г. следване и 2 г. казарма. След това станах стажант-аташе. Та чак на 33 г. се издигнах като аташе.
Сега хора на Христова
възраст вече стават директори, даже министри
Хайде, министрите са политически назначения. Намерете друг човек във Външно министерство, който за 30 г. стаж сумарно е прекарал под 10 г. в чужбина. При това натрупах 5 г. заради белградския ми период като посланик, който се проточи. Всички тези приказки дали Любен Гоцев, дали "Монтерей" са ми помогнали, са празни. Вижте, че съм свален от отчет на ДС като трети секретар.
- В какво се е изразявало сътрудничеството ви към ДС?
- Най-кратко обобщавам "принадлежността" си към ДС по следния начин: "Не съм извършил нищо противозаконно или морално укоримо, не съм доносничел, предал, продал, навредил, убил, не съм крал, расъл в кариерата по тази линия или облагодетелствал себе си по какъвто и да е начин."
Радвам се, че семейството ми, приятелите, колегите нямат никакви претенции в това отношение. А несекващото дърдорене по тази тема вече толкова години определям като политическа мастурбация (ако думата е груба за нежните в уши, я заменете със самозадоволяване), причинена от тежка морална, професионална или политическа импотентност (немощ).
- ДС ли ви потърси, или вие искахте да работите за тях?
- ДС ме потърси.
Има ли дипломат, който да не е потърсен от ДС, освен тези, които не са представлявали интерес за службите? И какво означава Държавна сигурност? Говорим за външно разузнаване. Какво да кажем за тези досиета, които въобще ги няма? Ако потърсите досието ми, ще видите, че
аз съм свален от отчет на ДС в резултат на донос срещу мен
Гаден, мръснишки донос от кадрови офицер, който е бил с мен в Женева.
- За какво става въпрос?
- Не бива да разкривам някои неща, но ако вземете състава на мисията, видите кои са били дипломатите тогава, ще разберете кой го е писал. Беше роднина на един от ръководителите на ДС. Питам кой кого манипулира? Не ме карайте да се връщам в мръсотии.
- Как бихте се описали като човек накратко?
- Като готин пич, с чувство за хумор, на вече зряла възраст.
- Какви шегички сте си правили?
- Правил съм си колаж
с Николай Младенов, където
той седи, а моят портрет
го гледа от стената
Ще си направя такъв и с Даниел Митов.
- Кой ви е любимият виц?
- Много са. Предимно политически отпреди години. Един се вози в трамвай. И друг чете вестник. Първият се надвесил над него и вижда некролог. И казва: "А?", този с вестника вика "Ъ-ъ".
- А нещо по-съвременно?
- Какво пише на гроба на Тодор Живков? С всички извинения към неговите деца и внуци, но си имаше вицове за него. Пише: "Тук почива лично другарят Тодор Живков." Тогава за много неща казваха, че лично другарят Живков участва или иска нещо си. То и сега за много политици казват, че лично еди-кой си направи това и това.
- Имате ли хоби?
- До някое време играех футбол и тенис, плувах. Сега ми остана само плуването. Играя от време на време карти. Претендирам, че съм по-дъбър от някои политици, които предизвиквам на карти.
- Кого имате предвид?
- Някои, живеещи в покрайнините на София. Освен това с малко тренировки съм по-добър от някои редовно играещи тенис политици. Смея да твърдя, че и на футбол съм по-добър от някои политици. А също така и на карате.
- Имаше ли чистка във външно министерство, докато бяхте постоянен секретар?
- Имаше три чистки през тези 25 години. Но докато аз бях постоянен секретар, за година и два месеца нямаше нито един уволнен. След като бях принуден да изляза в отпуск, има повече от един уволнен.
- Наистина ли, докато сте били постоянен секретар на МВнР, сте подписали документи за изпращане главно на посланици, свързани с бившата Държавна сигурност, и защо има такъв принцип?
- Има разлика между ранга "посланик" и длъжността "извънреден и пълномощен посланик" в дадена държава. Първото се дава на дипломатически служител, който е преминал цялата кариерна стълбица в министерството през всички предходни рангове, а това е свързано с определени срокове, процедури и други изисквания. За да се случи обаче всичко това като процедура, кариерната комисия на МВнР трябва да направи обосновано предложение до министъра, който или приема това предложение и издава съответната заповед, или го отхвърля. Така че
крайната дума има министърът,
а комисията, на която бях председател като постоянен секретар по силата на закона, е само съвещателен орган.
Също така моля да имате предвид за всички случаи, че при оценката на критерии, изисквания, качества, други професионални съображения факторът "Държавна сигурност" не се е вземал предвид и не може да се взема предвид по закон. Никъде този фактор не е упоменат. Нещо повече, съществува изрично решение на най-висшата съдебна инстанция в републиката - Конституционния съд, че принадлежността към Държавна сигурност не може да бъде пречка за заемането на дипломатическа длъжност, включително посланическа. С други свои решения Конституционният съд разпростира тази разпоредба практически върху цялата държавна администрация, а и в други обществени сфери. Който прави обратното, нарушава по един безпардонен начин конституцията и законите на държавата. Именно поради това аз и други мои колеги осъдихме един предишен външен министър - Николай Младенов.
Да вървим нататък. Изпращането на извънреден и пълномощен посланик на Република България в друга държава попада под категорични конституционни и законови разпоредби. То се прави от президента на републиката по предложение на правителството. Постоянният секретар на Външно, в случая аз, няма формално участие в тази процедура. Фактът е, че нито президентът Плевнелиев е изпращал посланици, свързани с ДС, нито правителството "Орешарски" му е предлагало такива. И двете институции очевидно бяха толкова обсебени на тази тема, че решиха да не си създават взаимни проблеми. Конституцията, законът и решението на Конституционния съд очевидно не можаха да ги стимулират в достатъчна степен в това отношение.
Сега възниква въпросът: "Какво правим с тази категория висши дипломатически служители, които не са приключили жизнения и трудовия си път, имат правото на кариерно и професионално развитие като дипломати, но
пътят към посланическия
им пост е затворен поради нечии обсесии,
па макар и в нарушение на закона, т.е. при провеждаща се негласна, скрита, както искате го наречете, но фактическа лустрация?" Ами правим това, че по нормалния законен път те кандидатстват за работа в наше задгранично представителство, но на позиции, които са под ранга, опита и квалификацията им. Минават по общия ред, постоянният секретар наред с други компетентни за случая длъжностни лица поставя съгласувателен подпис и министърът си казва думата.
- Чувствате ли се симпатизант на АБВ или на някоя друга партия? Коя?
- Ще се отклоня от ясен отговор на въпроса ви, и то не заради гражданските ми права или тайната на вота, а отново за да спазя закона. Ако отговоря положително, ще излезе, че агитирам против определена партия, ако отговоря отрицателно, може да се тълкува, че се изказвам против нея. И в двата случая би било нарушение на закона. А по стечение на обстоятелствата моята дума се чува от немалко хора. В различни години са ме причислявали към различни политически лагери, самият аз съм получавал удари от разни посоки, но поне засега не съм получил упреци, че в служебната си дейност и професионалните си изяви като дипломат съм се ръководил от партийни пристрастия. Ако някой твърди друго, да излезе с лицето и името си и да се опита да го докаже в съда. А иначе гласувал съм на всички избори от началото на т.нар. преход.
- Агитирали ли сте служителите на МВнР в полза на АБВ?
- Да. Опитах се да обясня на министър Даниел Митов (а и на предишни министри) някои правила на дипломацията, администрацията и доброто управление от А и Б, и В. Не се получи при някои от тях.
Митов въобще не е навлязъл в кирилицата
В качеството си на ръководител на различни нива съм се старал да уча младите също от А и Б, и В. При доста от тях се получи. В това няма нищо странно и срамно. И аз съм почвал от началните букви в живота и в занаята и с гордост и досега споменавам учителите си, на първо място родителите ми. Онези, които по един дърварски начин предложиха на Митов основанията за уволнението ми, явно също са на равнището на началните букви на юридическата и административната азбука. Но с тях ще си преподаваме уроци в съда.
- Получавали ли сте предложение да влезете в листата на някоя партия и коя?
- Имал съм възможност да премина в политическа сфера неколкократно през последните двадесет и кусур години. Не съм го направил, защото си мислех, че силата ми е в професията, мястото ми е в дипломацията, че въпреки залитанията и трудностите нещата ще си дойдат на мястото, администрацията ще стане неподвластна на политическите мераци, професионалистите ще бъдат оценени.
- Как получихте предложението за назначаване като постоянен секретар на МВнР?
- Не мога да отговоря от името на Вигенин как точно се е спрял на мен. По онова време бях натикан от предишния министър отвъд деветата глуха линия. В интерес на истината той не ме назначи веднага, а близо месец след като пое поста си. Значи е мислил по въпроса. Когато отправи предложението си към мен, приех, разбира се. Как се е движила процедурата, не мога да Ви кажа.