- Г-н Мутафчиев, през последната година добри артисти неочаквано напуснаха театъра, за да търсят реализация в телевизиите. Дава ли необоходимото държавата ни на българския актьор?
- На този свят никой нищо не може да ти даде, ако сам не си го вземеш. Българският театър дава обаче възможността да бъдеш творец и да се занимаваш с това, което обичаш да правиш. Дали ще можеш да печелиш достатъчно пари от театъра, за да изхранваш семейството си, е въпрос на талант и характер, но може да стане.
Актьорската професия
е свободна
Един артист сам избира дали да бъде на трудов договор или на граждански. Това означава, че сам решава дали да е осигуряван в някой театър или да се самоосигурява. Много се притесняват да останат на щат в театъра, защото са длъжни да се съобразяват с програмата и да влизат от пиеса в пиеса. Това не е добре за младите актьори, но и за вече утвърдените, защото те искат да играят на много места и да участват в постановки из цяла България. Може би това принуждава голяма част от актьорите да не останат на работа в даден театър.
- В какви условия работят актьорите у нас?
- Българският актьор е поставен в несигурни условия. Не тежки и трудови, а просто неясни. Който дойде да управлява в България, винаги има идеи да направи нещо и тотално разбишква системите. Няма стройна политика, която да поеме от предишното правителство и да я доразвие, а всеки открива сам топлата вода. Колегите искат да са спокойни и да могат да работят. След като те дават своя труд, и държавата да дава своята част от ангажимента към твореца. Това разстройва системата, иначе машината е добре смазана. Вижда се, че реформата, която успяхме да направим с Вежди Рашидов дава резулатати и функционира правилно. Понякога се получават пробойни, които трябва да бъдат коригирани, но
това е въпрос на
управление, не на пари
- Увеличиха ли се хората, които ходят на театър, през последните няколко години?
- Прирасттът на публика от миналата година е с 20-25 процента, което никак не е малко. Хората все повече искат да ходят на театър и отделят средства за това. Успяхме да извадим младите от чалга клубовете и да ги вкараме в театъра с реформата. Това, че сега си говорим за театри, те кара да се замислиш, че сме успели да изместим темата на разговор от чалга и доносници към култура, което е факт, достоен за уважение.
- Предлагаха ви да станете министър на културата, защо отказахте поста?
- Причините са комплексни, но най-вече защото смятам, че има хора, които умеят по-добре от мен тази адмистративна дейност. Второ, защото смятам, че камъкът си тежи на мястото. Много хубава стара поговорка, която спазвам. На този етап съм полезен в Съюза на артистите в България. Давам цялата си енергия тук и работя адекватно с всички правителства и министри на културата. Нямам партийна принадлежност. Един генерал на армия е силен тогава, когато са умни и силни полковниците, които управляват взводовете долу, в ниското. Тогава генералът може да бъде добър пълководец. Ако ги няма добрите полковници, той няма армия. Смятам, че армията на актьорската гилдия в момента е доста по-консолидирана, разбира целите и задачите, които сме си поставили, одобрява ги и работим заедно. Всеки ден артистите може да идват и да ми казват от какво не са доволни.
- Другата седмица предстоят избори, важно ли е, според вас, повече българи да излязат и да гласуват?
- Хората трябва да гласуват, за да имат право после да псуват. Недоволни винаги ще има, но
въпросът е какво ти си дал, за да се оправи страната ти
Не бих протестирал, а по-скоро бих се опитал да намеря вариант да работя с всички нови хора в политиката. Не е номерът да крещим по улицата. Като искаме да променим нещо, да започнем от себе си, после ситуацията, в която живеем. Недоволен можеш да си стоиш и вкъщи, да си пиеш ракия и да пляскаш жена си по задника.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"