- Г-н Турлаков, казахте, че има политици, които се дрогират преди митинги. За колко души говорите?

- Познавам лично двама политици, които употребяват наркотици. За тях е сигурно, а професионално знам за поне още трима, с които не съм се срещал, но съм сигурен, че се дрогират. От 15 г. съм в тази сфера, имам наблюдения. Като терапевт, който работи с тези хора, имам достатъчно контакти и набор от знания. Един от тези политици дори е идвал при мен.

- За да търси помощ ли?

- Помощ - не, по-скоро съвет. Хората, които идват при мен, не мислят, че са нуждаещи се, а по-скоро търсят мнение, информация. Това е нормално. Няма съсловие или група, които да няма човек, експериментирал с тях. Знам и за ваши колеги журналисти, които използват наркотици.

Принципно

границата между експеримент и

зависимост е много тънка

 За да наречем един човек зависим, трябва да са налице много компоненти. Зависимостта има различни измерения и не всеки, който употребява дрога, е изпаднал, каквото е масово разпространеното мислене. Но от психологическа гледна точка употребяващият не е по-малко проблемен от зависимия.

- Защо според вас и политици са посегнали към дрогата?

- Това не е трудно да се обясни, като се има предвид начинът им на живот. Тяхната работа е свързана с определена власт и положение. Много често сме свидетели, че по върховете попадат хора с недотам стабилни характери и ценностна система. Това се случва по цял свят. Всички гледаме филми, четем. Фактът, че някой има власт, да речем, е министър, не го прави по-малко податлив на типично човешките слабости, характерни за всички хора. Разликата е, че

политиците употребяват наркотици по-прикрито

 Пазят се повече от другите.

- Какво посъветвахте този политик, който дойде при вас за съвет и каква дрога използва той?

- Дал съм професионалното си мнение. Трябва да има просто промяна на убежденията. Човек, който посяга към наркотици или алкохол, трябва да разбере, че това не е безобидно. Този човек беше ползвал кокаин. Има хора в парламента, които злоупотребяват с антидепресанти, които са друг тип вещества и променят съзнанието. Но към кокаин посягат хора на по-високи позиции, свързани с публичност, изява и разполагащи с повече доходи.

- Как протича подобен разговор?

- В моята практика не съветвам директно хората: "Направи това", "Не прави онова." По-скоро разговаряме, за да добия представа за начина му на живот, мислене, убежденията му. Употребата на стимулиращи вещества е сигнал, че нещо в самата личност не е както трябва. В момента, в който той смята, че наркотиците му помагат, е на грешен път. Човекът, който търсеше среща с мен, беше притеснен и може би си дава сметка, че нещата не са окей. Много хора прибягват до наркотици и смятат, че е в реда на нещата. Трудно е да ги убедиш, че има проблем. Обикновено те не приемат подобна формулировка. Неслучайно в медицинския речник зависимостта се определя като болест на отрицанието. Човекът смята, че тези вещества му дават сила, не му пречат на работата, казват: "Винаги мога да спра". Но не е така.

Всеки има чисто човешки потребности, а политиците трябва да избият по някакъв начин потиснатите импулси и желания. Започват да се изживяват като много важни и значими. Освен това някои са доста репресирани.

- Какво имате предвид под репресирани политици?

- Например да си част от група в парламента, но друг да взема решения вместо теб. Това също е проблем.

Основен стимулант

за тях е кокаинът

 Той дава усещанията за удоволствие и че си над нещата. Чувстват се по-силни, по-значими, по-убедителни. Дава им пауър, самочувствие. Изглежда така в момента, в който приемат една доза, но с времето нещата се променят. Още Фройд е казал, че човек се ръководи от два принципа - на реалността и на удоволствието. Кокаинът е свързан с втория принцип. Когато има трудности и стрес в реалността, когато има редица забрани и човек не може да се справи с много неща, иска да превъзмогне по някакъв начин болката. И когато има финансовата възможност, е лесно да посегне към дрогата.

- Откога политици посягат към наркотиците?

- Знам за проблема на тези хора от повече от 10 г. Знам какво употребяват много хора, но си давам сметка, че информацията, която имам, не може да бъде разменна монета.

Има и такива, които вече не са в парламента

 Някои са били тв водещи, други работят в различни сфери. Някои съм виждал в Слънчев бряг.

- На станцията на Министерския съвет ли?

- Няма да конкретизирам. Хубаво да се замислят върху това, което говорим. Тук искам да ви кажа, че не целя да потвърдим всеобщото мислене, че всички политици са маскари. Сигурно сред тях има хора с добри намерения.

- Защо преди 10 г. политици не са посягали към дрогата?

- По принцип наркотиците са сравнително ново нещо за България. По времето на групировките през 90-те години беше разпространено при тях. Кокаинът беше разменна монета между тях. В последните години постоянната динамика и икономическата криза доведоха и до промени в профила на употребяващите наркотици. Всичко това оказва влияние. България не е кой знае колко развита държава и това има значение.

Хора, които се докопват до властта, придобиват

чувство за величие

 И ако не са достатъчно наясно със себе си, нямат опит, средата им ги подтиква към наркотика. България се оказа като Колумбия. Пабло Ескобар беше боготворен, за хората беше герой, а се разкри, че той и обкръжението му са наркотрафиканти, убийци и престъпници. Ако си спомняте, имаше човек от "Атака", когото убиха.

- За кого говорите?

- Имаше един Юри Галев. Но не е само той, подобни хора има в структурите на различни партии.

- Леви, центристки или десни?

- Няма да ви кажа, защото ще насоча към конкретни хора. Знам и други неща, но предпочитам да ги запазя за себе си. Не би било коректно да ги назовавам.

- Като правите категоризация на употребяващи и зависими, има ли политик в последната тежка фаза?

- Фазите са употреба, злоупотреба и зависимост. Човек не развива зависимост изведнъж, а постепенно. Принципно употребата на кокаин е рискова, защото променя личността с времето. Приемът на дрога е част от лайфстайла, който водят. Затова кога един човек става зависим, не може да се улови. Повечето от тези хора имат добри доходи, работа, семейство дори. Може дълго време да не бъдат разпознати. От гледна точка на психологията това е проблем.

За първите двама политици, за които ви говорих, че ги познавам лично, те са зависими. Това води до проблеми в семейството, върви с алкохола, ползват услугите на проститутки. Водят такъв начин на живот. А за по-предишното правителство знам и за министър, който е употребявал.

- За кабинета на ГЕРБ ли говорите?

- Да, питайте Бойко Борисов дали някога е опитвал кокаин, не дали в момента взема. Интересно какво ще ви каже по този въпрос и дали познава хора, които са ангажирани с това да доставят кокаин.

- Защо се сетихте за него?

- Не знам, така ми хрумна. Мисля, че всеки кандидат-депутат или желаещ да влезе във властта човек трябва да бъде питан по този начин и периодично на всички да им се правят тестове. Това е най-сигурният начин да се контролира процесът на вземане на властови решения да не зависи от наркотиците. Иначе ще ме обвинят, че говоря небивалици.

Интересно дали някой от политиците ще си признае, че е пробвал, както направи Барак Обама. Помните, че той обяви, че в студентските си години е употребявал. В американската история има и президенти, които са били зависими.

 

Визитка

Желяз Турлаков е философ по образование, има специализация в университет "Зигмунд Фройд" във Виена. Асистент по психодрама. Създател и ръководител на терапевтична общност "Ново начало" от 12 г. В организацията има и хора, минали по пътя на зависимостта от наркотици. Дружеството е член на Европейската федерация.