"Около 9,30 ч в неделя ми съобщиха, че десет минути по-рано ягуарът Алонсо е излязъл от клетката. Приблизително към десет без нещо вече бях там с полиция.
В рамките на тези петнайсет минути разбрах от служителя, който се грижи за животните, че ягуарът два пъти е влизал в клетката си сам и отново е излизал. През това време обаче
човекът не е имал възможност да приближи,
за да затвори вратата, защото Алонсо е бил много бърз", разкрива пред "168 часа" нови подробности за тъжното убийство директорът на зоопарка в Ловеч д-р Феодор Вацов. Към 17 ч деветгодишният ягуар се свлича на земята с куршум в главата близо до своя дом, където е роден и израснал. Смъртоносният изстрел, произведен от ловеца Денко Цанков, самото бягство и невъзможността Алонсо да се порадва на оставащите му близо 11 години живот предизвикаха
масово недоволство и хиляди въпроси - можеше ли да остане жив
Министерството на околната среда и водите започна проверка на зоопарка, за да изясни случая, по който вече работи и прокуратурата. Кметът Минчо Казанджиев е разпоредил цялостна проверка.
"Следвахме всички инструкции и правила, които се прилагат при бягство на животно. Затваряне на врати, евакуиране на посетители, като за щастие в неделната сутрин все още нямаше такива. Уведомяване на полиция, кмет и Гражданска защита. В 10,05 ч самият аз за последно направих опит да го приближа, но той се скри в храстите. Направихме опит да го примамим, докато чакахме уведомените екипи да дойдат. Сложихме парчета месо в клетката, която беше отворена, като включихме и
приспособленията за дистанционно затваряне
Ягуарът обаче остана скрит в храстите", обяснява Вацов.
Той допълва, че голяма част от площта на зоопарка е оставена да обрасне умишлено, за да има зеленина. От своя страна това обстоятелство създало допълнителни затруднения. "Алонсо се скри в гората. Периметърът, в който влезе, е обграден от
алеи, по които бяха разположени ловците
Аз, другият ветеринарен лекар и управителят на приюта за кучета в града носехме оръжия, заредени с упойващи стрели. С това разполагахме и мисля, че беше напълно достатъчно. И един човек е достатъчен, но в случая просто ягуарът не беше локализиран. Щяхме да го изчакаме колкото е необходимо и да направим достатъчно опити да бъде упоен, но при опасността той да напусне пределите на зоопарка нямаше как да го оставим", сигурен е директорът. От 50-те ловци, които са мобилизирани в мисията по овладяването на екстремната ситуация, Алонсо се изпречва на пътя на ръководителя Денко Цанков, който е
професионален
инструктор по стрелба
Той умъртвява животното с карабина "Браунинг", като се кълне, че не е имал друг избор.
"Наистина ужасно съжалявам", повтаря няколко пъти ловецът и се просълзява. Дали е имало един изстрел, или повече, не стана ясно, защото в разказите на участниците точният брой на места се размина.
"Беше само един изстрел - сигурен съм. Нямаше как да не го чуя. Според мен Цанков е действал адекватно и на място. Дори да беше свален от човек с упойваща стрела, са необходими пет-шест, дори десет минути, за да подейства веществото и да бъде обездвижен ягуара. Когато обаче животното е афектирано, упойката действа много по-бавно и не може да се предвиди през това време дали ще се скрие, или ще нападне", твърди Вацов.
Той е силно привързан към Алонсо, защото от бебе го е държал в ръцете си, но подчертава, че никой не е способен да върне времето назад.

"Служителят ни, който го изпусна, първоначално беше много изплашен, после притеснен и, естествено, сега съжалява още повече. Всеки прави грешки, какво да се прави", обяснява директорът. Деветгодишният ягуар се ражда в зоопарка, а майка му вече е на 18 години. Баща му умира на 16. В плен третата най-голямакотка в света може да живее до 20 години, а на свобода до - 11-12, което означава, че на Алонсо са му предстояли едни безгрижни поне десетина години. Още на около 12 месеца ягуарът е осиновен от кмета на Ловеч Минчо Казанджиев, който го кръщава на състезателя от Формула 1 Фернандо Алонсо.
"Колкото и да е спокойно едно такова животно, все пак неговата природа е на хищник. И трите ягуара
през годините са проявявали инстинктите си
дори в клетката. Когато понякога работим във вътрешното помещение, има решетка между ягуара и нас, обърне ли се обаче човек с гръб, те веднага нападат, просто защото имат възможност", разказва Вацов.
Директорът на столичния зоопарк Иван Иванов е категоричен, че ягуарите са много хитри животни и щом усетят свободата, стават съвсем други. Според него начинът на живот в клетката не може да промени характера им.
"Като всяка дива котка и ягуарът е красив и спокоен, но вътре в него дреме звяр. Те са много своенравни и не подлежат на никаква дресура и команда. Трябвало е този ягуар да бъде неутрализиран преди настъпването на нощта, защото именно тогава те са най-активни. Затова ние сутрин им даваме закуска, но основното хранене е чак привечер, за да го консумират през нощта. Те са всеядно-месоядни животни", обяснява Иванов.
Въпреки сложната ситуация според други
развръзката е могла да бъде далеч по-удовлетворяваща
и да се запази живота на Алонсо.
"Още в първите часове е трябвало да се действа по-адекватно и да се извика специализиран екип, а не да се разчита на местната ловджийска дружинка, която ходи за диви свине и зайци", категоричен е Бахтияр Караали, бивш главен еколог на общината.
Според него в такъв момент най-ефикасно биха реагирали само експерти с необходимите познания, подготвени и психически да се справят в подобен кризисен момент.
"Качествени професионалисти, а не местни герои. За час и половина от София можеше да дойдат обучени стрелци и поне един дресьор на хищни животни, да се направят проучвания, да се изготви ясен план и всичко да мине мирно и тихо. Напускайки клетката си, и Алонсо най-вероятно се е страхувал от новото и в инстинкта си за самосъхранение, естествено, е бил непредвидим. Все пак ягуарът не е напускал периметъра на зоопарка и сигурно от страх се е криел. Това не е стар филм за трапери, а за съжаление една местна история с тъжен край", сигурен е Караали.
И сега, по желание на общината, Алонсо ще бъде препариран и ще се превърне в експонат в природонаучния музей в с. Черни Осъм.

"Тихият убиец" потъна в сенките
след масово изтребване през 60-те 

Ягуарът никога не е бил смятан за човекоядец и от семейството на големите котки е най-малко вероятно да нападне човек. Всъщност хората са се доказали като далеч по-унищожителни за тях.
До преди век е можело да се срещнат ягуари от южната част на Съединените щати почти до края на Южна Америка. Днес териториите, които обитават, са намалели драстично, заради поголовно изсичане на горите и безпощадния им лов.
Макар и сред най-дълго живеещите диви котки ягуарът е сред най-редките на планетата ни. Десетки хиляди екземпляра са избити през 60-те и 70-те години заради ценната им кожа. Само през 1968 г. от американските континенти били изнесени над 13 500 кожи.
Ягуарът е в Международната червена книга и е под абсолютната защита на държавните власти в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Френска Гвиана, Венецуела, Хондурас, Никарагуа, Панама, Парагвай, Суринам, САЩ и Уругвай, а най-тежки за ловците са законовите спирки в Бразилия, Коста Рика, Гватемала, Мексико и Перу.
Ограничен отcтрел е разрешен в Мекcико и Боливия, където се ловуват заради трофеите. През 1986 г. в Белиз беше създаден първият резерват за ягуари в света.
Няма конкретни данни и точна цифра за популацията на свободните ягуари от последните няколко години. Учените са затруднени да ги проследят в естествената им среда. Смята се, че около 300 се разхождат из своя ареал и може би малко повече живеят и се размножават в зоопаркове по света.
"Много е трудно да бъдат открити ягуари сред природата. Те могат да се спотайват до човек, без той да ги усети дори за секунда.
Ягуарът е тих и потъва в сенките, а последните години ние, хората, го предизвикахме да се скрие още по-дъбоко в тях", казва американски биолог.
Преди 2 г. беше оповестена програма, разработвана от бразилското правителство за клониране на застрашени от изчезване животински видове, начело с ягуара.
По план резултатите нямали за цел увеличаване на тяхната популация, а по-скоро застраховане от пълното им изчезване.

Суперстрелци в Сибир целят
рисове право в окото 

от НАСКО МАНДАДЖИЕВ

В най-суровите кътчета на далечен Сибир се подвизават суперстрелци, които ловуват рисове, белки, норки и други животни, преследвани заради ценната им кожа. Задачата на тези суперпрофесионалисти е да уцелят животното в окото, за да не повредят кожата. Със сигурност опитните преследвачи на редкия дивеч биха се запознали с българския ловец Денко Цанков, който уцели ягуара Алонсо в главата. Журналистът Наско Мандаджиев е имал среща с един от тези ловци, за които повечето хора въобще не са и чували. Представяме ви неговия увлекателен разказ.
"По времето на комунизма ми беше възложено да пиша за сибирските дървосекачи. Пътуването ми бе до сечище, намиращо се току до Полярния кръг. Трябваше да пътувам с шлеп, натоварен със 100 хил. бутилки българско вино "Меча кръв". Медвежья кровь", а моите съпро вождащи щяха да бъдат двама московски студенти по журналистика. Беше началото на юни. Кацнах на летище Ханти-Мансийск, където
градусите през деня достигаха 18
Предстоеше ми да изживея неописуемите полярни дни, когато слънцето стои залепнало цял месец на хоризонта. Запознах се с Евгени «Гена» и Александър «Саша», те ме заведоха на порта на Иртиш, притока на Об, където чакаше шлепът, закачен за влекач. Как и с какво нашето вино бе превозе но-претоварено дотук, ми остана загадка - навярно бе долетяло с гигантите "Антей" «транспортът на една бутилка вино струва повече от нея, но кога Съветска Русия се е интересувала от горивни разходи».
Екипажът се състоеше от двама души - рулевия и капитана, който бе взел на разходка и жена си с двете си деца.
Пътуването ни по великата река щеше да трае четири дни и имаше за краен пункт селището Салехард, в чийто район работеха "лесорубите" - дървосекачите. Заредиха се дългите и монотонни часове на плаването, движехме се край брегове, гъсто обрасли със сибирската лиственица. С капитана и семейството му не общувахме «те си стояха във влекача», четяхме, играехме шах на палубата или просто зяпахме околността. Към храненето си прибавяхме и бутилки вино, пиехме си, без да ги броим. Всичко вървеше нормално, докато откъм брега към нас заплава лодка еднодръвка с мъж, облечен с кожи и също с кожен калпак. Капитанът каза на рулевия да спре, мъжът привърза лодчицата и се качи на борда. Изненадах се на жеста, после ми обясниха, че спирането е задължително. Това са местни жители - ненци, на които работата е да отстрелват гризачи с ценни кожи. Ловуват далеч от селищата си, понякога прекарват в тайгата с дни и минаващите транспорти са длъжни да спират и да ги снабдяват с провизии. Приближи се сибирякът към Гената, загледа го с опънатите очи и рече "Давай водку." Нашият кимна отрицателно и обясни, че на кораба има само вино и ако гостът пожелае, може да получи колкото иска. Ненецът го изслуша, загледа ботушите си и попи та сурово: "А где водка?". Явно, за него нямаше друга напитка. Защо ли? По-късно разбрах подробностите. Ловът на норки, белки, самури, рисове и др. бил изключително сложно дело, което могли да вършат само суперстрелци. Пробитата от куршум кожа не се приемала и се налагало животното да бъде отстрелвано единствено в окото. За което е нужно целодневно бдение зад и под дърветата. А как "снайперистът" ще издържи часове по корем или гръб на снега или на вкочанената земя, ако в шубата си няма нещо за сгряване? Мислех, че загрява повече виното, но, изглежда, метаболизмът на охотника е бил друг. Сибирякът изобщо не допускаше коскоджамити кораб да плава с дни по реката без водка. Просто бе сигурен, че го лъжем и я крием.
Оттук нататък започна екшънът. "Дръпнатият" не поиска друго, сви ядно вежди,
прехвърли се в лодката, отдалечи се и откри огън
А трюмът бе препълнен с кашони и огромна пирамида бе наредена и върху палубата. Залегнахме, от влекача капитанът ни ръкомахаше стреснат, още не бе разбрал инцидента. Над нас засвириха куршуми, удряха се в пирамидата и за минута палубата се покри със строшени бутилки, разкъсани кашони и всичко това бе обилно полято от винена река. А ловците си носят цели торби с патрони. Мина му гневът на сибиряка, спря стрелбата и потъна в крайбрежния шумак. А ние се захванахме с чистене и миене като много стъкло отиде на дъното на Об. На брега склададжията преброи загубите, липсваха три хиляди бутилки. По-късно разбрахме, че планираните загуби за подобни курсове били големи."