Ако депутатите бяха ученици, българското Народно събрание нямаше да просъществува и месец и много отдавна щеше да бъде дисциплинарно закрито.
И причина за това не е сравнение в качеството на работа между образователната система и парламента, а най-елементарна сметка за правилника и дисциплината на тези две "работни места".
Нямаше как да не се замисля по този въпрос, когато видях, че депутатите в 42-рото Народно събрание са тотални рекордьори по глоби за безпричинни отсъствия от заседания - цели 663 441 лева. В рамките на 12 месеца те са натрупали общо над 2500 неприсъствия, което прави средно по 10,4 на всеки депутат.
Ако надникнем в Правилника за дейността на училището, виждаме, че при такъв актив класният ръководител вече е изпратил няколко пъти предупредителни писма на родителите, извикал ги е на разговор с педагогическия съветник, след това с директора, той от своя страна им е направил официална забележка, а когато цифрата "неизвинени" се закръгли на 10, както е в случая с нашите депутати - ученикът получава жълт картон - последно предупреждение за преместване в друго училище.
Още само 5 отсъствия и тийнейджърът вижда най-страшното нещо за всеки футболист - червен картон в лицето. Това обаче, което е страшно за един ученик и за всяка легенда от зеления терен, е абсолютно "чири-рики" за разпасания отбор на българското Народно събрание.
И за да разберете колко съм прав, тук трябва да направим още едно важно уточнение - ученикът получава неизвинено отсъствие не дори ако пропусне 45-минутния урок, а когато закъснее за него с повече от 15 минути. Докато в същото време депутатът се уличава в "безпричинно отсъствие", когато пропусне заседанието, което както и да го тълкуваме, си означава отсъствие от целия работен ден.
В
училището всъщност това провинение винаги се е наричало "бягство". Не е ясно защо този термин не се въведе официално и за парламента, защото сухата статистика от последното десетилетие показва, че дисциплината там направо рухва и от 2004 г. до сега "бягствата на депутатите от час" са се увеличи цели 10 пъти.
Глобите им за отсъствия са били първоначално 70 хиляди лева, през 2010 г. - 166 хиляди, само две години по-късно те вече са двойно повече - 300 хиляди лева, а след още 24 месеца - отново двоен скок, за да стигнат рекорда от 663 441 лева.
Ето как в сухи цифри виждаме един отдавна известен факт - народните ни представители работят не само все по-некачествено, но и все по-малко. В същото време бюджетът на парламента с години непрестанно расте, а с него и заплатите на депутатите. Те продължават да хапват най-евтините кюфтета и да се возят в непрекъснато обновяван немски автопарк, при положение че по заслуги не се класират и за най-нискотарифния превоз.
Явно е, че властта ги главозамайва, депутатската карта ги изпълва с възбуда и мандатът, който им е даден от нас, им служи основно за постигане на лични и тясно партийни (икономически) цели.
Така никому неизвестни до вчера хора, докарани от партията в големия град, вместо да измислят и приемат полезни закони в пленарна зала и в комисии, някъде в столицата размахват важно депутатската карта и лобират по цял ден в заведенията около площад "Народно събрание".
И щом тази мода става все по-заразителна, явно правилникът не е адекватен така както този за дейността на училищата.
Ако той беше приложен за парламента, Народното събрание наистина щеше да бъде закрито след месец.