- От доста време не сте давали интервюта, проф. Трифонов. Заради предстоящия 15-годишен юбилей на вашия Естествен театър (ЕТ) "Трифонов и Гундеров" ли решихте да нарушите мълчанието?
- Така е. Щом се касае за изкуството, наречено театър, ще говоря с удоволствие. Естественият театър се роди в 1999 година , след като собственикът на пловдивския ресторант-градина "Разминавка" г-н Дончо Палавеев , потомък на стар копривщенски род, издигна дъсчена сцена в двора на ресторант-градината с намерение да забавлява публиката. С други думи, ако ЕТ е създаден да забавлява публиката по време на вечеря, той
се различава от намеренията на изкуствения театър,
поставил си за цел да разплаква публиката ... и то не само по време на вечеря. "Тия ни разплакаха майката" е най-чуваната реплика след представление на изкуствения театър, докато спектаклите на естествения театър са сравнявани с вкусно ястие в изискан ресторант, заради което многократно са посещавани представленията.
- Емблемата на ЕТ е най-вкусната ядлива гъба "булка". Тя не символизира ли непрекъснатия стремеж на младоженеца към повторение?
- Разбира се. Опита ли от "булката", младоженецът не спира да повтаря, да потретва и почетвъртва, докато логото на Изкуствения театър е "червената мухоморка", която напомня непрекъснатия стремеж на младоженеца към "вечния мир" - опита ли от мухоморката, младоженецът и да иска да потрети, не може да повтори. От там и почитателите на Естествения театър се наричат "естети".
- Започнахте с пиесата на Вацлав Хавел "Аудиенция" в Пловдив. Продължихте в София, сцените на българските културни центрове в Будапеща, Берлин, Братислава Виена и Прага. Докъде стигнахте в съвместната работа с режисьора Николай Гундеров?
- Апогеят на естествения театър съвпадна с идването на г-н Павел Васев като директор в Народния театър "Иван Вазов", включил "Аудиенция " в репертоара му (камерна сцена на четвъртия етаж"), а
залезът дойде с изгрева на новия директор,
който сваляйки "Аудиенция" от афиша на театъра, сякаш доказва смисъла на пословицата "Всяко зло за добро". Николай заминава да учи режисура в Пражката академия за изящни изкуства, а Трифонов продължава традициите на ЕТ у нас, дооформяйки създадения от Гундеров стил на правостояща комедия", при който изпълнителят изправен забавлява насядалата публика със собственоръчно написан текст. С текста "Западна Германия - Отечество мое" Трифонов достига до българските културни общности, разположени и по най-западното крайбрежие на САЩ и Канада. Това - до паметната 2006 година, когато отново назначават г-н Павел Васев за директор, този път на Сатиричния театър, канейки Гундеров за режисьор на Трифонов и Поппандов на пиесата "Детектор на лъжата " и сякаш спасява от удавяне идеите на ЕТ. Между другото освен че говори немски, руски, сръбски и свири на пиано, г-н Васев е бивш юношески шампион по плуване и дипломиран воден спасител.
Идеите на ЕТ щяха да се осъществят напълно в следващата премиера на Гундеров "Позорище", но новата смяна на директора Васев, довела до падането на "Позорище" броим като катастрофа за ЕТ.
- В този контекст можем ли да смятаме отвореното писмо до тогавашния министър на културата за последна изява на ЕТ "Трифоноф и Гундеров"?
- След директорската рокада Гундеров постави като външна продукция пиесата "Натрапникът",
свалена на пълен салон
от следващото директорско недоразумение. Натирен като натрапник зам.-директорът на ЕТ "Трифоноф и Гундероф" направи в Чехия множество успешни представления, за които билетите бяха продадени предварително. А "Слуга на двама господари" на театъра в Оломоуц му донесе Наградата на публиката за най-добра комедия от Гранд фестивала на смеха в любимия на Ярослав Хашек град Пардубице . Същият град е избран за място на действие в пиесата на Вацлав Хавел "Аудиенция", послужила като постамент при създаването на Естествения театър.
- Не е тайна ,че в периода 1975/78 година покойният чешки президент е бил въдворен като търкаляч на бурета именно в Пардубице.
- Ако Илия Минев (българският Нелсън Мандела) подобно на Вацлав Хавел бе избран за президент на България след 1989 година, щяхме да знаем и за него къде е въдворяван и затварян в продължение на 20 години.
- Нима след "Натрапникът" за Гундеров не е имало "поле за изява" в България? Неговият "Детектор на лъжата" с Ваше участие се играе повече от седем години на софийска сцена.
- Тази година като автор на пиесата "Сълза в супермаркета" той спечели анонимния конкурс на Театър 199, а съавторството му с Димитър Събов му донесе Наградата за драматургия на Международния фестивал "Нова българска драма" за пиесата "Хористи", чието поставяне предстои в Театър "Пилзен", Чехия, известен с международния си театрален фестивал. Така че ЕТ и да го няма , вкусът му на неповторимост се усеща.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"