Вече съм сигурен - българските футболни съдии са направо песен, те са ангели в сравнение с тези, които свирят на световното в Бразилия. А тези там се водят за пълни отличници, имат се за безгрешни, за единствени. Изкарани са от инкубатор за гении. Подбирани са по специална рецепта. И, както се казва, един тъч да си сбъркал и ще гледаш страната на Пеле и Гаринча по телевизора. И в този ред на мисли време е и би било честно оттук нататък цялата злоба и брутално оплюване срещу родните рефери да приключи. И така
ще бъде добре
за BG футбола,
за всички, които обичат играта. Двайсет години ги правихме на мармалад и им вменихме всичко най-долно. Изкарахме всичките си комплекси върху тях. Обрисувахме ги с какви ли не сребристозлатни епитети, които да ти е неудобно дори да си ги помислиш. Псувахме ги, все едно са недезинфекцирани бездомни същества до казан. Треньори и публика се състезаваха кой по -, най- ... с тях. Футболистите си ги млатеха, все едно си правят фитнес с тях. Вестниците направо си ги почваха от първа до последна страница и обратно. А телевизиите ги изправяха в праймтайма за назидание на бъдещите бодри поколения. Те нямаха живот тук. И продължава да е така. И сякаш се движат напук, за да докажат, че и в такава среда са могли
да останат живи
и да дишат въздух
Все едно са представители на някакъв таен, вселенски експеримент. Двайсет години и повече се чудя как някой в тази страна изобщо е искал, е мечтал да стане футболен съдия. Как въобще му е хрумвало това. Как изобщо роднините, близките му, приятелите му са се съгласявали, като много добре и той, и те са знаели, че още преди да е свирил първа свирка, по-голяма свиня, нерез, изрод, боклук «това са само софтопределения от уважение към читателя» от него няма. Няма и да има никога на този свят. Та той просто отива на доброволно заколение, на ешафода. И това е само преди първия съдийски сигнал. А след последния думите няма да стигнат. А може би и никому не е необходимо, защото ще се минат всички граници на приличие. И в момента разсъждавам единствено и само за "А" и "Б" групите. А надолу какво е - не смея и да мисля. Защото, ако се замисля, вече влизам във филм на ужасите, произведен с малък бюджет, предвиден за разпространение единствено по видеомонитори на рейсове и самолети. И сега, тук някъде, предварително се препарирам. Целият ми организъм се разпада, представяйки си: ами
ако български съдия
бе направил това,
което направиха и вероятно ще продължават да правят «първенството е още в началото» негови колеги на най-авторитетния футболен форум? Само че това да се случи тук, по родните терени! И се питам с огромно притеснение какво щеше да стане? И пак с подобно притеснение и направо с болка си отговарям - този човек след края на двубоя, вече нямаше да е човек, а подобие на такъв. И той задължително трябваше да си смени паспорта, рождената дата, гласните струни, прическата, очите, тембъра, носа... Отделно да си направи няколко глобални пластични операции, после да се качи на самолета и - беж. Защото за него повече живот, въздух няма тук. Защото той щеше да бъде провъзгласен за най-големия престъпник, който е сложил в малкия си джоб половината роден ъндърграунд. А другата половина е въпрос на време. Българските футболни рефери със сигурност имат своите слабости и грешки. Със сигурност на някои от тях през последните двайсет повече години сънищата им не са били чисти. Със сигурност и днес, и утре ще има такива. А и в една държава, която е подпухнала от корупция, няма как точно футболните съдии да бъдат неопетнени. Махам това настрана, защото е съвсем друга тема. И си мисля, че сега на фона на съдийството в Бразилия, на фона на първенства, които се имат за първокласни и всички ние ги следим по телевизорите,
тук съдийството изобщо не е по-лошо
Дори точно обратното. И май дойде време и футболисти, и треньори, и публика, и журналисти да си го признаем. И да търсим проблемите на българския футбол някъде другаде.