Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Елин Рахнев
Елин Рахнев
Нямам представа на кого е дошло в главата в България да има абитуриентски балове и по-точно - да се случват по този начин. Но вече съм сигурен, че този човек сигурно много съжалява за това, защото си е направо за съд.
По-голяма простотия, пошлост, безсмислие няма и не е измислено, струва ми се, не само тук, а и по света. И шансовете някъде да се повтори са минимални. Каквото и да се каже и напише, никога, ама никога няма да е достатъчно. Няма да стигне мастилото на химикалката. Клавиатурата на лаптопа ще блокира напълно.
Имам неприятното усещане, че с всяка следваща година май нещата стават все по-жалки и безпардонни. И направо ескалират. Баловете отдавна се превърнаха в апотеоз на тоталния кич, на чалгата и срутените ценности и нрави. Това не е празник на хора, които са завършили средното си образование, а по-скоро
ревю на безсмислената суета
И през струващата стотици левове рокля на някоя абитуриентка, през лъскавото возило на някой абитуриент можем да видим къде се намираме сега. Никъде. Защото в тези балове лъсват мечтите и въжделенията и това е най-жалкото и жестокото.
А прагът на мечтите е точно до там - до парцала, лимузината и още едно-две неща.
Тези балове са абсолютна огледална версия на всичко най-низко, което се случи през прехода - изтикването на хората на духа в ъгъла и официализирането на някаква странна интелигенция. Но най-вече са огромен букет от комплекси, които явно трябва да износваме прегърбени.
За поредна година напълно се втрещих от това, което се случваше по улиците на София. Изобщо не смятам, че в мисленето ми има някакъв поколенчески момент - просто фактите и събитията са налице. Те са неоспорими.
И трябва да си сляп и глух, за да не разбереш за какво става дума. Трябва да си някакъв абсолютен невежа, за да не го усетиш. Да не разбереш, че това е дъното на дъното. Жестоко се излагаме и пред себе си, и пред другите. Сега Франция ни се смее, а утре - и целият свят. И са абсолютно прави. И почти на шега, почти наистина
този парад на простотията трябва да бъде спрян със закон,
ако поне малко се самоуважаваме като нация и държава, като всичко.
Няма нищо страшно това безмерно извращение най-накрая да бъде зачеркнато - веднъж завинаги. То вече придоби някакви гротескни форми. Да, тази идея вероятно ще има и много опоненти. Но повече от сигурно е, че който посегне да го направи, ще остане със златни букви в историята.
Има хиляди други начини да бъдат изразени и радост, и усмивка, и всичко, което човек иска. А не като сега - сякаш някакви праплемена са дошли в цивилизацията и искат да я съсипят с викове и нечленоразделно хриптене.
Напълно разбирам чужденците, които си гълтат езика при тази гледка, пред този пейзаж, пред този разгул. Предполагам, че правят културен шок и поне една година след това заспиват със силна доза приспивателни. Ако изобщо ги хване сън. Ако изобщо са оживели. И както се казва, всичко има някакви граници. Тук през пролетните дни, те се преминават отвсякъде. Всичко е опорочено и вони кофти.
Не искам изобщо да разсъждавам за
хвърлените на вятъра стотици хиляди левове
във време на тотална криза. Точно в такива болни времена това звучи повече от нелепо и гнусно. Говори за всякаква липса на вътрешна култура, възпитание, за липса на първите седем години. Звучи като някаква дебелашка парвенющина, която явно става все по-модерна, уважавана и ценена.
Тези тонове пари можеха спокойно да отидат за някакви благородни каузи, както преди време решиха да направят абитуриентите от едно столично училище - вместо да си купуват бални дрехи, дариха пари на болни деца. Защо никой не ги последва? Защо никой не видя в това нещо, което трябва да се продължи и развие. Защо умря още в зародиш, макар че всички медии застанаха вкупом зад тази идея? Защо?