След празниците екип на Руската телевизия пристига в България, за да заснеме 11-сериен документален филм за пророчицата Ванга.
Помолиха ме да им съдействам. Откликнах веднага на молбата да ги свържа с хора, на които леля Ванга е помогнала. Било за здравословен проблем, било за бизнес. С една дума, за чисто човешки неща.
Руската православна църква, доколкото разбрах, е одобрила начинанието. А в Русия църквата е много по -силна и по-ортодоксална. Там пророческата дарба и сила на леля Ванга са признати. Хората я обичат.
А нашата църква как ли ще реагира, когато сигурно ще я потърсят за мнение. Настръхвам при мисълта какво може да стане. Църквата няма да пропусне да се изложи. Убедена съм в това.
Веднага след разговора с руските документалисти си зададох въпроса - а защо досега нито един български режисьор или телевизия не се сети да направи някакъв филм. Леля Ванга беше национално богатство и едва ли някой ще ме опровергае. Но може и да се намерят и такива.
Разбрах, че Българската национална телевизия спира руския сериал за леля Ванга с мотив да не дразнят Православната църква преди Великден. Имало такова предложение от нейни служители, които пишат по религиозни въпроси. Не приемам такова крайно решение - да се спре филмът с несериозен аргумент. Колкото и да е ценен този кадър, който е дал предложението. Звучи ми страшно фалшиво. Недоумявам. За мен това е престараване. Едва ли със спирането на филма Бог ще бъде по-милостив към тези, които са настоявали излъчването да бъде прекратено за християнския празник.
Имаше документални филми за Ванга с големи претенции. Като този на Тадаръкова. Рекламата беше кошмарна. Тя като автор навлезе в едно лично пространство само и само да събира зрителска аудитория. Във филма се говореха откровени глупости. Чрез тези филми
родствениците на пророчицата наливаха масло в кандилото на църквата
Днес обществото ни е болно. И действително имаме нужда от помощта на леля Ванга. Дори ние, които я познавахме, вярвахме й на сто процента и я обичахме, когато тя нещо ни препоръчваше, не го изпълнявахме. И намирахме оправдание пред нея. Изплъзвахме се заради човешката си слабост. Защото е най-трудно да победиш себе си. Тогава ще победиш света. Когато я няма, осъзнаваме колко ни липсва и какво национално богатство сме загубили в нейно лице. С всеки изминал ден осъзнавам, че не сме я заслужавали. И тя напусна този свят, много натъжена за съдбата на България. Веднъж проплака и каза: "Ке страда България, ке страда, защото сме неверници."
Политиците също ходеха при нея. Понякога злоупотребяваха с това, което им е казала. И не изпълняваха това, което им е казала. Ванга говореше и на тях и на хората с притчи. От рода на Удари самара, да се сети магарето". Нейните послания винаги бяха ясни за един средноинтелигентен човек.
Най-много я болеше, когато я третираха с присмех, че си играе с кукли.
Така пишеше в книги за нея. Действително тя събираше кукли, но ги раздаваше в чували в домове за деца и детски градини.
Леля Ванга говореше най-много за вярата. Наричаше Рилския манастир втори Йерусалим. А какво се получи - точно църквата я заклейми от жестоко, по-жестоко. Може би защото тя говореше за една истинска вяра, която днес липсва. Която би ни възпряла нас, а най-вече политиците да грешат с властта и управлението в България.
Църквата търси греховете на Ванга. Постоянно. Не можеше да й прости, че улавя енергии, които за нас са непознати. Чужди. Затова я отричаме. А църквата има ли грешки, дали изобщо си дава сметка за тях. Свидетели сме на непрекъснати скандали в църквата. Те бълват с всеки изминал ден. Но където има комин, ще има и пушек. Но в края на краищата тези крамоли и препирни ще отблъснат и хората, които търсят опората на църквата като морален стожер на нацията. Но
истинският вярващ няма нужда от посредници с Бога,
каквито са свещенослужителите. Вместо да бъдат пример за вярващите, те са негативен пример заради скъпите и луксозни коли. Явно на тези архиереи нищо човешко не им е чуждо. Глупаво е!

Какво още споделя известния спортен деятел и политик за Ванга и отношението на Църквата към нея, четете само в новия брой на в. "168 часа"