Телевизионният водещ Антон Хекимян обича дългите разходки в парк "Заимов", защото чувства особената красота и специалния дух на любимото си място в София. Точно там е уговорката ни да се видим, за да поговорим. Няма и следа от боя по себе си, въпреки че е боядисал няколко пейки по време на пролетното почистване на София, което е подкрепено от телевизията. Датата е първи април и сме му подготвили шеговита изненада. Предупреждаваме, че трябва да го снимаме за нашата несъществуваща рубрика "Секси без дрехи" и ще трябва по-късно да позира без риза.
"Така ли? Нямате ли рубрика "Секси, но с дрехи", изненадан, но не и притеснен отговаря Хекимян. Бързо го поздравяваме за Деня на шегата и развеселен от факта, че се е хванал на номера, той ни отвежда към слънчева маса в любимото си кафене.  

- Антоне, длъжен си да извадиш най-интересното от своите гости. Имаш ли си трик, с който да ги предразположиш?
- Обичам да съм честен с тях. Още в предварителните разговори им обясняваме за какво искам да си говорим и те или приемат, или отказват. Не бих си позволил да поканя с уговорката, че ще си говорим за звездите и Луната, а впоследствие ще им задавам неудобни въпроси. Държа да гледам събеседника си
право в очите
и да съм директен с него. Следейки го с очи, мога да видя накъде клони, дали бяга, дали му е неудобно, или неприятно. Зрителите харесват откровеността. Телевизията е като лупа. Едно време самите телевизори бяха издути като лупи, а сега, колкото и да са плоски, действат по същия начин. Увеличават и подсилват, но не прикриват.
- Харесваш ли се, когато се гледаш на екрана?
- Рядко се гледам. Преди си гледах по-интересните репортажи. Не обичам да го правя, но са ме съветвали, че трябва, защото по този начин виждаш и коригираш детайли в поведението си. Знам, че греша, щом го направя, и не ми е необходимо после да го виждам, за да разбера. При живото предаване е трудно да бъдеш перфектен.
- Спомняш ли си как мина първият ти репортаж?
- Да, беше за едни аквариумни рибки. Имаше изложба в Ботаническата градина пред Софийския университет. Човекът, с когото разговарях, имаше много странно име, което още помня - Венет Струнджев. Направих титанично дълго интервю, което всъщност трябваше да е дълго минута и трийсет.
- Впоследствие изпадал ли си в непредвидени, дори екстремни ситуации в работата си?
- Дръпнаха ме в ледените води на Тунджа по време на Богоявление. Но аз така или иначе исках да влизам. Преди това си бях изгубил едната обувка по време на мъжкото хоро. Бях подготвен и си имах резервен комплект дрехи. Тогава там строяха бент и работниците ми я бяха открили, изпрали и при следващото ми ходене в Калофер ми я върнаха. На живо винаги е екстремно. Бях развълнуван при събитията около Народното събрание. Особено в началото, когато имаше повече екшън и когато си насред кипежа, можеш да усетиш адреналина на професията.
- Кои са най-ценните ти срещи?
- Говорил съм си и с баба Пена, и с Лили Иванова. Много хора ми казват: Ти имаш шанса да срещаш известни хора. Наистина се радвам, че имах възможност да опозная отблизо и Лили Иванова, и Сезария Авора - невероятна певица от Кабо Верде. За съжаление тя почина. Но също толкова ценни са за мен и срещите с обикновените хора, никому неизвестните герои на деня. Такъв е отец Атанас от Родопите, който сякаш е излязъл от Библията. Човек с призвание, който на 94 години проповядва и е открил и следва съдбата си. Харесвам личностите, които следват пътя си. Баба Тодорка от село Невестино е последната мадона на Майстора и е един страхотен, натурален човек. Почукахме й на вратата без предупреждение, а тя ни покани, разказва, пече картофи, вари компоти и разказва. Съвсем битова и пасторална история на една героиня. В думите й се криеше истината. Която няма да намерите в разговор с политик или престъпник, каквото и да се решат да признаят. Смятам, че не само аз, а и всички останали
се интересуват повече от неизвестните герои на живота
- Внимаваше ли какво питаш Лили при интервюто си с нея?
- Не се притеснявах от нея. Тя сама се шегува със себе си, с годините си и с всичко останало, за което опонентите й се опитват да я засегнат.
- Изтъкна все хубави страни на телевизията, но съществува ли за теб и опасното лице на професията?
- Всеки път, когато съм правил репортаж тип разследване, съм си мислил, че може би не трябва да стигам твърде далеч и да си печеля врагове. Нормално и човешко е да си задаваш въпроси, преди да се захванеш с каквото и да е. Изкривената действителност, в която живеем, ни е научила, че всяко чудо е за три дни. Какъвто и скандал да се разкрие, минава и заминава, но си длъжен да търсиш истината. Иначе я няма тръпката от професията. Мои близки постоянно ми казват: "Стига вече си ги питал политиците за пари." Според мен въпросът с парите е най-уязвимото на хората, които няма как да докажат финансовото си състояние. Затова трябва да бъде задаван.
- Някога работил ли си нещо друго?
- Не съм се занимавал с друго, но мога да върша всякаква работа. Журналистиката ми е на сърце и се радвам, че получих шанс. Смятам, че се справям сравнително добре, но имам какво още да уча. За кратко мислех да кандидатствам в НАТФИЗ, но се отказах.
Прецених, че трябва да съм малко по-шантав
Не че донякъде не съм. Освен това не мога да помня текстове наизуст. Като цяло залагам на импровизацията, но с Шекспир ще ми е трудно, колкото и да съм добър.

- Родителите ти не ти ли въздействаха на избора?
- Те винаги са ме оставяли да решавам сам. Когато кандидатствах журналистика, баща ми ме посъветва да избера нещо, което ще ми даде професия. Той все пак е арменец, а те са златари, банкери, обущари, финансисти и т.н. При тях трябва да се залага на сигурно, а журналистиката е малко или много по- рискова.
- Остава ли ти време за твоята половинка Василена?
- През почивните дни хич не се виждаме заради работата, но наваксваме през седмицата. Ще ми се да попътуваме в скоро време и се надявам, че ще съчетаем графиците си, защото и тя работи доста. Въпреки това ми е казвала, че аз освен всичко и много говоря за работата извън нея. Всяка жена иска да е на първо място в живота на мъжа. Моя колежка беше написала, че съм женен успешно и най-дългата ми връзка е с Би Ти Ви. В началото не си вземах отпуск, защото се чудех какво ще правя през това време. Но вече знам, че е хубаво някой да те топли в студените зимни нощи, когато се прибираш от работа.
- Как се запознахте?
- Имах някакъв отпуск и използвах момента да отида на море точно след изборите и преди да започнат протестите. Реших да си подаря една почивка в Свети Влас. Там се срещнахме за първи път. Щом видях Василена, моментално я харесах.
Винаги се влюбвам от пръв поглед
и този път не изневерих на себе си. Според мен всичко зависи от погледа. Има хора, на които душата им е в очите и ако успееш да осъществиш контакт с нея, нещата се случват. Гоненето при мъжете и жените също е приятен елемент, но е по-добре да станете жертва на взаимно привличане.
- Има ли нещо, което те отблъсква у жените и у хората изобщо?
- Няма добри и лоши хора. Има неподходящи за теб, които са идеални за някой друг. Избягвам личности, които мислят стандартно и са конформисти. Такива, които не могат да видят по-далеч от собствения си свят.
- Замислял ли си се вече за деца?
- Когато се прибирам в Стара Загора и глезя племенниците си Ивайла и Зорница, ми се приисква да имам деца. Сестра ми все повтаря, че вече ми е време да се възпроизведа. Сигурен съм, че първото ми дете ще е момче.
- Кога плака за последно?
- Веднъж гледах по телевизията предаването на Наталия Симеонова. Историята беше за едно малко момиченце с увреждания, което мечтаеше да стане тв водеща. Наталия й занесе подаръци, а детето говореше като голям човек. Беше много усмихнато дете за разлика от много други, които са доста нацупени, а имат всичко. Е, тогава плаках. Такива истории ми късат сърцето. Виждам едни хора, които нямат пари, но не са се отказали. Много американско звучи идеята за силния дух, но като го видиш, не можеш да го отречеш.
- Кой е най-големият ти страх?
- Нямам такъв. Може би само имам ужас от жаби. Даже бяха писали, че крещя, когато ги видя, което не е така. Може би е, защото като много малък паднах в един дълбок трап, незаровен и пълен с вода, на село. Измъкнах се сам и нямах наранявания, но, изглежда, съм се уплашил доста. Веднъж пък ме блъсна кола. По-скоро ме закачи за крака, но ме срина на земята. По принцип
се вълнувам, притеснявам се, но не се страхувам
Упорит съм и гледам да не се отказвам, когато искам нещо.
- Спортуваш ли друго освен фитнес?
- Не ми остава време за друго, а и фитнесът ми дава нужния тонус. Освен него и постя. Смятам, че наистина сме това, което ядем.
- Кой е най-интересният ти сън, за който си спомняш?
- Рядко помня, но иначе сънувам пълнометражни филми със сюжети. И винаги всичко свършва като в някой трилър с надпис "Следва продължение".
Веднъж пък бях убеден, че при мен има извънземни. Сънувам, че се събуждам, но не мога да мръдна, а пред мен блести страхотна светлина. В полубудно състояние съм, но тялото ми спи, а мозъкът блокира движенията и се чувствам точно като прикован от извънземни. Истината е, че това бяха светлините от една нова сграда близо до Южния парк. Но след това и друг човек спа в същото легло и стая, а на другия ден беше убеден, че са идвали извънземни. Много се смеем с приятели на тази история.
- Можеш да се пробваш като сценарист с такова въображение.
- Бих направил някакъв вид филм или поредица, защото смятам, че трябва да се разказват човешки истории. Когато човек има набито око и може да забелязва детайлите, е възможно да се получи интересен продукт. В бъдеще може би ще го обмисля по-конкретно, но си има тайни на занаята, които първо трябва да науча.