Понякога ми се струва, че Волен Сидеров има задачата да създава лоша слава на уискито. Или може би на кокаина? Нека не съдим, защото всички си имаме своите слабости, но не всички имаме смелостта да се снимаме по хаванска пура.
Всички имаме и своите страхове. Като бивш пушач често съм отказвал най-баровски пури, защото живея в ужас да не пропуша отново. Понякога сънувам кошмар, в който паля цигара, събуждам се облян в пот и щастлив осъзнавам, че това е било само сън. И понеже съм комплексар, пурата ми се струва израз на фройдистка орална фиксация.
Когато пушех, предпочитах да се правя на интересен с лула. Тя според мен е нещо по-уравновесено и мъдро. Сталин пуши лула. Лули пушат Айнщайн, Грета Гарбо, Марк Твен, Стефан Продев. Щом захапе лулата, човек вече е половин писател или поне професор.
Фройд е с лула на всички снимки и портрети и може би затова е отминал мръсните й димящи тайни. Все едно сам да си разкрие подсъзнателното досие. Не е ли симптоматично, че Фройд ни е завещал едни генитални разкрития за всички предмети и форми, с изключение на това, което е било в постоянен допир с устата му?
Затова на младини смятах, че
пушачът на лула
няма комплекси,
той е спокоен и мъдър като Конфуций. Но чак сега разбирам, че щях да съм по-интересен с пура между зъбите като Волен. С пури ни се представят Шварценегер и Сталоун, Фидел Кастро, Бил Клинтън, Бойко Борисов - все екшън герои, чиито мускули дамите предпочитат да опипват. Чърчил също държи пура в лявата ръка, докато прави знака на СДС с показалеца и средния пръст. Това е знакът на победата над Хитлер, този ренегат пушач.
Като говорим за комплекси, трябва да е ясно, че някои изпитват клаустрофобия (страх от затворени пространства), други - акрофобия (страх от височини), но най-болезнената комбинация от двете е аерофобията (страх от летене). Хем си на високо, хем си в затворено пространство. Всичко това има дълбока фройдистка същност, като си представим, че самолетът има формата на пура, но вътре си като в утроба, която не спира да жужи.
Уви, Фройд май не е летял със самолет,
иначе сега щяхме да сме наясно. Веднъж пътувах до Лондон, а на съседната седалка бе засукана непозната дама. Щом самолетът хлътна в първата въздушна яма, тя прежълтя, хвана ме за ръката и не ме пусна до Хийтроу. После самолетът кацна и тя спря да ме познава. Такива са жените.
Но ако един политически лидер е аерофоб, никак не му отива да се лови за ръката на съседа по седалка. Особено ако любимият етюд на този лидер е да громи обратните в политиката.

Целият анализ четете в новия брой на в. "168 часа"