Таен син на цар Фердинанд все още обитава фамилната си къща на Лъвов мост в София.
Няма преки доказателства за кръвната му връзка с царя, обявил независимостта на България, но физическата прилика между двамата е удивителна (виж снимките).
Съдбата му е обвита с мистерия, тъй като неизвестният княз гние с години в комунистическите тъмници и лагери. Самият Никола Куртоклиев се усмихва на въпроса дали е таен син на Фердинанд, но не крие близката връзка на семейството си с двореца в началото на ХХ век.
Той е син на важна персона от свитата както на Фердинанд, така и на Борис III.
Баща му, който носи същите имена, е генерал от армията и е заемал поста дворцов маршал
Нещо повече, той се е ползвал с такова доверие от цар Фердинанд, че му е било поверено и възпитанието на престолонаследника, а през 1912 г. Куртоклиев-старши е назначен за флигел-адютант на младия Борис.
Въпреки че е прекарал общо 18 години по затвори и лагери, у възрастния човек не се забелязва и сянка от озлобление. Не е загубил чувството си за хумор и разказва увлекателно за преживяванията си през различните епохи.
"Вярно е, че имаше такива слухове", каза пред "168 часа" 90-годишният Никола Куртоклиев. "Но вижте фактите - моята майка се е омъжила за баща ми през 1923 г., когато съм роден и аз. Завършила е гимназия през 1912 г. в Пловдив, след което за три години е била студентка в Германия и се е върнала някъде през 1918-1919 г. А както е известно, Фердинанд напуска България през 1918 г.", казва той.
"Друг е въпросът, че царят си е имал любовници
Аз самият знам със сигурност за една. Имаше твърдения за Хени Даваджиева, прима балерина на Музикалния театър в средата на 50-те години. За нея казваха, че много приличала на цар Борис. Майка е била телефонистка в двореца.
Не е хубаво да се разпространяват такива клюки, но съм чувал, че и цар Симеон веднъж го засякла някаква жена на име Мариана, която му казала, че е негова сестра. Тя се е родила малко след сватбата на Борис. Така че винаги има подобни истории", усмихва се Куртоклиев.
"Пуснаха подобен слух и за Сирко Станчев, който беше адютант в двореца. Скоро имаше някаква статия, че жена му била любовница на Борис III - нищо общо няма, както и моята майка с Фердинанд", коментира той.
"Баща ми е от 12-и випуск и е служил в Шести пехотен полк, който е бил на мястото на днешния НДК. През 1894 г. се ражда княз Борис и княз Фердинанд, който по това време обикалял полковете, е видял баща ми, харесал го и го взема за негов възпитател.
Благодарение на това имам в архива и много снимки, които никой ги няма. Например имам оригинална снимка, на която княз Борис е на една годинка и е в краката на баща ми на Искъра. През 1912 г., когато Борис става пълнолетен, той е назначен за негов флигел-адютант до 1918 г. , когато става маршал в двореца. Това продължава до 1935 г., когато се пенсионира, а през 1938 г. баща ми почина."
"Дядо ми е убит в Априлското въстание, а аз съм кръстен на баща ми. Когато бях дете на 6-7 години,
царят идваше на гости у нас два-три пъти годишно
Княз Кирил ни гостуваше много по-често. Ако не всяка седмица, през седмица, защото тук живееше и известният състезател по автомобилизъм и мотоциклетизъм Димитър Соколов, с когото бяха приятели. След като се ожениха с Борис през 1930 г.,
царица Йоанна всяка година също събираше децата на свитата
в двореца и ни правеше подаръци", спомня си старецът за контактите си с височайшите особи.
"Когато баща ми почина, царят беше в Англия и на погребението присъстваха само княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Той изпрати съболезнования и вензели, които и досега пазя и могат да се видят окачени върху портрета на баща ми. Оттогава до 1942 г. всяка година царят правеше и панихида за него в дворцовия параклис. Идваше сам, защото царицата и князът бяха католици. След това даваше обяд за мене и майка ми", продължава разказа си Никола Куртоклиев.
"Въпреки потеклото ми, не се присъединих към движението на цар Симеон. Веднага след 10 ноември 1989 г. заминах за САЩ и дълго време бях там - обикалях около 4 месеца. Още тогава ми направи впечатление, че отношението на мнозинството от емигрантите не беше много благоприятно към личността му. Лично аз нямам нищо против него, но той извърши някои ходове... А и много от хората около него не бяха много приемливи."
"Не можеш да назначиш за министър на вътрешните работи Петканов, Шулева и прочие и да пресечеш волята за демократични промени по такъв груб начин", смята Куртоклиев.
"Не бих могъл да кажа, че е сътрудничил на Държавна сигурност, но е факт, че не съм го виждал на сбирките по повод годишнините, които се състояха на 1 февруари на Централните гробища за убитите през 1945 г. общо 67 души регенти, министри и народни представители", казва още той.
"Освен това чичо ми е бил строителен инженер и заедно с цар Фердинанд е един от първите поселници на тогавашната Чамкория - днешния Боровец. Затова ме търсиха и от канцеларията на Галя Гичева във връзка със създаването на музей на царското семейство. Искаха да свидетелствам, защото,
когато цар Фердинанд взема мястото, е бил заедно с чичо ми
и някои други хора. Въпросът беше как е придобит парцелът, който е някъде към 5-6 декара. Ами то е много ясно как е взето. Подкупът не е измислен сега. Общината ги е изръсила, а и Фердинанд са го изръсили и са им дали местата. Няма как да е било другояче, защото това е било неприкосновен горски фонд", споделя той.
"През 1942 г. завърших ШЗО и постъпих в стрелково артилерийско поделение. Беше много нова част, а аз служих на танк МАРК IV без купол", връща се на собствената си биография Куртоклиев.
Издига се в чин, но за зла участ много скоро бляскавите шансове за бъдещето се изпаряват. Превратът на 9 септември 1944 г. го заварва в столицата и като действащ офицер той е изпратен на фронта. Участва в тежки боеве и с бойната си машина в първата фаза на Отечествената война.
Проблемите му започват, когато след победата се връща в София. Започват безпричинни задържания и спънки в гражданската кариера. Въпреки това благодарение на усърдието си и на доброто име сред офицерите Куртоклиев успява да завърши право.
"Още преди това бях започнал да уча медицина, но заради произхода ми не можех да си извадя копие от документите. Помолих мой много близък приятел, чиято къща беше бомбардирана, да свидетелства, че дипломата ми е унищожена и така извадих дубликат. Благодарение на това влязох право и за 2 години и 6 месеца го завърших. Когато започнах стаж като адвокат, вече разбраха, че не съм от техните и започнаха да ми създават проблеми. Затова отидох в един завод в Перник, където станах юрисконсулт", обяснява перипетиите си Куртоклиев.
През цялото време, докато е студент в София, се води изселен заедно с майка си във Враца. Скоро след това идва нова заповед да бъде изселен чак в Тутракан. Иван Охридски, офицер на новата власт, но и негов съвипусник, му помага да смекчи наказанието и поне да избере сам града, в който да се засели. Куртоклиев избира Ловеч. Куриозното е, че
се води изселен от
1949 г. чак до 1990 г.
Заради невъзможните условия в социалистическата родина набеденият за издънка на Кобургите опитва три пъти бягство през граница - два пъти за Гърция и веднъж за Югославия. Все неуспешно. След всеки провал да напусне страната неизменно получава 7-годишна присъда. Затова нямат край и спомените му от социалистическите зандани и лагери.
"Първо ме вкараха в Софийския централен затвор. В килията, в която бях, денонощно се чуваха виковете от побоищата, на които бяха подлагани подследствените от следователите от ДС. След кошмарния престой от 11 месеца до октомври 1950 г. в наказателното отделение с конски вагон, поръсен отвътре с негасена вар, ме закараха в Шуменския затвор.
Бях заедно с много известни политически затворници и се страхувам да не пропусна някой от плеядата борци, които още в края на 40-те и началото на 50-те години отпочнаха борбата срещу тоталитар-болшевизма. С мен пътуваха прокурорът Иван Евтимов Иванчев, полк. Борис Киров Велков, полк. Борис Гергов и полк. Марко Иванов. С всички тях бяхме настанени в една килия. Друга достолепна фигура в наказателното 8-о отделение беше архимандрит Калистрат, игумен на Рилския манастир, осъден по монтиран процес за шпионаж. Действителното му провинение беше, че не е разрешил на
главорезите на Лев Главинчев да извадят останките на цар Борис, но след това те бяха изнесени. Възхищение будеше ген. Иван Попов, заместник- началник на Генералния щаб на българската войска, въпреки че беше превърнат в развалина - със счупени крака след неуспешен опит за самоубийство в Централния затвор", изрежда Куртоклиев.
"Режимът, въведен от началника на затвора Владо Кьоравия, бивш партизанин, беше желязно-садистичен. Получавахме по 360 г хляб на ден и постна чорба. На три месеца ни се полагаха и по 4 кг колет и едно писмо.
Лежането между 6 и 22 часа се наказваше с 14 денонощия карцер. Той представляваше нещо, непобиращо се в човешките представи. При вкарването в карцера, което обикновено става с ритник, на затворника се връчва дъска 30 х 80 см. Водата върху пода е около 10 см и си принуден да стоиш прав, за да не се намокриш.
А убийства на хора в двора на затвора се извършваха 1-2 пъти месечно, но понякога и по 3 пъти. Като по правило - след 23 часа, а редовният екзекутор беше Симеон, възрастен прегърбен надзирател. Труповете отнасяше каруца с бял кон, а падането на хвърлените в нея тела отекваше из целия затвор.
През май 1952 г. за две години ме преместиха на остров Персин - Първи обект, а по-късно и на Втори обект."
Много скоро след освобождаването му, но този път без присъда, е изпратен отново в Белене, вече като лагерист. Поводът е унгарското въстание през 1956 г.
"На 4 ноември 1956 г. в 5 часа на тавана, в който живеех на Лъвов мост, бях събуден от невъобразим шум от разбиване на врати. След 5-6 минути нахлуха 6 души, които викаха да си предам оръжието и бомбите и да седна на един стол с вдигнати ръце. Започна щателен обиск, който продължи 2 часа. Накрая с джип ме откараха в килиите на ДС в Централния затвор",
разказва Куртоклиев.
Следствените действия с него продължават до 24 декември1956 г. Искат да монтират процес за заговор срещу властта, но не успяват. Най-накрая заедно с още 40 души е откаран в етапното на гарата. След два дни пътуване с товарен влак пристигат в Белене. Оттам със салове, теглени от моторница, са прехвърлени на острова.
"Наобиколиха ни около 40 пеши и конни милиционери, които държаха еднометрови тояги. Още с пристигането ни започнаха да ни налагат като зверове. До Втори обект разстоянието е 12 км и за мене беше ясно, че ще ни бият като животни през целия маршрут, затова скроих план. Изостанах от групата и изведнъж се проснах на земята, треперейки като епилептик, получил припадък. Разбира се, върху гърба ми се изсипа барабанен бой от тояги и усетих, че дебелият ми кожух става на парцали. В този миг
чух спасителния вик: "Не го бийте повече, че може да умре!"
Явно милиционерът, който се намеси, знаеше, че епилептици при припадък не трябва да се пипат. Няколко джандари ме хванаха и ме хвърлиха като чувал с картофи в една от каруците", спомня си политзатворникът.
"След около 3 часа наближихме Втори обект. Пред портала ни чакаха капитан Гогов и изчадията адови подофицерите Йонко и "Цар Асен", заобиколени от куп милиционери. Между тях съзрях и русолявия милиционер, който уби намясто затворник само на десетина метра от мене, защото беше си позволил да откъсне стрък киселец, при предишното ми пребиваване в Белене", допълва той.

Когато най-после след три часа пристигнахме в лагера, католическата Коледа, по тогавашния календар, вече беше настъпила.
Днес тя е и наша. Богочовекът се беше родил и въпреки безвремието на тоталитарболшевизма в сърцата ни имаше искрица надежда за спасение", продължава разказа си Никола Куртоклиев.
През зимата често се случва ледоходът да запречва течението на Дунава и островите на българския ГУЛАГ да се наводняват. Така се случва и малко след пристигането му в лагера. Прииждащата леденостудена вода залива всичко, включително и лагерните бараки. В такива случаи
охраната бяга на брега и оставя затворниците на произвола на съдбата
На няколко пъти при подобни инциденти само случайност, като скъсването на дигата откъм румънска страна, спасява лагерниците от удавяне.
"Помещенията бяха изплетени от върбови леси, през които зимно време влизаха ледени ветрове от далечните Карпати. На височината на острова, заобиколени отвсякъде с вода, придошла от наводнението, се събираха лисици, зайци, диви котки и всякакви други животни. Правеше ни силно впечатление, че хищниците не посягаха на зайчетата. Това ни навеждаше на мисълта, че пред евентуалната предстояща смърт всички са равни и хищническият инстинкт не действа. Скоро водата се оттече и всички животни, събрани от инстинкта си за самосъхранение, се пръснаха из острова", споделя бившият лагерист. Въпреки че е изминал повече от половин век, той безпогрешно си спомня имена и събития.
"Условията в Белене бяха зловещи, за храната да не говорим. Първоначално по мое време началник беше капитан Стефан Китов, а зам.-началник - капитан Николов. Началник на първи обект беше Борис Митов, заведущ по линия на Държавна сигурност. Интересното е, че преди Девети септември той беше управител на кабарето "На Кева", но явно е бил комунист и при новата власт е станал лагерен шеф. Всъщност за времето на престоите ми в затвора и лагера на преизподнята Белене се изредиха няколко началници- освен Китов, такива бяха Гогов, Филипов, Томов, ... ", изброява 90-годишният бивш лагерист.
"В интерес на истината Гогов, който беше капитан и след това стана майор,
лично към мене не е проявявал голяма жестокост,
но съм сигурен, че ако ме бяха закарали в Ловеч, където по-късно стана началник, щях да бъда ликвидиран. Така постъпиха например с народния представител от БЗНС "Никола Петков" Любен Боянов. Помня и надзирателите от това време в Белене. Най -страшните, като Газдов, бяха около моя набор", обяснява Никола Куртоклиев.
"На II обект за новата 1957 г. заедно с мене бяха въдворени около 300 лагерници, събрани от цяла България по унгарските събития, като най-опасните люде за болшевишката власт. Монархисти, демократи, социалдемократи, земеделци, анархисти и др. Не бива да се забравя, че
комунистите бяха най-жестоки към собствените си хора
- подчертава той. - Затова, докато бях там, главорезът Лев Главинчев също беше на Белене. Докараха и Денчо Знеполски."
"Защо сме тука? Това едва ли можеха да кажат следователите от Държавна сигурност, но ние със сигурност разбирахме, че сме взети като заложници от болшевиките, и при най-малкото влошаване на положението в Унгария ще се преселим в небитието", обяснява Куртоклиев.
Въпреки нечовешките условия въдворените решават да направят нещо изключително безразсъдно за положението, в което се намират. Така напук на атеистичната власт, която ги е изпратила в лагера, те се сговарят да отбележат великденските празници по подобаващ начин.

"Наближаваха великденските празници. Мина Разпети петък. Точно по това време целият лагерен персонал се държеше особено безмилостно с нас. Режимът в лагера беше изключително строг и безчовечен. За най-малкото провинение карцираха, а 14-дневен карцер на всеки от нас щеше да се отрази пагубно, защото карцерът представляваше нещо ужасно. Подземие на два метра под земята, с тесни влажни килии, по стените на които капеше постоянно вода от снеговете и дъждовете. В подобен карцер на I обект за 9 дни лидерът на Демократическата партия Александър Гергинов предаде Богу дух. Другият му съкилийник в карцера генерал Иван Вълков
изкара 14 дни
и го освободиха
Те бяха лагеристи докато бях в затвора там, а за горното знам от Борис Стоилов, шампион на България по бокс, който е бил по това време заедно с двамата старци", разказва възрастният човек.
"Въпреки че бяхме безправни люде и допълнително обработвани, за да нямаме самочувствие, решихме да отпразнуваме вечерта срещу Възкресение с религиозен обряд", допълва той.
Подготовката започва със закупуване на свещи от лавката, в която освен разни дреболии, няма нищо за ядене. Между лагеристите има и няколко свещеници, които водят службата.
"Имената на всички не мога да си спомня, но двама още помня, дано Бог да упокои душите им. Единият се казваше Иван Пинтев от Алфатар, а другият Христо Минчев от близкия Свищов - продължава той. - Докъм 23,30 ч. лежахме по наровете. Мои съседи бяха Иван Ранков, професор по икономика в Софийския и Варненския университет и Любен Боянов, народен представител от Пазарджик, който, както казах, беше убит в началото на 60-те в лагера в Ловеч.
Към 23,45 ч. се събрахме в средата около варела, в който гореше огън и запалихме свещите.
Свещениците започнаха богослужението,
а ние им пригласяхме, всеки според певческите си възможности. Страхил Гичев, син на Димитър Гичев, с висшето си духовно образование държеше исото. Всички преживяхме възкресението на Богочовека. Около мене пригласяха Петър Кьосеиванов, депутат в разгонения български парламент и брат на министър-председателя д-р Георги Кьосеиванов, и бившият министър-председател Константин Муравиев. Малко по-далече бяха застанали народният представител в Шестото Велико Народно събрание Атанас Лерински и поетът Йосиф Петров. За съжаление днес всички те са покойници", описва ситуацията бившият затворник.
"След около 10 минути по прозорците се накачулиха не по-малко от 30-40 души от охраната с фенери в ръце. Взираха се да разпознаят някои от нас. Въпреки това ние продължихме богослужението докъм 0,30 ч. След това угасихме свещите и се разотидохме по наровете. На сутринта дойдоха, доколкото си спомням, трима следователи от брега и започнаха следствие под ръководството на майор Гогов. Още при влизането в стаята за разпити, скрилият се зад вратата следовател те халосваше с цепеница и ти щеш не щеш падаш на земята. След това те изправя с ритник и започва разпита", спомня си преживяното той.
"Всички участници в богослужението
бяхме вкарани в карцера за по 10 дена
След излизането ни бяхме лишени от правото на колет и посмо на 3 месеца.
Освен това вследствие на случката режимът се затегна изключително много, но великденските свещици грееха душите ни и ни вдъхваха надежда, въпреки безнадеждното болшевишко време, в което живеехме", завършва Куртоклиев.
На 24 и 25 април 1957 г. Държавна сигурност разследва нелегалната Великденска служба в концлагера в Белене. Разпитите са проведени от зам.-началника на отделение ДС в концлагера лейт. Борис Митев и началника на отдел I, управление III-ДС Иван Димитров. Благодарение на разсекретяването на документите на бившата Държавна сигурност до нас е достигнал служебния доклад за случката разказана от Куртоклиев.
Ето как този епизод е описан от разследващите:
"Възползувайки се от добрия режим, предвиден от проекто-правилника на поделението, горепосочените свещеници без всякакво разрешение и знание на ръководството организирват и провеждат религиозен обряд на 20 април 1957 година.
На 20 април през деня свещениците се договарят, че провеждането на обряда следва да се извърши през нощта срещу 21 април в 12 часа. През деня, с изключение на анархистите и още някои други по-възрастни и болни въдворени, всички останали са си купили свещи и се подготвят да участвуват в провеждането на обряда.
Поради това, че свещениците не са в едно помещение, то предварително се договарят за едновременното провеждане на обряда. Точно в 11,30 часа заспалите се събуждат от предварително бодърствуващи въдворени. В първо помещение под ръководството на свещениците се оформява хор за изпълнение на църковни песни "Христос Воскресе". Прочитат текстове от евангелието и призовават богомолците (бивши фашисти, полицаи, жандармеристи, михайловисти, фашисти и др.) за молитва към бога. В същото време оформения хор стои до свещениците. Подготвена е била масичка, покрита отгоре с бяла кърпа, върху която са били нарязани яйца и козунак на дребни парчета.
Точно в 12 часа всички станали прави, запалват свещи като свещеник (...) взема предварително изготвен от него кръст и произнася слово. Хорът изпява "Христос възкресе". След завършването на молитвата и песента, свещеник (...) раздава на всички парче от яйцата и козунака.
По същото време в другото помещение, под ръководството на свещеника (...) се извършва същият обряд. По време на разпита се установи, че
подобни обряди
са били провеждани
и на Нова година,
Бъдни вечер и Заговезни.
За горната проява свещениците подпомогнали организирването и провеждането на обряда, бяха наказани с уединяване за 24 часа. След изтърпяване на наложеното им наказание, бяха извикани отново на разпит, където същите отчетоха вината си и заявиха, че ще преустановят всякаква подобна дейност. На 26 април на вечерна проверка пред всички въдворени те бяха публично разобличени."

Още материали по темата:

С чуждо име мъчителят от лагерите Газдов доживя до 89 г.

 Никола Дафинов, лагерник в Ловеч: Убиваха от бой с тояги, труповете - в клозета, а после на прасетата

Кольо Вутев от с. Торос, оцелял от лагера в Ловеч: Убиха пред мене бащата на Богдана Карадочева

Славка Илиева-Братанова, началник на ТВО в Оброчище и Прослав: В женските лагери нямаше извращения и убийства 

Божидар Витанов, заточен за слушане на музика: Убиваха и по 15 души на вечерна проверка в лагера в Ловеч 

Палачът от лагерите Юлияна Ръжгева се обесила в банята

Пастир Христо Куличев: ДС накара с глад и побоища духовници да признаят, че са шпиони

От завист Павел Вежинов изпратил писателя Йордан Вълчев в "Куциян" 

Лъчезар, син на убития писател Георги Заркин: Пребиха до смърт баща ми в затвора