Бизнесът бавно, но сигурно минава в сивата част на икономиката. През 2008 г. при Брутен вътрешен продукт от 66 млрд. лв. приходите от данъци са били 16 млрд. лв.
За разлика оттогава, през 2012 г. е планиран БВП от близо 80 млрд. лв., а се очаква да се съберат 15,3 млрд. лв. от данъци. Логично е при брутен продукт по-висок с 14 млрд. лв., данъчните да съберат повече приходи, а не по-малко, както е планирано.

Въпросът е къде се губят данъчните приходи?

Бившият финансов министър Пламен Орешарски е категоричен, че управляващите имат сериозен проблем със събираемостта. На същото мнение е и икономистът и депутат от СДС Мартин Димитров: "Освен проблем със събираемостта, има и проблем с изсивяване на бизнеса. И ако в тази ситуация някой тръгне да мести данъчната администрация и Агенция "Митници" от София в други градове, ще създаде нов проблем. Така ще се разстрои дейността на тези структури, които и без това имат достатъчно проблеми. Убеден съм, че това ще отвори нова дупка в бюджета. Затова призовавам хората от правителството, които имат някакъв разум и административен опит, да не се притесняват, че са го обещали. Да се откажат и да отложат местенето в бъдеще. Но ако се тръгне към тази идея сега, догодина ще ме питате

откъде е дошла огромната дупка
в бюджета

Според управляващите проблемът е, че икономиката се е настроила към износ и е променила структурата си, затова и данъчните приходи намаляват.
Проблемите са ясни и са два - категоричен е Димитров. - Първият е свързан със събираемостта, а вторият с нарастващата сива икономика, всичко друго е извън темата."
В икономиката винаги когато бизнесът усети, че процесът е несправедлив или е в негов ущърб, минава в сивия сектор.
"Много фирми фалираха заради забавено ДДС, заради забавени плащания по различни договори", коментира Димитров.
Компаниите под сурдинка се оплакват и от други порочни практики. Примерно, когато държавата дължи 200 хил. лв. ДДС на фирма, а тя има да дава на данъчните 100 хил. лв. В такава ситуация е логично да има прихващане, но у нас не е така. Държавата изисква първо да се върнат парите, а тя възстановява ДДС-то, най-често когато прецени. Съвсем логично много фирми не могат да дочакат този момент и фалират. Или изнасят част от дейността си в сивия сектор.
"Най-често когато се увеличават данъчните приходи, говорим за изсветляване на бизнеса особено ако е в условия на непроменена стопанска активност", коментира Пламен Орешарски.

Бизнесът страда и
от задържането на бюджетни разходи

До тази хватка се прибягна заради операцията с външния дълг. Тя нямаше да е с лихва от 4,3%, ако имахме дефицит от над 580 млн. лв., защото рискът на страната щеше да оскъпи заема. Затова експертите на Симеон Дянков задържаха разплащанията с капиталови разходи и сметките като по чудо излязоха. За няма и два месеца бюджетът от минус 582 млн. лв., излезе на плюс.
"Управляващите задържат капиталовите разходи, за да минимизират дефицита, но до няколко месеца той ще възстанови старите си нива", прогнозират икономисти. Според тях в края на годината недостигът ще е около 1,3 млрд. лв. и отново ще бъде покрит за сметка на отънелия валутен резерв.

 

 

Шашмите със статистиката - нож с две остриета

Една от версиите за слабата събираемост на данъците при по-висок брутен вътрешен продукт, е в родната статистика.
“Без да съм експерт, допускам, че може би това е заради начина, по който е отчитан Брутният вътрешен продукт. Събираемостта е добра, в рамките на нормалното, в тези рамки е и преразпределителната функция на държавата. За мен този въпрос е статистически”, коментира зам.-шефът на парламентарната икономическа комисия Диян Червенкондев.
По време на мандата на ГЕРБ тихомълком бе променена статистиката при отчитането на БВП. В момента едва ли някой може да каже какъв е ефектът от това. Целта тогава бе да се отчете по-голям растеж и дефицитът да изглежда по-малък. Ясно е, че ако недостигът в бюджета бъде разделен на по-нисък брутен продукт, процентът му ще скочи и няма да се вместим в Маастрихтските критерии. В началото на мандата това бе цел номер едно, защото властта искаше на всяка цена да ни пуснат в чакалнята на еврозоната.
Разбира се, добре е една страна да отчита някакъв ръст по време на най-голямата световна криза. Но проблемът е, че след това управляващите трудно могат да обяснят как хем икономиката расте, хем приходите падат.