Виолета Панайотова  Гиндева -
  Педагогически факултет; Доцент по Театрознание и театрално изкуство (актьорство за драматичен театър) 2006 г.; Родена 1946 г. в гр. Сливен;
 Завършила ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" - 1968 г.;
 Постъпила в Пловдивския университет - 2005 г.;
 Преподава актьорско майсторство в катедра "Естетическо възпитание"; Първа награда за женска роля на Международния Варненски кинофестивал - 1968 г.;
 Първа награда на Първия национален преглед на кафе-театрите - 1982 г.;
 Трета награда за женска роля на Петия национален преглед на българската драма и театър - 1974 г.;
 Наградата на град София за най-добро актьорско изпълнение; Наградата на сп. "Филмови новини за най-добра актриса;
 Златна значка на Съюза на музикалните и танцови дейци за принос в развитието на културата - 2005 г.;
 Сребърен медал "Партньори за хуманен свят"на фондация "Помогни на нуждаещите се" - 2005 г.;
 Орден "Св.св.Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги в областта на културата - 2006 г.;
 4 Международни колективни награди - 1968- 2004 г;
 Създава Първия международен филмов фестивал за Европейско кино под патронажа на ръководителя на Европейската делегация Дмитрис Куркулас - 2004 г.

- Простихте ли на хората, които ви уволниха преди години от Народния театър?
- Преживях раздялата със сцената много тежко. За мене настъпи голяма промяна. И до ден днешен не съм получила обяснение за причините за уволнението ми. През 1993 г. бях освободена от Народния театър без причина.
Това промени целия ми начин на живот.
Аз съм човек, който
винаги се изправя,
каквото и да му се случи. Но успях да обърна и този негативен факт в своя полза. Смятам, че това ми помогна и да набера ценен опит, който, ако бях останала в театъра, не бих го получила. Не само житейски, но от всякакъв друг характер. Например ако бях останала в театъра, никога нямаше да открия, че съм добър мениджър.
- Какво се случи?
- През тези години ръководих Кафе-театър "София", няколко бизнес проекта, заемах зам.-кметски пост и пр. Уменията ми на мениджър нямаше да ги открия, ако бях останала в театъра. Нямаше да открия и способността си да се адаптирам към различни видове професии.
Обикновено в биографиите на колегите на Запад тези бързи преминавания от една професия към друга се случват в първата, младежка част от живота им. А на мене в България, нали всичко е наопаки - в последната част.
Нямаше да зная, че мога всичко това, ако бях останала в театъра. Адаптивността е изключително важна в общество като нашето, особено в първите години на промените.
- Имаше ли провокация и в новото ви амплоа като преподавател?
- Този етап от живота ми, преподавателската дейност, аз оценявам като нещо много стойностно. Наистина за една актриса в напреднала възраст, където и да работи тя, ангажиментите намаляват.
Но това, което е събрала като опитност и знания, като дълбочина на професията, може да го предаде на по-младите хора. Те се нуждаят от това. Всяко едно нещо има и положителна и отрицателна страна. В моята ситуация аз се обърнах към положителната страна и я умножих.
- Защо отказахте да играете в култовия навремето "На всеки километър"?
- Да, отказах. По-лошото е, че го обърнаха на политическа основа и 5 г. след това не ми разрешаваха да снимам в киното. Това беше много тъжно, тъй като бях млада, а вече имах богат опит и можеше да създам интересни роли. Свързаха го с факта, че
тогавашният ми съпруг
беше син на осъден
от Народния съд
- баща му преседял в лагера Белене до закриването му. Понеже се бях оженила наскоро, те смятаха, че това е причината да откажа.
- Така ли беше в действителност?
- Не! Без да обиждам сценаристите, но сценарият ми се струваше малко детско-юношески. Намирах го леко наивен. Политиката нямаше нищо общо с отказа ми. Но както винаги в България всичко се преиначава и се свързва с политиката. Ситуацията не се е променила и днес.
Признавам, че много съм си патила заради отказа на роли. Винаги съм спазвала етичните принципи на професията и не съм си позволявала да се ангажирам с роля, която не ми харесва. Виждала съм и зная, че когато се наруши тази зависимост, тя ти отмъщава.
- Някои в артсредите и жълтите издания ви определят като любимата актриса на Тодор Живков.
- Четох тези писания. И се питам: "Ако беше вярно, защо не го пишеха навремето? Можеше да взема по-хубаво жилище или друга придобивка покрай тези симпатии и протекции. Защо някой не ми го каза навремето? (Смее се.) Жалко. Защо пуснаха в обращение тези слухове, след като почина Тодор Живков! Защо не го казваха, докато беше жив?
- Известно ли ви е Тодор Живков да е имал свои любимци актьори?
- Вероятно е имал любимци от театралната сцена и киното. Спомням си, че Стефан Гецов и Калата преди много години бяха наистина с особен статут. Властта им разреши да си купят мерцедеси. По това време обикновените хора и лада не можеха да си позволят. Гецов недоволстваше заради някои порядки тогава. След време
запали къщата си
в знак на протест
Случаят беше потулен. Сега в новото време неговият син създаде филма за Дан Колов.
- Казвате, че имате винаги приятели от всички политически цветове. Стефан Данаилов е свързан с БСП, а Богдана Карадочева- със синята идея. Поддържате ли още отношения с тях?

- Топлите чувства към тях се запазиха. Въпреки че в последно време на всички нива контактите ми намаляха. Разбира се, за това има различни обективни причини. Преди време бях на работа в Пазарджик.
После се преместих в Пловдив. Заради обществени ангажименти, които ме задържаха в провинцията, може би малко сме разредили контактите си. Но сега съм си тук и мисля да коригирам ситуацията!
- Как оценявате работата си като зам.-кмет на Пазарджик?
- Удовлетворена съм. Само за първите две години от мандата си успяхме да внедрим девет добри практики в сферата на социалната политика. В качеството ми на зам.-кмет бях в Холандия на обучения. Впечатли ме тяхната социална система. Заимствах няколко практики и ги приложихме.
Разбира се, това стана и с подкрепата на министър Христина Христова - адаптирахме ги към нашите, български условия.
Съжалявам, че не успяхме да направим банка с храни за социално слабите
- не ни стигна времето.
Добре е да ползваме опита на напредналите страни в тази област. Давам елементарен пример. Дъщеря ми в момента снима документален филм в Америка. Отдавна го готвят с режисьорката - половината е със субсидия от Германия. Във филма става въпрос за един град в Аризона, който е населен изцяло с пенсионери.
Като модел е интригуващо - всички, които работят в обслужващата сфера в града - независимо дали са полицаи, лекари, продавачи, пощальони и др., прихождат от съседни градове, за да са в помощ на възрастните хора там. Моделът съществува успешно повече от 16 години.
Германците, които имат проблем със застаряването на нацията си, проявяват изключително голям интерес към тази схема и затова правят опити да прилагат този модел в техни условия.
- Правителството стартира реформа в театралната област, следите ли я?
- В момента нашата професия е поставена изключително в зависимост от личната инициатива. Ние, за разлика от западните актьори, нямаме артистични агенции, нямаме импресарии, за всичко сами трябва да се грижим - сами да си правим рекламата, да си търсим ангажименти и изяви...
От самите актьори зависи ще оцелеят ли или не. Мисля, че ако даден творец има качества, той ще намери начин да се реализира. Аз вече имам няколко завършили випуска. Единици са тези, които не са в системата.
Не одобрявам, а и едва ли някой от моите колеги преподаватели приемат подхода - да се възпитава едно високомерие към театрите в провинцията. Пренебрежително отношение към всичко, което не е черешката на тортата... Актьорът трябва да мине през всички етапи.
В противен случай той не би могъл да има богат опит - да бъде не комета, а истинска звезда. Спомням си преди много години Апостол
Карамитев забраняваше
на своите студенти
да остават в София
Казваше, че трябва да минат поне 2-3 години стаж някъде в провинцията заради опита и контакта с публиката. Разбира се, в онези години имаше и задължително разпределение.
- Разпределиха ви в русенския театър "Сава Огнянов". Кой е най-яркият ви спомен от този период?
- О, много са! Никога няма да забравя пристигането ни. Още на първия ден ни арестуваха заради открит лист. Бяхме петима души колеги. Слязохме от влака. На гарата имаше файтони! Качихме се всички на един файтон и тръгнахме по една безумно красива улица.
Изглеждаше като тунел от дървета. Като софиянци ни направиха впечатление заведенията на тротоара. Тогава това беше новост за времето си.
Решихме да си вземем по
чаша вино и да продължим
пътуването с файтона
Когато пристигнахме в театъра, разбрахме, че директорът още не е дошъл. Оставихме си багажа при портиера и тръгнахме на разходка покрай Дунава.
Седнахме и се плацикахме на брега. Изведнъж униформен служител ни поиска да се легитимираме. При проверката се оказа, че нямаме открит лист. Обяснихме, че сме актьори, разпределени в театъра. И това е първият ни работен ден.
Те звъннаха на директора, който междувременно се беше върнал, но той пък не знаел, че ние сме дошли и затова ни прибраха и започнаха да ни разпитват. В един момент по радиостанцията се чу, че обектът е намерен в еди-кой си номер "Ракета" и е задържан, чак тогава ни пуснаха. Явно са ни сбъркали с някого. Беше много смешно. Аз си имам свое обяснение за случката.
- Какво е то?
- Единият от колегите беше с голяма брада - нещо снимаше. А по онова време да си с брада беше... Все си мисля, че заради него ни нарочиха.
- Рефлектира ли кризата в икономиката върху българското кино?
- За условията, при които е поставено, съвременното българско кино се държи много геройски. Сега всички говорят за демокрация, законност. В сферата на киното има приет закон, в който е отбелязано, че държавата отпуска определена субсидия за правене на кино. Само че това не се спазва - субсидията не се отпуска в целия  размер. А някой да е казал: "Ама защо не се спазва този закон?" Иначе за другите закони сме много взискателни.
Да не говорим, че сумата
е смешно малка
в сравнение със субсидиите, които отпускат останалите европейски държави. Разбира се, за финансовата помощ от държавата трябва да се защити проект. В този смисъл казвам, че българските филмопроизводители и кинотворци се държат наистина геройски. Въпреки това рестриктивно отношение от страна на държавата те получават международни награди.
Всички ние, които сме се занимавали с киноизкуство, знаем, че потенциалът на българското филмово производство е стократно по-голям от това, което в момента се реализира. Никой, обаче, не си мърда пръста, за да се задвижи този потенциал.
- Как си обяснявате манията по турските сериали, завладяла българската публика напоследък?
- Като погледнем реално, те са направени по всички закони на серийното филмопроизводство. Спазени са правилата. Тематиката е предназначена за определен сегмент от публиката. Вярно е, че не са за цялата публика. Но и няма смисъл да бъдат такива. Ясно е, че не може да допадат на хората, които харесват, да речем, Уди Алън.
Проблемът не е
в турските сериали
А в това, че всички български телевизии ги закупиха и няма друго какво да се гледа. Заляха тв екрана само с това. Ако ти дадат да ядеш три дена само торта, ще я намразиш. За мен причината е в недоглеждането и всеядството на програмните директори.
- Изиграли ли сте ролята на мечтите си?
- Не, не съм. Навремето мечтаех да изиграя Жулиета. За съжаление сега мога да изиграя само дойката. С доста роли съм се разминала... Например Въло Радев искаше да прави "Поручик Бенц". Доста сме говорили за това. Представи ми своята трактовка върху образа и върху произведението, като режи-сьор. Имаше интригуващо и мащабно решение за героинята ми! Все си мисля, че ако беше успял да го заснеме , щеше да звучи изключително съвременно. Но за сметка на това и доста роли съм изиграла. И не мога да не съм щастлива от многобройните превъплъщения както в киното, така и в театъра.
- Наричат ви последното звездно поколение...
- Нашето поколение работеше много. Говоря за поколението на Стефан Данаилов, на Йосиф Сърчаджиев, на Катя Паскалева, Мая Драгоманска... Спомням си, че изчислявахме колко ни е работният ден - сутрин от 9:00 до 13:00 отиваш на репетиция в театъра, следобед снимаш в киното, после играеш представление до 22:00 часа вечерта и от 23:00 снимаш в телевизията.
Това ни беше ежедневието и не една и две, а много години сме работили по този начин, така активно. Постиженията не закъсняха. Именно заради огромния труд на сцената и на снимачната площадка хората и до днес казват: "Вие сте последното звездно поколение". Защото работехме непрекъснато. Това не става с пушене на цигари и философстване в кафенето. Имало е моменти, когато главата ми направо се пръскаше от текстове, защото всяко нещо трябва най-малкото да го научиш наизуст.
- Как се забавлявахте при толкова много ангажименти?
- Сещам се за една смешна случка от този период. Снимахме "Макбет" от Шекспир под режисурата на Хачо Бояджиев. Любомир Киселички заместваше титуляря Иван Кондов. Той имаше здравословен проблем. Киселия трябваше за пет дни да подготви ролята. Текстът беше огромен. Аз играех лейди Макбет.
За да помогнат на
Киселички, му пишеха
текста на едни огромни табла
Така правехме мизансцена, че да може да ги чете. В същото време в съседното студио се снимаше една класическа комедия, също в стихове, с участието на Стефан Данаилов.
В един момент техническите лица решават да си направят майтап и размениха таблата в двете студиа. Започваме да снимаме, а Киселия говори някакви неща, които чувам за първи път. Викам си: "Боже, Господи, сигурно аз съм пропуснала някоя страница - няма такова нещо, и не знам какво да му отговоря." В това време в нашето студио влетява Стефан Данаилов и вика: "Какво правите бе, Хачо?" После разбрахме за шегата и много се смяхме.
- Имате ли свои идоли от световното кино?
- От дълги години съм поклонник на Робърт Редфорд. Харесвам и Клинт Ийстууд. За моето поколение те бяха едни от най-добрите.
- Никога не сте били безразлична към политиката - член на Висшия съвет на БСП и зам.-кмет...
- Да, ако говорим за след 10 ноември 1989 г. Преди това не знаех дори имената на тези, които ръководеха държавата. Толкова бях настрани. След нежната революция наистина бях много активна. Не само аз, а и повечето хора имаха надеждата, че нещата могат да се променят към по-добро. И да станат както във всяка нормална държава. За съжаление това остана само мечта.
- Наближават президентските избори. Имате ли свой фаворит от кандидатите за президенти?
- Харесвам двама от кандидатите. Единият е Калфин. Той притежава не само личностни качества, а и богат международен опит. Другият е Меглена Кунева. Това за мен са интересните кандидати. Ще следя дебатите им и тезите, които ще изложат.
- Какви са личните ви планове?
- В момента се занимавам основно с преподавателската дейност. Новината при мен в този сезон е, че получих предложение да взема клас в театралния колеж "Любен Гройс", заедно с проф. Н. Сейкова. Приемните изпити са в последната седмица на този месец. Същевременно продължавам и работата в Пловдивския университет, където моите студенти сега вече са в IV курс и се дипломират! Гордея се с тях.